Има ли все още работещ компютърен клуб? Кой е най-яркият ви спомен от тях?

На мен – 2000 година; директорът на Microsoft България Теодор Милев открива клуб в подлеза на бул. България и обяснява, че бъдещето е в IT. Вътре има само деца от 6 до 18 години, всички пушат и няма отдушник.

П.с. Ако сте пропуснали, предишните 2 подобни дискусии за Магазините за ремонт на телефони и за интернета през 2011, се получиха добре.

Коментари

  1. AquilaX #
    18 ноември 2011 @ 16:59

    Клубът под бул. България още работи но мисля че друг работещ не съм виждал.

  2. Ивет #
    18 ноември 2011 @ 17:02

    „Матрицата“ на ул. Крум Попов все още работи, ама по-долнопробна, смрадлива и запушена дупка не съм виждала.

  3. 18 ноември 2011 @ 20:27

    Проблемът с интернет клубовете у нас беше, че вместо интернет, те бяха гейминг клубове с 100% пиратско съдържание. Яко съм ги бърсал в периода 98-03 и знам прекрасно какви пари се трошаха – само нашата компания от 5-6 души оставяше седмичната издръжка на клуба за една нощ игране.

    По-късно дойдоха времената на отчетността. И около появилия се изведнъж касовия апарат взеха да седят пръснати десетина бележки за по 1 час, за да има доказателство че през деня се е извършвала дейност. Междувременно клуба е джипкан със сардини нонстоп и да, няма вентилация, докато 80-90% от тийновете пушат и една част от времето ми е минала именно в Матрицата на Крум Попов, от която доскоро пазех и картата си.

    По-далновидните клубове разкриха убер печелившата игра – барчета, от които съм се възползвал постоянно и без документ за извършена покупка, то се знае. Каунтъра на 6-7 бири и 2 коза върви като никоя друга игра. Или поне вървеше тогава.

    Но както всяко нещо и това е преходен бизнес в този му вид. Проблемът е, че в другия, нормалния, начинанието не е особено печеливше и след натрупването на (известни) капитали и затягането на софтуерния момент играчите изгубиха интерес.

    Сега хардуера е евтин, линуксите са безплатни, но това далеч не прави рентабилна поддръжката на интернет клуб. Мисля, че от тук нататък трябва да се въведе разграничение между интернет и гейм клуб и държавата трябва да субсидира (някак) собствениците на интернет клубовете, за това че осигуряват достъп до информация на хората без такива възможности. Достъпът до интернет, между другото, трябва да бъде заложен и в конституцията.

  4. Филип #
    19 ноември 2011 @ 0:16

    Спийд в Пловдив. Последно гледах реклама, че предлагат 3D гейминг. http://bit.ly/uoPiG5

  5. 19 ноември 2011 @ 9:53

    Мисля, че интернет кафе „Гарибалди“ все още работи. Навремето бях свидетел и помагах при откриването му през 1999 г. Имаха и деривати, най-популярен от които беше „Site“ на Витошка, до пицария „Уго“.
    После имаше едно много готино клубче с име „Паяжината“ на Раковски – между компютърните магазини на Reset и ComelSoft. Имаше някаква романтика в това да ходиш да си проверяваш пощата в клуб и дъълго да чакаш да ти се заредят страниците (в прозорци един по един, а не с табове). От там ми останаха няколко много добри приятели. А с Матриците така и не се сприятелих, много глупаво беше направено дори самото влизане (с карта със снимка и камера, моля ви се) и определено атмосферата вътре се харесваше само на тежките геймъри.

  6. КокаинБоевски #
    19 ноември 2011 @ 12:05

    В метростанцията Вардар до 2006 имаше един клуб.
    Иначе Матрицата си бяха по-скоро геймклубове – CS ,WOW.Имаха яката стратегия да строят до у-ща – 2Аег, 33-то и оттам клиентелата расте.
    Иначе много тежък цигарен дим се носеше навсякъде – не се търпеше.
    В Клуб 33 в Ст.град ставаха яки нощни за 5-6 лв. Нз функционира ли още?
    Зоната в Благоевград?
    Иначе по морето- Китен,Приморско, Сл.Бряг, Несебър,Созопол си има клубове и си е бизнес.4-5 лв за час нета. По хотелите с карти , има и скреч карти за wi-fi. Даже съм виждал PES клуб. В малките населени места също има.

