Публикации тагнати с Интернет

Сещате ли се за идеята на Цъки нашата касичка?

На 19-ти декември с гласуване решихме да дарим парите от Нашатакасичка на Център за приобщаващо образование (идея предложена от читателя/читателката Краси). Защото в този център професионално се занимават с това да забавляват и образоват деца, които имат нужда от това много повече от дарения.

Сега като коледно-дарителската истерия е отминала, има време да се доразвиват идеите.

Време е за втора част от идеята, дадена от @dogan_marketing по-известен като Доги. Да организираме парти, което ритуално да отвори касичката и да умножат събраните до момента пари с доброволни приноси от вас.

Партито е брандирано с Twitter, така че си направете табелки Hi, my name is @… Но ако не ползвате тази уеб услуга, нека това не ви отблъсква (също както блогър не е квалификация).

Заповядайте на 16 февруари @ 8 часа в +това, ул. Марин Дринов 30. Вътре не се пуши.

Ново (17 февруари): Събитието стана супер. Благодарности на Diners Club, които дариха 2000 лева, на всички дарили на място, на Центъра за приобщаващо образование и на хората от #twitterbloggerbeer.

Къде сме ние?

Светът на мобилните устройства е раздробен откъм операционни системи и още по-раздробен откъм производители. Към днешна дата има 2 схеми които са узрели и си струват – iPhone (за който не мога да кажа нещо ново) и Android на Google.

Google направиха за телефоните това, което е Windows за компютрите – вездесъща, що-годе отворена (не и безплатна) операционна система.

Всички говорят за 4-та версия на Android – с невкусното странното име Ice Cream Sandwich и за втория смартфон, в който Google участват активно заедно със Samsung – Galaxy Nexus. Субективно, но официално, това е най-добрият Android телефон правен до днес, защото живеем в такива времена, че всичкият хардуер е сходен и добър, но софтуера откроява устройствата. А когато Google прави софтуера, има правото да го сложи пръв на своя телефон.

Ако мога да направя аналогията с Windows – всички лаптопи са горе-долу еднакви, но ако Microsoft направят лаптоп, който да има най-новия Windows, то той ще се открои.

Принципно, ако четете ревюта където цитират мегахерци и ядра, спрете да четете, защото днес е по-важно как се усеща даден телефон, а не с колко мегахерца е под капака. В същия смисъл – не можете да сравнявате скоростта на Android и iPhone и Lumia 800, защото все едно да сравнявате 3 различни коли карани по три различни шосета.

Ето илюстрация на основната разлика между Apple, Google и производителите на телефони:

  • Apple имат цел да правят добри телефони и добър софтуер, с което си създават (затворена, но улеснена) екосистема, за да може хората да са щастливи и да си купуват приложения лесно от тяхната екосистема, която пък се подхранва от продуктите на качествени разработчици, които в замяна получават солидни приходи.
  • Производителите (Samsung, HTC, Motorola) имат цел да пускат нови модели, за да ви продадат хардуера. Тях не ги е грижа да адаптират последния софтуер за стар модел (дори излязъл преди 6 месеца), защото няма да изкарат повече пари от него. Пример за това е как Samsung Galaxy S няма да получи Android 4, въпреки че техническите му характеристики на телефона са актуални. Това е разход за Samsung, който няма да се върне.
  • Google имат за цел повече производители да продават телефони с тяхната операционна система, защото им плащат лиценз. И другата им грижа е хората да ползват техни услуги навсякъде, защото ги опаковат с реклами.
  • Microsoft се събраха с Nokia, за да имат качествен производител на телефони под ръка, в момента се чудят как да направят екосистема от приложения за Windows Phone 7, който впрочем не е лош.

И така – реших да пробвам за първи път какво е да се ползва Android след като дълго време съм ползвал iPhone и съм наясно със Symbian. (Никога не съм ползвал Windows Phone, но бих.)

Преамбюл

След като изгледах този епичен спор на про и анти-Android гурута и доста изчерпателни ревюта ми се прииска да тествам. @chilko бе така добър да направи връзката, а от PR отдела на M-Tel бяха така добри да се свържат с мен и да ми изпратят телефона за тест без условия, за което им благодаря. Nexus-а пристигна в чисто бяла кутия, което ме кара да вярвам, че не ползвам пазарната версия, а прототип.

