Бях забравил, че SIN City има ВИП и ултра ВИП.
Необходимо е.
Бях забравил, че SIN City има ВИП и ултра ВИП.
Необходимо е.
С бонус – гърненца, ауспуси.
Сенегал е на 192-ро място в света по GDP и има 44% безработица.
А това е ~70% разлика в цената.
Някой икономист да коментира; аз се предавам.
Лек ъпгрейд на наградите.
Плакатите със Силвестър Сталоунд стоят. Наградите които не можеш да спечелиш, но примамват вече включват слушалки Beats by Dre и XBOX 360.
Като в стиймпънк роман, хората ползват модерни технологии, без да ползват компютри. Ако се абстрахирате от понитата, услугата е моментна снимка с цифрова сапунерка Canon, разпечатана директно с кабел на фото принтер.
Изглежда като храм-паметник на безмитната търговия, но е игра. Получавате метален пръстен срещу 25 стотинки, с които може да спечелите бутилка при успешно нанизване. Всички деца играеха заради „детското“ шампанско.
Мерцедес брандингът на тарелките е важен детайл.
От създателите на Хипноза и Култура. Оставям това за музея на брандинга в България. Единствената марка, която показва български, турски и английски думи в синергия.
За протокола, млякото не става.
Таргетирана работа.
Дупница, България, 2011 г.
П.с. Този тип обяви и типография ми припомнят защо този сайт е решен в Times New Roman. От ръководството.
Каквото и да ви разказват рекламите, най-доброто съчетание на българска традиция и модерни технологии е RFID етикет залепен под етикета на филе Елена.
Показва и сблъсъка на физиката с метафизиката. Или лукс и престъпност. Защото явно филе Eлена се краде повече от (био) кашкавал, а са на същата цена.
Това не би било възможно преди 5 3 години. Защото явно цената на внедряването на RFID етикети покрива загубата от откраднати филета в Picadilly; т.е. вече е изгодно да имаш радио етикет на разфасовка под 5 лева.
Брус Стърлинг и теорията му за spime обектите започва да се сбъдва.
Криза vs. Porsche.
Шегата настрана, масовостта на мега-скъпите коли от периода 2006-2008 затихна.
Eenk.com щателно следи архитектурните визуализации още от 2005 – 2006 година, но какво имаме тук?
Ако City Tower (на картинката) се издигне с цялата си архитектурна мощ пред сградата на синдикатите, ще имаме двете кули, но Sofia-style. Новото и тъпото буквално ще се докосне до вехтото и неподдържаното. Не мога да си представя колко ще е разстоянието между двете сгради, но каквото и да си говорим – бъдещето на площад Македония не е красиво.
П.с. Погледнете какво се случва до хотел Хемус.
Сайтовете за колективно пазаруване (СКП) са най-голямата българска загадка за мен в последната година.
Странната селекция „3D кино, суши, разкрасяване“ (горе) или цици + устни (скрийншота с архивна цел) показва какво може би искат хората, но не могат да си позволят. Или – не са го опитвали досега и тази оферта да ги накара.
Очевидно българите са склонни да инвестират време вместо пари, за да дебнат по сайтове, за да получат нещо.
Но като се замисля – не познавам човек, който да е ползвал такъв сайт щастливо. Бегло познавам 2-ма, които са ползвали, но са недоволни.
Ако аз не познавам хора, които ги ползват, кой го прави и как съществуват?
Още въпроси:
Вие имате ли отговори на горните въпроси?
Защото в крайна сметка си мисля, че тези сайтове са балон като талоните във вестниците и вложените DVD-та, circa 2005 и до година ще забравим за тях. Или ще се окрупнят и ще останат 3.
Не че City Center Sofia е адекватно място за луксозен магазин, но поне е ясно, че хората са там. Статусът на Витошка в момента е „опит за главна улица в малък град“.
А иначе лукса луксът се е групирал и гледа уплашено на ул. Съборна.
Само в България можеш безгрижно да спреш Майбаха на аварийки, за да си вземеш нещо от BILLA.
Страхувайте се.