  7. Капитан Иванов #
    19 ноември 2011 @ 14:47

    Астата в центъра на Благоевград, под АУБГ, работи и все така мирише на пръдня и цигари. Най-ярките ми спомени съответно са от там – ’98 до ’01 – имаше страхотно „community“ и игри/нет бяха отделени.

    За нет имаше доста келяви ПЦ-та в единия край на клуба, на които тревожни ~15 годишни девойки чатеха в IRC и си цъкаха пощичките.

    Хората от Pirin SS (пирин спорт съпорт) и как всеки от тях, който влизаше в клуба поздравяваше с Хайл Хитлер.

    На стените един от хардкор играчите, който е и художник, беше нарисувал героите от Диабло 2.

    Четирима играем Heroes 3 на hotseat и естествно плащаме само 1 комп, който си делим на четири и ни излиза без пари. Никой няма нищо против.

    Такива работи. Мили, мизерни млади годинки.

    Сега вече всеки си има юбер комп у тях, бърз нет и клубовете се обезсмислиха. Хората играят в интернет.

  8. Ангел #
    19 ноември 2011 @ 15:13

    Във Варна зали ДооМ (11 са ако не се лъжа) все така си работят ..

  9. denica #
    19 ноември 2011 @ 15:45

    Клуб „Сянката“ до 20-то СОУ ми беше единственото място за интернет почти две години,преди да вземем компютър вкъщи.Прекарвах там общо 5-6 часа на седмица,сега не мога да повярвам,че ми е стигало.Знаех кой компютър какви дефекти има, взимаха се мишки и клавиатури „под наем“ от съседен свободен.Основно стоях в залата за непушачи,и „любимото“ ми беше да нахлуят деца от съседното училище,защото почнат ли игрите,със спокойствието е свършено.Естествено този клуб вече не съществува.

  10. силва #
    19 ноември 2011 @ 19:43

    Благодарение на Бил Гейтс всички библиотеки вече имат безплатен интернет за гражданите.Особено за децата е добре,защото родителите ще бъдат спокойни,че те са на място,където няма цигари и алкохол,пък и служителите ще им помогнат,ако имат да правят някакъв проект.Така е във всички цивилизовани държави.

  11. 19 ноември 2011 @ 23:29

    В подлезите на България с Гоце Делчев, както и с Иван Гешов си стоят клубовете. Ринга на Нишава също бачка, одеве минах покрай него и имаше клиенти.

  12. Иван #
    20 ноември 2011 @ 1:19

    Хммм, под кино Синемакс пак в Благоевград не работи ли залата?

  13. 1951 #
    20 ноември 2011 @ 6:14

    В Студентски град до преди три години си беше пълно с клубове и натоварването им беше повече от добро. Даже някъде си пазя членската карта от един от тях. Как върви сега, нямам идея, но специално за интернет и гледане на филми беше винаги пълно. Въобще има някаква здрава ирония в това да плащаш за да годиш някъде и да гледаш пиратски филми… :)
    В малките градове все още има поне по едно клубче, което събира всички, които нямат компютър и/или интернет, но на които все пак им се налага да вършат нещо с тях. По морето също бизнеса върви, въпреки че уайърлес има във всеки семеен хотел.
    Златното време на клубовете беше (поне за мен) 1998 – 2003, когато народа масово ползваше „нощната“ (4 лева за 6 часа между 02 и 08 часа).
    През 1999 – 2000 г. често с момците ходихме на нощни в Пловдив защото там имаше няколко клуба близко разположени един до друг и ставаше страхотна веселба на Делта Форс, Стар Крафт и Ънриъл. Единият клуб се казваше 4К. По това време в моя град най-големия клуб имаше осем компа и никога не ставаха здрави мелета.
    Другият златен период беше 2001 – 2003 г., когато всеки в града блъскаше на Це-еС, имаше няколко сървъра само в нашия смотан град и въобще това си беше почти национален спорт.