И преди да ме попитате (защото всички колеги ме питаха) – нямам идея кой продава Nexus, но знам, че е по-скъп от iPhone. И нямам идея кой пуска тези реклами на Nexus по BG телевизията – пълна загадка са и за мен.

Това ревю е направено след 2 седмици постоянна, щателна употреба, без достъп до друг телефон. Всеки ден. Дори си водех бележки. Както трябва да се правят ревютата.

Преди да старта на Nexus

Телефонът е преди всичко един огромен дисплей. 4.65 инча! Толкова голям, че като ходите из града, хората мислят, че сте се прецакали с някъв малък таблет. Интересното е, че не можете да усетите, че е по-голям от iPhone когато е в джоба ви, защото е приятно тънък. Спорно е дали е ергономично да има дисплей по-голям от 3.5″ (размера на iPhone), и след теста съм на мнение, че всичко над 4″ е неудобно (пръстите на човек са къси за кой да е интерфейс) и мога да прогнозирам, че следващия iPhone ще е 4″ екран и инчовата надпревара ще свърши.

Galaxy Nexus е с приятно криво стъкло отпред и изцяло пластмасов гръб, което го прави да изглежда по-евтин от iPhone или Nokia N9 / Lumia 800, a реално не е. Моят беше чисто нов, но съдейки по качеството на пластмасите, това не е джаджа, която ще остарява добре. „Защо да слагат метал и стъкло в телефон – това да не ти е чалга клуб?“ Един колега с по-стар Samsung се пошегува. Но металът и стъклото дават чувство за естетика, а пластмасата – не.

Nexus ползва нормален SIM, затова моята micro SIM, трябва да мине през адаптер от DealExtreme.

Nexus тежи точно колкото iPhone 4, но понеже е по-голям, се усеща като по-лек.

Накратко – въпреки големия размер, това не е проблем при ежедневна употреба. Нещо като BMW X6 – първо се чудиш защо някой изобщо прави такава кола, но като свикнеш да я гледаш по улиците и ти се струва нормална.

Старт и контакти

Телефонът се стартира с анимация, която прилича на севернокорейска манифестация от близкото бъдеще. Джуркат едни механични многоъгълници, а след това блесва един робот, разбира се във всички цветове на дъгата.

Първоначалните инструкции са изключително лесни и понятни, а първата ми приятна изненада е, че превода на български го има и е читав. А аз съм претенциозен на преводи. Има моменти, в които не им е стигнало мястото и можете да видите прекъсвания в изреченията „Осветеност на диспле…“, но за сравнение – iOS и Windows Phone 7 (все още) нямат интерфейс на български, а преводът на Symbian е лингвистична мистерия.

Не влязох в деведесетарския проблем с копиране на контакти от SIM карта, защото на iPhone-а си ползвам Google Contacts и Exchange сървър за синхронизация на поща, контакти и календари. След като въведох Gmail акаунта, всичките ми контакти светнаха с телефони и мейли (и безполезните Google+ профили).

Клавиатура

Въпреки че сте избрали клавиатурата да е в тон със системния език, телефонът пак си пердаши на английски. Не намерих вградена българска клавиатура. След мръхтене в Twitter, @suncho ми каза да си изтегля клавиатурата на sashomasho, като мислех че се шегува за името на продукта, но не. Към днешна дата, този човек е направил най-читавата клавиатура за Android. Ако бях президент, щях да го наградя с медал, защото реално този човек е съвременния български будител, защото десетки българи ползват неговия продукт. Не е БАН.

За разлика от iPhone и другите мобилни операционни системи, Android има предсказване на думите с вграден речник. Но! Българският език е с много представки, наставки и окончания и дългите думи рядко се уцелват, а тази опция има смисъл именно там. Защото имате „интелигентен, интелигентният, интелигентната, интелигентното“. Всички опции не могат да се видят на дисплея, а докато се отсеят точните и да изберете вашата дума, вие вече сте я написали.

С по-голяма клавиатура се пише добре, но не знам защо имам чувството, че понякога Android се бави с клавиатурата. Може да е само при мен.

