Публикации тагнати с Бъдеще

Съдете за пазарния дял или интереса към iPhone в България не толкова по цифрите, които не обявяват операторите или офертите им, а по аксесоарите, които се продават в квази-китайските магазинчета. Снимката е на единствената витрина на магазин на бул. Стамболийски.

От друга страна, с толкова много Android телефони на пазара (ето например какво предлага само HTC, без да броим Samsung и Motorola), е трудно да се изложи точния аксесоар, защото вероятността да е за вашия Android е нищожна.

Орлов мост опакован с LIDL? Защо не?

През деня е дори по-грозно.

Написах 5 люти абзаца, но ги изтрих, за да ви спестя време, защото коментарът е излишен. Позицията ми за порочната практика фирми да стопанисват публични локации все още е валидна, въпреки че е на 3,5 години:

Редът трябва да е обратен: общината трябва се грижи за гражданите и средата, не фирмите. За тази цел тя събира данъци от фирмите, които извършват дейност на територията на града. С тези пари прави градинките красиви, а хората са щастливи и работят/почиват по-добре в града си. Рекламата пък се регулира, събира и́ се данък, стои си по билбордите, не налазва града и не кара хората да се спъват в нея.

[Този вид] реклама не е стандартен формат (сравнена с, например, билборд) и е трудно да се изчисли като инвестиция или да се приравни към разходите на съответната фирма за поддръжка.

Ако рекламата е някаква валута, като се множи по този начин, тя девалвира.

Въпросът ми към хората, работещи в маркетинговия отдел на Столична община и LIDL е: защо работите това, ако резултатът от работата ви е това на снимката?

Тази празнична инсталация заслужава десетки протестни групи във Facebook и флашмобове, не прасетата в дискотеки.

Медии, къде сте?

Ново (19 дек): Дневник публикуват отлично разследване за случката.

20 дек: Фандъкова свали рекламата. Оказа се, че пространството е отдадено от фирмата, правеща ремонт, без да иска разрешение от общината.

22 дек: Рекламните пана бяха заменени с неправомерно цитирани снимки.

Каквото и да ви разказват рекламите, най-доброто съчетание на българска традиция и модерни технологии е RFID етикет залепен под етикета на филе Елена.

Показва и сблъсъка на физиката с метафизиката. Или лукс и престъпност. Защото явно филе Eлена се краде повече от (био) кашкавал, а са на същата цена.

Това не би било възможно преди 5 3 години. Защото явно цената на внедряването на RFID етикети покрива загубата от откраднати филета в Picadilly; т.е. вече е изгодно да имаш радио етикет на разфасовка под 5 лева.

Брус Стърлинг и теорията му за spime обектите започва да се сбъдва.

Има ли все още работещ компютърен клуб? Кой е най-яркият ви спомен от тях?

На мен – 2000 година; директорът на Microsoft България Теодор Милев открива клуб в подлеза на бул. България и обяснява, че бъдещето е в IT. Вътре има само деца от 6 до 18 години, всички пушат и няма отдушник.

П.с. Ако сте пропуснали, предишните 2 подобни дискусии за Магазините за ремонт на телефони и за интернета през 2011, се получиха добре.

Eenk.com щателно следи архитектурните визуализации още от 2005 – 2006 година, но какво имаме тук?

Ако City Tower (на картинката) се издигне с цялата си архитектурна мощ пред сградата на синдикатите, ще имаме двете кули, но Sofia-style. Новото и тъпото буквално ще се докосне до вехтото и неподдържаното. Не мога да си представя колко ще е разстоянието между двете сгради, но каквото и да си говорим – бъдещето на площад Македония не е красиво.

П.с. Погледнете какво се случва до хотел Хемус.

Сайтовете за колективно пазаруване (СКП) са най-голямата българска загадка за мен в последната година.

Странната селекция „3D кино, суши, разкрасяване“ (горе) или цици + устни (скрийншота с архивна цел) показва какво може би искат хората, но не могат да си позволят. Или – не са го опитвали досега и тази оферта да ги накара.

Очевидно българите са склонни да инвестират време вместо пари, за да дебнат по сайтове, за да получат нещо.

Но като се замисля – не познавам човек, който да е ползвал такъв сайт щастливо. Бегло познавам 2-ма, които са ползвали, но са недоволни.

Ако аз не познавам хора, които ги ползват, кой го прави и как съществуват?

