Публикации тагнати с Общество

Choose another tag?

Каквото и да ви разказват рекламите, най-доброто съчетание на българска традиция и модерни технологии е RFID етикет залепен под етикета на филе Елена.

Показва и сблъсъка на физиката с метафизиката. Или лукс и престъпност. Защото явно филе Eлена се краде повече от (био) кашкавал, а са на същата цена.

Това не би било възможно преди 5 3 години. Защото явно цената на внедряването на RFID етикети покрива загубата от откраднати филета в Picadilly; т.е. вече е изгодно да имаш радио етикет на разфасовка под 5 лева.

Брус Стърлинг и теорията му за spime обектите започва да се сбъдва.

Има ли все още работещ компютърен клуб? Кой е най-яркият ви спомен от тях?

На мен – 2000 година; директорът на Microsoft България Теодор Милев открива клуб в подлеза на бул. България и обяснява, че бъдещето е в IT. Вътре има само деца от 6 до 18 години, всички пушат и няма отдушник.

П.с. Ако сте пропуснали, предишните 2 подобни дискусии за Магазините за ремонт на телефони и за интернета през 2011, се получиха добре.

За протокола (и маркетинг историята на България), поздравявам ви с най-безсмисления брандинг в последните 10 години. Следващият в класацията e frog mobile, ако помните. Третият е Левски-фона, от вчера.

Bob e услуга на M-Tel, която никой не разбра какво точно прави, освен че с нея + някакви високобюджетни, неискрени видеа се опитват да размият най-големия фейл в новата корпоративна история на България. За сравнение – ето как се прави – честно, нискобюджетно и от самия шеф.

Това го казвам, защото съм клиент съм на M-Tel от 10 години и ме е яд, че харчат парите, които им давам, за маркетингови напъни, които никой не би нарекъл решения.

До 6 месеца ще забравим за bob, на бас.

Сложете няколко pedobear шеги тук, че аз съм се хванал за главата.

И иронично ли е хора като Енчев и бате Енчо да се занимават с деца?

Не спирам да се чудя как бизнеси могат да си позволят подобни места за реклама, а да имат толкова ниско качество на продукция на билборд, без да засягам думата криейтив.

Eenk.com щателно следи архитектурните визуализации още от 2005 – 2006 година, но какво имаме тук?

Ако City Tower (на картинката) се издигне с цялата си архитектурна мощ пред сградата на синдикатите, ще имаме двете кули, но Sofia-style. Новото и тъпото буквално ще се докосне до вехтото и неподдържаното. Не мога да си представя колко ще е разстоянието между двете сгради, но каквото и да си говорим – бъдещето на площад Македония не е красиво.

П.с. Погледнете какво се случва до хотел Хемус.

Сайтовете за колективно пазаруване (СКП) са най-голямата българска загадка за мен в последната година.

Странната селекция „3D кино, суши, разкрасяване“ (горе) или цици + устни (скрийншота с архивна цел) показва какво може би искат хората, но не могат да си позволят. Или – не са го опитвали досега и тази оферта да ги накара.

Очевидно българите са склонни да инвестират време вместо пари, за да дебнат по сайтове, за да получат нещо.

Но като се замисля – не познавам човек, който да е ползвал такъв сайт щастливо. Бегло познавам 2-ма, които са ползвали, но са недоволни.

Ако аз не познавам хора, които ги ползват, кой го прави и как съществуват?

Още въпроси:

  • В страна, където няма един нормален онлайн магазин с адекватно обслужване и фронт-енд вързан със складовата наличност, как е възможно да има над 100 СКП?
  • Ако СКП са като онлайн магазини за услуги (вместо продукти), нима тук консумираме само услуги?
  • Имам двама приятели със сериозни бизнеси (хотел, сервиз), които са продавали през големи подобни сайтове, но твърдят, че не биха повторили, защото условията на СКП са неизгодни, а хората не се връщат.
  • Ако няма 1 читав онлайн магазин, и за това има някакви причини (малък пазар, ниска култура на обслужване), защо създателите на тези сайтове мислят, че могат да направят успешен мета-магазин за услуги? Ако има проблем, на кой звъниш?
  • Защо няма сделки за окрупняване на този пазар? Например: играч №1 купи играч №4.
  • Ако онлайн рекламата им може да мине без пари с някакви схеми, как тези сайтове си позволяват бюджет за външна реклама?

Вие имате ли отговори на горните въпроси?

Защото в крайна сметка си мисля, че тези сайтове са балон като талоните във вестниците и вложените DVD-та, circa 2005 и до година ще забравим за тях. Или ще се окрупнят и ще останат 3.

Утре излиза последният брой на вестник Дневник (на хартия) и според мен това е хубав, и ключов момент.

Въпреки че отдавна спрях да виждам хора, които четат хартиения Дневник (и само в офиса сме били абонати), това ще остане като най-качествения всекидневник, правен в България, който „роди“ най-качествения новинарски сайт – dnevnik.bg.

Купете си го утре или го откраднете от офиса, след време ще има колекционерска стойност. В краен случай изтеглете на PDF.

Сега нещата са ме отвяли другаде, но съм горд, че бях част от екипа, който управляваше онлайн присъствието на медиата, а преди това дори бях колумнист за година (2005). Написах някаква смешна статия, която май държи рекорд за най-четен и коментиран материал с близо 150 000 посещения. Още не мога да повярвам.

Прочетете хубавото и позитивно обръщение на главния редактор по случай последния хартиен брой.

Дневник беше супер полезен за България. Поклон на екипа. И да видим Капитал daily* – вестникът, който ще се получи след сливането на Дневник и Пари.

_____
* И аз не харсвам името. Както казва Фредрик Джеймсън, в пост-модернизма имената не трябва да описват, а да посочват.

Не че City Center Sofia е адекватно място за луксозен магазин, но поне е ясно, че хората са там. Статусът на Витошка в момента е „опит за главна улица в малък град“.

А иначе лукса луксът се е групирал и гледа уплашено на ул. Съборна.

Сигурен съм, че всички сте я виждали, но палатката-павилион на БТС в подлеза на СУ е едно от нещата, които ме карат да се срамувам, че съм българин. Толкова е абсурдна, че е по-лесно да се обясни на чужденците, че е арт инсталация. Поне да пуснат някой да живее там.

Напомня ми на положението в повечето регионални български музеи.

Архтектурно включване: Sofarma Sopharma Business Towers, заснети от КАТ София.

Колкото и за бизнес да се самопровъзгласяват, кулите използват стария български маркетингов трик с билборд с мобилен, сякаш продават парцел край морето на руснаци. От друга страна – билбордът гледа към КАТ София, където си има постоянен поток от чакащи.

Сградите са построени в толкова странна конфигурация (разположение + височина), че изглеждат различни, въпреки че са еднакви. А различността тук не е плюс и пак си допринася за хаоса в София. И изненадата е, че са 3, въпреки че медийното им присъствие навсякъде ги показва като 2. Не знам защо ги наричат небостъргачи, след като в София има жилищни блокове бая по-високи от тях.

И въпреки позитивните заглавия във вестниците на собственика, май скоро няма да имаме знакова сграда в София.

Надявам се като ги осветят да изглеждат по-добре.