Луук енд фийл / интерфейс и навигация

В Android 4 водещата тема е визуалният берекет. Стигнете ли края на страница, екранът се облива в мазно синьо. Стигнете ли последен панел при хоризонтална навигация, екранът се извърта, сякаш пръстите ви огъват 2D екрана на телефона в триизмерното пространство.

Имате 7 (седем) начални екрана, които не може да намалите. Аз ползвах бая апове, но имах нужда от 2 екрана. Японската мъдрост гласи, че човек е най-спокоен, когато инструментите отговарят на възможностите му. При мен имаше надскачане и се притеснявах от другите 5 екрана.

Най-голямата загадка за мен са 3-те софтуерни бутона в основата, които са бивши хардуерни – „назад“, „къщичка“ и „мултитаскинг“. Защо правиш софтуерни бутони да емулират хардуерни? Не знам. Може би е традиция. Тези бутони са там през цялото време. Дори когато играте игри. Честно. Дори когато играете игри, тези бутони са там и ако мръднете 0,3 см надясно с палец, вместо да натиснете скок, вие отново сте на home екрана. Играта е загубена.

Бутонът „назад“

Навигацията в интерфейса на Android 4 се крепи на бутона „назад“, като проблемът е, че не винаги връща назад. Понякога връща „нагоре“ като папка в Windows и от там вече няма връщане назад. Ако излезете от приложение (апликация, ап) с бутона „назад“, и попаднете на home екрана, ако натиснете „назад“ да се върнете в приложението, от което сте дошли, бутонът „назад“ не прави нищо, а е активен.

Бутонът „опции“

Понякога е 3 точки, понякога прилича на врътка от радио то 70-те. Не става ясно каква е разликата.

Към началото?

Няма начин как да стигнеш до най-горе на уеб страницата или фийда в дадено приложени. Четеш, четеш, четеш дадена статия, но за да се върнеш към началотото и трябва да скролираш до горе или да я презаредиш.

Търсене

То най-често е долу до 3-те бутона, но като го натиснете се премества горе, за да ви дава резултати, разбира се, под нея.

Като цяло неконсистентността на интерйфейса затруднява. Android наскоро вкараха някакви напътствия за дизайн, които бяха оспорени от топ дизайнерите, но дори да са хубави – не виждам как ще ги наложат сред разработчиците, след като няма контрол над приложенията. В много приложения дори бутоните в диалогов прозорец OK и Cancel са разменени.

Камера

Става да запишеш работно време на магазин и да туитнеш смешна улична обява, но камерата е до никъде сравнена с тази на iPhone 4. А ако е тъмно, все едно нямате камера. Видеото е видео, както на всеки телефон – нищо особено.

Двата шрифта

Бях чувал, че Android има само 3 шрифта. (За сравнение – iOS има 58, Windows Phone 7 ползва красивият Segoe и повечето Windows шрифтове.)

Знаех, че типографите дизайнерите на шрифтове наричат системния шрифт на Android – Roboto с думите франкенфонт, защото е окрал 4 известни шрифта и че Google са направили с DIN това, което направиха Microsoft с Helvetica, а именно – бледото копие наречено Arial. 

Знам, че класически шрифтове като Helvetica и Frutiger е невъзможно да се вкарат в Open Source операционна система…

Но не очаквах, че всички сайтове, които отворите на Android телефон ще бъдат показани с 2 шрифта – Roboto и още един серифен, чието име дори не мога да намеря.

Това е все едно да си купите 2-метров LCD телевизор и всички HD филми на него да са само с 2-ма актьори, при това не най-добрите.

Всички сайтове на мобилния екран изглеждат еднакви сходни.

Android Market и приложенията от трети страни

Android Market прилича на Илиенци. Има богат избор от приложения на ниски цени. Основният проблем е, че има много ментета (Angry каквото-си-искате и Siri for Android), и че няма селекция и защита на потребителя.

Приложенията се изтеглят бързо, и не те занимават с акаунти. Цените са сметнати до стотинката та чак са объркващи – 3,43 лева.