Още въпроси:

  • В страна, където няма един нормален онлайн магазин с адекватно обслужване и фронт-енд вързан със складовата наличност, как е възможно да има над 100 СКП?
  • Ако СКП са като онлайн магазини за услуги (вместо продукти), нима тук консумираме само услуги?
  • Имам двама приятели със сериозни бизнеси (хотел, сервиз), които са продавали през големи подобни сайтове, но твърдят, че не биха повторили, защото условията на СКП са неизгодни, а хората не се връщат.
  • Ако няма 1 читав онлайн магазин, и за това има някакви причини (малък пазар, ниска култура на обслужване), защо създателите на тези сайтове мислят, че могат да направят успешен мета-магазин за услуги? Ако има проблем, на кой звъниш?
  • Защо няма сделки за окрупняване на този пазар? Например: играч №1 купи играч №4.
  • Ако онлайн рекламата им може да мине без пари с някакви схеми, как тези сайтове си позволяват бюджет за външна реклама?

Вие имате ли отговори на горните въпроси?

Защото в крайна сметка си мисля, че тези сайтове са балон като талоните във вестниците и вложените DVD-та, circa 2005 и до година ще забравим за тях. Или ще се окрупнят и ще останат 3.

Утре излиза последният брой на вестник Дневник (на хартия) и според мен това е хубав, и ключов момент.

Въпреки че отдавна спрях да виждам хора, които четат хартиения Дневник (и само в офиса сме били абонати), това ще остане като най-качествения всекидневник, правен в България, който „роди“ най-качествения новинарски сайт – dnevnik.bg.

Купете си го утре или го откраднете от офиса, след време ще има колекционерска стойност. В краен случай изтеглете на PDF.

Сега нещата са ме отвяли другаде, но съм горд, че бях част от екипа, който управляваше онлайн присъствието на медиата, а преди това дори бях колумнист за година (2005). Написах някаква смешна статия, която май държи рекорд за най-четен и коментиран материал с близо 150 000 посещения. Още не мога да повярвам.

Прочетете хубавото и позитивно обръщение на главния редактор по случай последния хартиен брой.

Дневник беше супер полезен за България. Поклон на екипа. И да видим Капитал daily* – вестникът, който ще се получи след сливането на Дневник и Пари.

_____
* И аз не харсвам името. Както казва Фредрик Джеймсън, в пост-модернизма имената не трябва да описват, а да посочват.

Ситуацията с мрежата в България през 2011 изглежда така: мрежов експерт без униформа настройва (вече подземните) кабели с нетбук на тротоара.

Ново + старо. Киберпънк.

Сещате ли се какво беше преди 10 години?

Внимание, следва носталгия.

  • (free.)techno-link.com беше най-посещавания сайт и избора на интернет доставчик зависеше от скоростта до него.
  • Всеки LAN доставчик имаше пиратски сървър като тиха добавена стойност. Пиратските филми и игри там диктуваха пазарния избор и бяха основната причина за покупка на компютър.
  • Всяко дете имаше достъп до поне 5 интернет клуба ходейки пеша, и още повече в малките градове. Всеки клуб имаше специален софтуер (нещо като маска на Windows) за администрация на достъпа до програмите/игрите. Играта на игри имаше различна цена от ползването на интернет. В клубовете се пушеше и деца играеха на Counter Strike. Имаше национални турнири.
  • НСБОП нахлуваше с оръжие в офиси, за да проверява за пиратски уиндоуси и адобита. BSA се бореше да излезем от списъка на пиратите на САЩ.
  • M-Tel предлагаше WAP интернет, което за мен изглеждаше като магия.
  • ADSL беше недостижима технология. БТК имаха кабелно лого, което стои актуално и днес, ако се преработи към оптика. Хората с „наета линия“ бяха ценени от всички.
  • Георги Първанов открива Windows XP на български.

Много неща се промениха, и много не. Пиратството не е голям фактор за избор. И май имаме най-добрите (или ненатоварени) 3G мрежи в Европа. (Поне аз не съм виждал по-бърза мрежа в Германия, Франция или окаяните връзки на САЩ.) И на този фон – low-fi LAN доставчиците все още са силни, въпреки че са леко корпоративни и окрупнени, но хей – те са бългаско изобретение. Едно от малкото.

Какво си спомняте от тогава?

Are we there yet?