Публикации тагнати с Медии

Choose another tag?

Българските телевизии са като instagram филтър: дори да публикуват нещо яко, контекста им го прави да изглежда тъпо.

Кога за вас е бил последния път когато „по телевизията даваха“ е последвано от нещо яко?

Тъжно ми е, когато през 2012, брандирано момиче на улицата ти набутва нещо в ръката; и разбираш, че стартира безплатен вестник, който претендира че има 300 000 тираж.

В една от държавите с най-бърз интернет и най-непрозрачни медии.

Извинения за забавянето, но имах технически проблем. А сега – I give you – резултатите от годишното проучване на аудиторията на eenk.com, circa 2012 година. С по-велики графики от всякога!

Благодарности на всички 1038 души, които го попълниха! Не можете да си представите колко сте велики. В такива моменти се чувствам горд с този сайт.

Изводите оставям на вас.

(още…)

С пролетта идва нещо също толкова важно – проучването на аудиторията на eenk.com!

Ако сте пропуснали до сега, това е анонимно квази-научно изследване на хора като вас, които четат този сайт.

Вижте данните от 2009, 2010 и най-вече 2011 година, защото сравнява с предните.

Резултатите, по традиция, ще бъдат обявени на 12 април.

Хайде!

***

Най-тъжното на медийния пазар този месец е, през 2012 година стартира нов вестник (Преса) с 40 страници обем, екип и всичко останало… Никаква реклама. Без сайт. Сякаш сме 2003.

Но това не притеснява издателите, нито хората.

Медийна собственост, бизнес модели, къде сте?

Утре излиза последният брой на вестник Дневник (на хартия) и според мен това е хубав, и ключов момент.

Въпреки че отдавна спрях да виждам хора, които четат хартиения Дневник (и само в офиса сме били абонати), това ще остане като най-качествения всекидневник, правен в България, който „роди“ най-качествения новинарски сайт – dnevnik.bg.

Купете си го утре или го откраднете от офиса, след време ще има колекционерска стойност. В краен случай изтеглете на PDF.

Сега нещата са ме отвяли другаде, но съм горд, че бях част от екипа, който управляваше онлайн присъствието на медиата, а преди това дори бях колумнист за година (2005). Написах някаква смешна статия, която май държи рекорд за най-четен и коментиран материал с близо 150 000 посещения. Още не мога да повярвам.

Прочетете хубавото и позитивно обръщение на главния редактор по случай последния хартиен брой.

Дневник беше супер полезен за България. Поклон на екипа. И да видим Капитал daily* – вестникът, който ще се получи след сливането на Дневник и Пари.

_____
* И аз не харсвам името. Както казва Фредрик Джеймсън, в пост-модернизма имената не трябва да описват, а да посочват.

Ехо,

Някой четѐ ли този блог блогове още?

Надявам се, да. Стига да има кой да пише, че аз не го правя много напоследък.

Но!

Следващата неделя, 25-ти, е датата на традиционният семинар за всичко блогърско и родно – WordCamp София. Ще участва шефът на Automattic (née WordPress) и бая влиятелен човек – Мат Мъленуег. Лекторите са обаятелни, регистрацията струва само 20 лева и включва обяд и тениска.

Моя милост ще вземе участие с презентация в посока blog vs. tweet или как честата консумация на съдържание скъсява формата му и това не трябва да ни притеснява. Или нещо подобно.

Миналата година се получи супер. Ще се радвам да сте в залата.

И понеже сме в конферентния сезон, в понеделник, 26-ти, е digita|k. Лекторите са нишови, но от световна класа – Хорас Дейду Дѐдю, например.

Там цената за участие е по-скоро B2B – 360 лева, така че трябва да крънкате фирмата ви да я поеме, но като гледам по-нишов, но пък световен семинар няма да има скоро.

Това не е снимка на авария + спешен ремонт. Така изглежда най-новата културна инициатива на Столична община, за която за съжаление няма сайт или инфо в интернет.

Интересен детайл – обърнете внимание как знаците за Синя зона са заметнати с брезентови (?) торби.

Съдейки по анонсите на PR-driven медиите (още) за атракциите, липсват ми огнегълтачи, бой (на жени) в кал и хвърляне на джуджета.

Хубави мнения + репортажи за София диша има в Mediapool и Дневник.

И не забравяйте, че София е кандидат за европейска столица на културата през 2019. Но като гледам горната картинка, 8 години няма да ни стигнат, за да се подготвим.

Време е да свикнем, че София е прекалено голяма за главна (пешеходна) улица на малък град. Ето пример – Витошка е почти пешеходна, но моловете я поубиха и нещо не ѝ се получава.

Всеки абитуриент се изживява като звезда за една вечер.

А това са „звезди“ (ляво – Графа; дясно – Тони Стораро), които са представени все едно са нормални хора, защото дори те трябва да свършат един простосмъртен обичай – да са абитуриенти.

Значи дори реалните абитуриенти да си представят, че звездите когато са били абитуриенти са изглеждали като тях. Успокояващо?

А изложбата е промоция на (съдържание на) списание и се помещава в мол. Къде другаде?

Това е мета на много нива.

Опитвам се да си представя как бих го обяснил на чужденец.