Официалните приложения на големи компании изглеждат като да са правени от Б-отбора от разработчици на производителя. Twitter лагва. Честно – приложение, което се ползва супер много на мобилни устройства се бави като скролваш. А скрола не е 3D огментед риалити врътка, а скрол на малки снимки и текст. Необяснимо.

Ebay е с неконсистентен интерфейс. Като сравните с приложението на iPhone е трудно да повярвате, че двете идват от една и съща компания.

Игрите работят добре, но няма екосистемата на Apple игрите, няма и много известни заглавия, ако не броите Angry Birds. Приятна изненада е, че има стари игри на границата на авторските права, например MAME4Android.

При приложенията може да усетите колко трудно се разработва за Android. Някои бутони са прекалено малки, защото са растерно правени за по-малък екран (например Twitter). Други не изпълват целия екран. Като цяло е дизайн от комитет.

Не знам как много хора хранят мита, че на Android всичко е безплатно. Истината е, че всяко безплатно приложение на Android има същото, но много е много по-добро за iPhone, а най-добрите платени приложения за iPhone нямат аналогия в Android.

Батерия

За телефон с подобен екран, батерията е добра. При честа употреба ми изкарваше не по-малко от ден. А когато ползвам по-малко, дори 2 дни.

Много странно е, че Galaxy Nexus се зарежда изключително бавно през USB. Пълно зареждане ми отне 6 часа. Докато ако го включите през адаптера, е на 100% за час и нещо.

Заключение

Добър телефон ли е Galaxy Nexus – определено да.

По-добър ли е от iPhone 4 / 4 S – определено не.

За кой е предназначен? За хора, които знаят в какво се забъркват. Също така, бих взел по-евтин модел с Android (версия 5.0) на майка ми, например, защото е добре преведен и обяснен на български.

След теста не мога да проумея хората, които се наричат Android фенове. Това е като да си фен на Windows. Windows работи, но стига до там.

***

Ако намирате неточности в това ревю или нещо съм объркал (подозирам че ползвах прототип с Android 4.0.2), драснете ми 1 email или коментар, ще се поправя.

___

† В ревюто ми не включвам бъговете, които предполагам са от не-финалната версия на софтуера – необяснени редовни прекъсвания на телефонни разговори, замръзвания и леко мърляв дисплей.

‡ Личен съвет извън темата. Ако още се лутате в морето от опции за синхронизиране – отделете 1 ден да си прехвърлите телефоните към Google Contacts и ще се преродите.

Съдете за пазарния дял или интереса към iPhone в България не толкова по цифрите, които не обявяват операторите или офертите им, а по аксесоарите, които се продават в квази-китайските магазинчета. Снимката е на единствената витрина на магазин на бул. Стамболийски.

От друга страна, с толкова много Android телефони на пазара (ето например какво предлага само HTC, без да броим Samsung и Motorola), е трудно да се изложи точния аксесоар, защото вероятността да е за вашия Android е нищожна.

След тази мирна (по интернат стандартите) публична дискусия относно спама с SMS игри, Globul изтриха всички коментари и заключиха Facebook стената си.

Браво, Globul – давате пример за прозрачна, модерна компания, която е в диалог с клиентите си. Доскоро девизът ви беше „споделяй 10 пъти повече“. Разминавка.

Поуката за компаниите е:

  • наемайте само умни хора за поддръжка на социалните ви мрежи; не интернет маркетинг експерти и уеб маняци;
  • човекът/фирмата трябва да знае как се работи с клиенти и да има тренинг от хранене във форуми; много малко хора или фирми имат опит с второто;
  • ако искате да се заигравате в социалки, бъдете готови да си носите последствията; социалките не са само чудеса и безплатна реклама.

А това със SMS игрите не го разбирам. Ако аз съм мобилен оператор, ще се старая да пазя клиентите си и да предлагам най-добрата услуга на пазара, на най-добра цена. Всякакъв измамен хазарт е компромис.

Ново (22 дек, 12:15): Читател на Eenk.com, пожелал анонимност, посочи че за заключването и изтриването е спомогнала и друга дискусия от стената на Globul, в която граждани са се оплаквали, че е изчезнала 2G мрежата им в цели райони.

След като софийските таксита вече ползват софтуер върху таблет, значи нещата са сериозни.