    Между другото има ли някой идея къде е първия интернет/хейм клуб? Чувал съм легенди за софийски гаражи пълни с Правец 16 в самата зора на демокрацията…

  14. Вен #
    20 ноември 2011 @ 12:34

    В онези ранни безпарични години, използвах нощните тарифи на клубовете в Студентски град и така научих HTML :) Малко странно ме гледаха, като исках да ми пуснат Notepad, защото все пак се намира в системната Win директория и на повечето места не се съгласяваха.

    ПП: В Лондон има страшно много интернет клубове.

  15. 21 ноември 2011 @ 2:21

    Първите два клуба, в които висях, бяха в Стара Загора. В шах-бридж клуба до градската градина докараха 8-ци, няколко ХТ и един 286, може би още през комунизма (88-91 някъде, не знам). Беше безобразно скъпо.

    За мен този бизнес приключи около 94-та, когато няколко приятели в рамките на година си купиха компютри и ме търпяха да им вися на гости по цял ден :)

  16. bilkata #
    21 ноември 2011 @ 12:58

    В София съм влизала само веднъж в клуб, някъде по Раковска беше, една нощ трябваше да убием време с приятелче и решихме да си проверим пощите. Иначе имах щастието да работя във фирма с мой персонален комп и интернет още докато сменяхме Win 3.11 с Win95 :) Гасях Пейджмейкъра, за да вляза да проверя пощата, че компа зацикляше :))

    Но имам топли спомени от един денонощен клуб+кафе в Бургас, близо до нашите – на ул. Вардар, в блока с ритуалната зала, точно под нея. Входът беше като отворена уста на звяр, разни други ефектчета по стените, бързи компове и странно читав персонал. Този клуб работи доста време, 2-3 пъти го ъпргрейдваха, по едно време на масичките извън залата се появиха гъзарски прозрачни монитори, сега като се замисля, май бяха Мак-ове. После зачезнаха :( После сервиторките на масите извън залата се оборудваха с малки таблетчета за вписване на поръчките (дори в София не бях виждала такива) и… после сякаш всичко западна… Сега си е обикновено кафе, отдавна не съм сядала там, но май интернет вече няма.

    @PRO01, това със субсидирането на достъпа до интернет са светли мечти, ама надали :( Като малка „селска“ книжарница ще ти кажа какво е развитието в момента – или хората си имат нет у дома и идват само да разпечатат нещо, или изобщо нищо не вдяват (дори да имат нет, ползват го основно за точене на филми и игри и подобни) – а като се опре до търсене на информация, регистрации във важни сайтове и изобщо по-сериозни неща – идват пак при мен, плащат си като попове и им намирам каквото им трябва, регистрирам, оформям и т.н. Т.е. – който не разбира, си плаща на специалист, както си плаща на ВиК или автомонтьор. :)

  17. 22 ноември 2011 @ 19:04

    „Вътре има само деца от 6 до 18 години, всички пушат и няма отдушник“ – и тия от предучилищната и те ли? :Д

  18. АP #
    19 декември 2011 @ 15:22

    „Голямата“ „Мания“ в студентски още работи, по последни данни има стотина компа, като 30тина от тях са читави. Преди 3-4 години сложиха ПС3 и Хбоксове, с прилично големи телевизори. Това явно се оказа недостатъчно привлекателно, та и билиардни маси цапнаха точно при нет ПЦтата, така че като дойде някой да си провери пощата за 15 мин, бива ръчкан с щека във врата.
    Но има геймъри, има объркани хора, които се опитват да провеждат скайп разговори, или такива попаднали в мрежата „За да принтиране нещо от пощата си трябва да го запазите на някой от компютрите в залата“ (за 45 стотинки повече), защото има Мания Принт на първия етаж.
    Имаше 4 такива зали (3 в студентски, 1 в Скай Сити), но една по една ги затвориха. Мониторите, столовете и ПЦтата бяха разпродадени за смешни пари (ама пък те и изглеждаха смешно).
    Клуб 35 беше превърнат в отвартителен бар, присъщ за квартала. Че дори е посещаван…
    Цените малко по малко се покачват, клубните карти все още изискват снимка и ЕГН. А WoW-ерите все още се подстригват само по Коледа.

  19. бивш собственик на зала #
    11 февруари 2013 @ 15:31

    това бяха едни от най хубавите години от моя живот

Кажете нещо

Може да ползвате лек HTML. Email адресът ви остава скрит.

Абонирайте се за коментари през RSS