Строежите са така красиви, че бих искал НИКМИ да спрат и да ги оставят както са. След няколко месеца, като са облечени с висяща фасада, ще ги подминаваме с безразличие.
Всеки път като видя София представена с Александър Невски или онази статуя с гълъба и геврека, ми става лошо. Скоро няма да си имаме знакова сграда.
Как да не обичаш София. Перфектният микс между законно и абсурдно.
Онзи момент, в който уеб адресът е заменен от Facebook.
Лаптопът е новият транзистор.
Пред вас е CSR/рекламна (?!) кампания на кренвиршите Сачи срещу консумацията на сол, която на пръв поглед помислих за част от Sofia Contemporary.
Гишето в ляво има нещо общо със Facebook, но ме беше страх да погледна какво по-точно.
Забравям, че дозата WTF в София винаги може да се качи.
И си мисля, че това пред вас е краят на рекламата, както я познаваме.
Вярвам, че след това все някой ще си каже – хей, приятели, не мислите ли че няма смисъл да строим кибер вишки, вярвайки че можем да продаваме повече кренвирши с кампания срещу продукт, който няма нищо общо?
Със същия успех производителите на сол в България могат да направят кампания „За България с по-малко кренвирши“. И май ще са по-прави.
Един от онези тюнинги на града, които никой не забелязва, но ще са тук с десетилетия.
Да са ни честити. Мисля, че са страхотни.