Този шофьор на CB Taxi 91263 каза, че от няколко седмици им предлагат таблети. Били някви китайски; с Android. Имат навигация, която показва и другите таксита в района, опция да поискаш поръчка, а като я приемеш, да ти изчертае най-прекия маршрут. Когато излезеш от програмата, можеш да си браузваш. Цената на услугата с интернет трафика е 10 лева на месец.

Не сме стигнали нивото в Сеул, където на екраните се виждат уеб камери, които излъчват пряко трафика на следващото кръстовище, но си е иновация.

Ако сте пропуснали, вижте моя гид за столичните таксита.

Каквото и да ви разказват рекламите, най-доброто съчетание на българска традиция и модерни технологии е RFID етикет залепен под етикета на филе Елена.

Показва и сблъсъка на физиката с метафизиката. Или лукс и престъпност. Защото явно филе Eлена се краде повече от (био) кашкавал, а са на същата цена.

Това не би било възможно преди 5 3 години. Защото явно цената на внедряването на RFID етикети покрива загубата от откраднати филета в Picadilly; т.е. вече е изгодно да имаш радио етикет на разфасовка под 5 лева.

Брус Стърлинг и теорията му за spime обектите започва да се сбъдва.

Има ли все още работещ компютърен клуб? Кой е най-яркият ви спомен от тях?

На мен – 2000 година; директорът на Microsoft България Теодор Милев открива клуб в подлеза на бул. България и обяснява, че бъдещето е в IT. Вътре има само деца от 6 до 18 години, всички пушат и няма отдушник.

П.с. Ако сте пропуснали, предишните 2 подобни дискусии за Магазините за ремонт на телефони и за интернета през 2011, се получиха добре.

Сайтовете за колективно пазаруване (СКП) са най-голямата българска загадка за мен в последната година.

Странната селекция „3D кино, суши, разкрасяване“ (горе) или цици + устни (скрийншота с архивна цел) показва какво може би искат хората, но не могат да си позволят. Или – не са го опитвали досега и тази оферта да ги накара.

Очевидно българите са склонни да инвестират време вместо пари, за да дебнат по сайтове, за да получат нещо.

Но като се замисля – не познавам човек, който да е ползвал такъв сайт щастливо. Бегло познавам 2-ма, които са ползвали, но са недоволни.

Ако аз не познавам хора, които ги ползват, кой го прави и как съществуват?

Още въпроси:

  • В страна, където няма един нормален онлайн магазин с адекватно обслужване и фронт-енд вързан със складовата наличност, как е възможно да има над 100 СКП?
  • Ако СКП са като онлайн магазини за услуги (вместо продукти), нима тук консумираме само услуги?
  • Имам двама приятели със сериозни бизнеси (хотел, сервиз), които са продавали през големи подобни сайтове, но твърдят, че не биха повторили, защото условията на СКП са неизгодни, а хората не се връщат.
  • Ако няма 1 читав онлайн магазин, и за това има някакви причини (малък пазар, ниска култура на обслужване), защо създателите на тези сайтове мислят, че могат да направят успешен мета-магазин за услуги? Ако има проблем, на кой звъниш?
  • Защо няма сделки за окрупняване на този пазар? Например: играч №1 купи играч №4.
  • Ако онлайн рекламата им може да мине без пари с някакви схеми, как тези сайтове си позволяват бюджет за външна реклама?

Вие имате ли отговори на горните въпроси?

Защото в крайна сметка си мисля, че тези сайтове са балон като талоните във вестниците и вложените DVD-та, circa 2005 и до година ще забравим за тях. Или ще се окрупнят и ще останат 3.

Преамбюл

От 2006 ползвам Мак и избягвам споровете “за” и “против”, защото всеки е прав за себе си. Предимствата на OSX се разбират трудно от PC хората, защото са в унисона (превод за синергия?), който имат различните програми и устройства, правени с идея за обща платформа. Накратко – трябва да поработиш седмица-две, за да ти хареса. Повечето PC потребители се отказват още при вида на iTunes за Windows, защото факт, iTunes извън OSX среда е тъпа програма. А иначе е най-добрата.

Винаги съм твърдял, че като работя с Мак работя около 30% по-бързо, т.е. за едно и също време, сравнено с PC, мога да свърша около 30% повече работа.

Та!

От 2 седмици имам 13-инчов MacBook Air, модел mc966zh. „Идвам“ от 13-инчов алуминиев MacBook от 2008. Това ревю не засяга софтуера, но планирам да направя ревю на OSX Lion както направих за Tiger (за начинаещи) и Snow Leopard (за понапреднали).

Защо Air?

Ако човек прекарва 10-12 часа на ден с компютър, хубаво е да той да му допада.

Двоумях се между този и 15-инчов MacBook Pro, но си представих още 3-4 години с нещо тежко край мен и реших, че му е минало времето. 2011 година сме. С облака, който се задава зад ъгъла, компютърът все повече трябва да се приема като терминал, не като сървър.

Също така, аз съм от онзи тип хора, които ползва един компютър вкъщи и в офиса с всичките тъпотии, които произлизат от това. Понеже диска е сравнително малък (256 GB), стоварих си музиката на нещо, което наричам “облак в килера”, а именно – 1-терабайтов диск, вързан за рутера. Като съм си вкъщи, забавянето до тази част от дисковото ми пространство е нищожно. Като съм навън, личният ми облак е достъпен с код дори през телефона.

Скорост

Най-впечатляващото нещо, честно.

MacBook Air не само че е светкавично бърз, но е бърз по нов начин. Липсата на диск и каквато и да било вибрация или звук, ме кара да си мисля, че работя на таблет. Толкова е бърз, че се чувствам странно в моментите когато съм свикнал да чакам – зареждането на програми, разархивирането, или диалогови прозорци, които бъркат и вадят много файлове за преглед.

Като цяло стартирането на програми прилича на превключване към вече заредени програми с alt+tab.

OpenOffice се отваря за 2 секунди. За 2 секунди. OpenOffice. На предния ми компютър това отнемаше половин минута.

Още скорост на практика: от напълно загасено състояние, компютъра стартира за 12 секунди. 1,3 гигабайта FLAC lossless файлове (4 музикални албума) се прекодират до MPEG-4 lossless за 2 минути. 1.8 гигабайтов 2-минутен видео файл с резолюция 1080p се прекодира до 720p за 4 минути.

В 95% от времето компютътът е безобразно тих и студен.

Скоростта си я обяснявам донякъде с вградения SSD диск. Нямам идея как се справят другите SSD дискове, защото досега бях на хибриден, който вече ми се струва около 5 пъти по-бавен, а пък нормалния ми диск за лаптоп се сещам, че беше ~30% по-бавен от хибридния.

Размери

Лаптопът е малко по-дебел от таблет и то само от едната страна. Теглото от кило и нещо и “капковидната” форма ме кара да забравям, че нося компютър в чантата.

Екран

Екранът е 13.3 инча както на малките MacBook, но резолюцията е като на MacBook Pro – 1440×900 пиксела със приятния формат от отношение на страните 16:10. Въпреки гъстотата на пикселите, буквите не са малки. Само най-вехтите сайтове изглеждат ситни – dir.bg е чуден пример за дизайн от 90-те, който става да си пробвате зоркия поглед.

Супер ярък е. Apple са махнали стъклото, а с него и отблясъците, които носят MacBook/Pro. С успокоение открих, че няма да гледам отражението на мутрата си по цял ден когато е слънчево. Сега няма отблясъци и изгледа е като на матовите екрани.

Батерия

Не съм успял да я докарам до обещаните 7 часа, но с макс яркост и постоянно сърфиране, изкарвам 5. Най-странното е, че Apple са успели да свалят още размера на адаптера за ток. В момента е квадрат с дължината на цигарена кутия.

Недостатъци

За мак фен липси не срещам, а удоволствието от скоростната работа с компютъра е голямо. Тъпият момент е купуването на видео преходник за Thunderbolt порт, но не е болка за умиране.

От Apple дистрибуторите в България ви препоръчвам Creative Center и магазина им в книжарницата в подлеза на СУ, защото бяха най-адекватни* при покупката и изпращането на фактура и тези формалности. И ми подариха най-доброто калъфче за този компютър.

Накратко – митът, че Air не може да ви е единствения компютър, не е верен.

П.с. Много приятели постоянно ме питат какво ХХХ да си купя, затова направих страница Списъкът на Еленко, където препоръчвам джаджи, които ползвам, съм ползвал и смятам, че дават страхотна стойност за вашите пари. Ще я осъвременявам колкото се може по-често.

___

* Няма да пропусна да нахраня Plesio, които заедно с много български търговци предпочитат изобилието пред истината и прилагат византийския трик да НЕ връзват своя онлайн магазин със складовата си база. Сайта твърди, че има всичко на света, но като се регистрирате и стигнете до финала на покупката и сте въвели всички данни за фактура на света, излиза един ЕЙ такъв червен надпис, който ви кара да звъннете на някакъв телефон, за да проверите дали това, което сте на 1 клик да си купите, реално го има. Е, нямаше го и ми изгубиха 40 минути.

Утре излиза последният брой на вестник Дневник (на хартия) и според мен това е хубав, и ключов момент.

Въпреки че отдавна спрях да виждам хора, които четат хартиения Дневник (и само в офиса сме били абонати), това ще остане като най-качествения всекидневник, правен в България, който „роди“ най-качествения новинарски сайт – dnevnik.bg.

Купете си го утре или го откраднете от офиса, след време ще има колекционерска стойност. В краен случай изтеглете на PDF.

Сега нещата са ме отвяли другаде, но съм горд, че бях част от екипа, който управляваше онлайн присъствието на медиата, а преди това дори бях колумнист за година (2005). Написах някаква смешна статия, която май държи рекорд за най-четен и коментиран материал с близо 150 000 посещения. Още не мога да повярвам.

Прочетете хубавото и позитивно обръщение на главния редактор по случай последния хартиен брой.

Дневник беше супер полезен за България. Поклон на екипа. И да видим Капитал daily* – вестникът, който ще се получи след сливането на Дневник и Пари.

_____
* И аз не харсвам името. Както казва Фредрик Джеймсън, в пост-модернизма имената не трябва да описват, а да посочват.

Ехо,

Някой четѐ ли този блог блогове още?

Надявам се, да. Стига да има кой да пише, че аз не го правя много напоследък.

Но!

Следващата неделя, 25-ти, е датата на традиционният семинар за всичко блогърско и родно – WordCamp София. Ще участва шефът на Automattic (née WordPress) и бая влиятелен човек – Мат Мъленуег. Лекторите са обаятелни, регистрацията струва само 20 лева и включва обяд и тениска.

Моя милост ще вземе участие с презентация в посока blog vs. tweet или как честата консумация на съдържание скъсява формата му и това не трябва да ни притеснява. Или нещо подобно.

Миналата година се получи супер. Ще се радвам да сте в залата.

И понеже сме в конферентния сезон, в понеделник, 26-ти, е digita|k. Лекторите са нишови, но от световна класа – Хорас Дейду Дѐдю, например.

Там цената за участие е по-скоро B2B – 360 лева, така че трябва да крънкате фирмата ви да я поеме, но като гледам по-нишов, но пък световен семинар няма да има скоро.

Ситуацията с мрежата в България през 2011 изглежда така: мрежов експерт без униформа настройва (вече подземните) кабели с нетбук на тротоара.

Ново + старо. Киберпънк.

Сещате ли се какво беше преди 10 години?

Внимание, следва носталгия.

  • (free.)techno-link.com беше най-посещавания сайт и избора на интернет доставчик зависеше от скоростта до него.
  • Всеки LAN доставчик имаше пиратски сървър като тиха добавена стойност. Пиратските филми и игри там диктуваха пазарния избор и бяха основната причина за покупка на компютър.
  • Всяко дете имаше достъп до поне 5 интернет клуба ходейки пеша, и още повече в малките градове. Всеки клуб имаше специален софтуер (нещо като маска на Windows) за администрация на достъпа до програмите/игрите. Играта на игри имаше различна цена от ползването на интернет. В клубовете се пушеше и деца играеха на Counter Strike. Имаше национални турнири.
  • НСБОП нахлуваше с оръжие в офиси, за да проверява за пиратски уиндоуси и адобита. BSA се бореше да излезем от списъка на пиратите на САЩ.
  • M-Tel предлагаше WAP интернет, което за мен изглеждаше като магия.
  • ADSL беше недостижима технология. БТК имаха кабелно лого, което стои актуално и днес, ако се преработи към оптика. Хората с „наета линия“ бяха ценени от всички.
  • Георги Първанов открива Windows XP на български.

Много неща се промениха, и много не. Пиратството не е голям фактор за избор. И май имаме най-добрите (или ненатоварени) 3G мрежи в Европа. (Поне аз не съм виждал по-бърза мрежа в Германия, Франция или окаяните връзки на САЩ.) И на този фон – low-fi LAN доставчиците все още са силни, въпреки че са леко корпоративни и окрупнени, но хей – те са бългаско изобретение. Едно от малкото.

Какво си спомняте от тогава?

Are we there yet?

Приятели*,

С радост ви представям 1 прост проект, който движех в свободното си време последните няколко месеца:

bombajob.bg

Това е сайт за (анонимни) обяви за работа, който дава възможност:

Направих bombajob с помощта на Сергей (код) и Ивгин (дизайн) по реалните нужди на приятели, защото смятам, че:

  • Сайтовете за обяви за работа в България са тромави и неефективни; (а IMO най-популярният разчита да продава реклама (илюстрация), вместо да предложи услуга;
  • Няма сайт, посветен на работа по проекти, freelance или доброволци;
  • Няма сайт с обяви от хора; а всеки може да каже какво не му е наред и в какво е добър;
  • Сайтовете за дискусии на работодатели са WTF + клевети;
  • Форматът CV + мотивационно писмо е неадекватен;
  • Всички печелят от по-гъвкав работен пазар;
  • Анонимността работи, защото наемането е дискретен процес.

В идеално бъдеще целта е да се получи сайт за обяви за работа, който да работи като сайт за запознанства.

Технологично погледнато, bombajob е бая модерен, но пък прост – не изисква регистрация, а да попълните обява и да потвърдите на email. Посетители могат да пишат на вашите обяви само през сайта, а вие си преценяте кому да отговорите. За да подсигурим качество, всичко ще се модерира свирепо, тъпотиите веднага отиват в черен списък.

Ще се опитам да популяризирам сайта колкото мога със скромните средства с които разполагам, защото начинът да заработи един такъв сайт е, ако има много посетители, от там и много обяви, от там и още повече посетители и така избор. В този ред на мисли, той е колкото мой, толкова и ваш и всеки линк към него ще е полезен за всички.

В bombajob никога няма да има реклами, а ако потръгне, след година-две ще има система за випести обяви, които ще се заплащат, примерно, 5 лева на ден да стоят най-отгоре в категория.

Сега, след като съм разкрил моите пъклени планове – леко се притеснявам да ви показвам празен сайт, но това е рискът на новите начинания. Влезте и публикувайте обява за каквото ви трябва: flash дизайнер за проект, детегледачка или учител по английски. Или, ако сте недоволни от работата си – лична обява, която да включва защо сте недоволни и какво умеете. Или обява за freelance проекти, които бихте поели. По-добрите работодатели, сигурен съм, ще ви намерят.

Надявам се да използвате bombajob.bg по предназначение и да ви свърши добра работа.

***

Благодарности на златния екип от бета-тестъри (в ред на отговорите им): Атанас Боев (за юзъбилити тест на ниво идея), Емануела Янева, jack, Вестимир Марков, Боян Петров, Димитър Игнатов, Слави Стоев, Десислава Чонгарова, Георги Димитров, Светослав Петров, Андриан Георгиев, Момчил Пеков, Георги Костов, Димитър Димитров, Владимира Гиргинова, Павел Кунчев. Вие сте супер. (Извинения, ако пропускам някой.)

Лични благодарности на Иван Гинев и Сергей Петров за добре свършената работа, на Емилиян Събев за идеите за брандинга и на Магдалена Господинова за тестовете и идейната подкрепа.

Вашите мнения са добре дошли като коментари. Бъгове, драми и грешки пращайте на elenko в gmail.

Мерси!

___
* В интернет смисъла на думата приятел.