Публикации тагнати с Архитектура

Choose another tag?

Не че City Center Sofia е адекватно място за луксозен магазин, но поне е ясно, че хората са там. Статусът на Витошка в момента е „опит за главна улица в малък град“.

А иначе лукса луксът се е групирал и гледа уплашено на ул. Съборна.

Архтектурно включване: Sofarma Sopharma Business Towers, заснети от КАТ София.

Колкото и за бизнес да се самопровъзгласяват, кулите използват стария български маркетингов трик с билборд с мобилен, сякаш продават парцел край морето на руснаци. От друга страна – билбордът гледа към КАТ София, където си има постоянен поток от чакащи.

Сградите са построени в толкова странна конфигурация (разположение + височина), че изглеждат различни, въпреки че са еднакви. А различността тук не е плюс и пак си допринася за хаоса в София. И изненадата е, че са 3, въпреки че медийното им присъствие навсякъде ги показва като 2. Не знам защо ги наричат небостъргачи, след като в София има жилищни блокове бая по-високи от тях.

И въпреки позитивните заглавия във вестниците на собственика, май скоро няма да имаме знакова сграда в София.

Надявам се като ги осветят да изглеждат по-добре.

Някой няма ли пак да боядиса някой паметник, за да не гледаме това.

Apropos, разочаровах се, че авторите на боядисването на паметника се издадоха тъй PR-ски и по никое време.

Надеждите ми, че ще останат анонимни не се сбъднаха.

Това не е снимка на авария + спешен ремонт. Така изглежда най-новата културна инициатива на Столична община, за която за съжаление няма сайт или инфо в интернет.

Интересен детайл – обърнете внимание как знаците за Синя зона са заметнати с брезентови (?) торби.

Съдейки по анонсите на PR-driven медиите (още) за атракциите, липсват ми огнегълтачи, бой (на жени) в кал и хвърляне на джуджета.

Хубави мнения + репортажи за София диша има в Mediapool и Дневник.

И не забравяйте, че София е кандидат за европейска столица на културата през 2019. Но като гледам горната картинка, 8 години няма да ни стигнат, за да се подготвим.

Време е да свикнем, че София е прекалено голяма за главна (пешеходна) улица на малък град. Ето пример – Витошка е почти пешеходна, но моловете я поубиха и нещо не ѝ се получава.

Ситуацията с мрежата в България през 2011 изглежда така: мрежов експерт без униформа настройва (вече подземните) кабели с нетбук на тротоара.

Ново + старо. Киберпънк.

Сещате ли се какво беше преди 10 години?

Внимание, следва носталгия.

  • (free.)techno-link.com беше най-посещавания сайт и избора на интернет доставчик зависеше от скоростта до него.
  • Всеки LAN доставчик имаше пиратски сървър като тиха добавена стойност. Пиратските филми и игри там диктуваха пазарния избор и бяха основната причина за покупка на компютър.
  • Всяко дете имаше достъп до поне 5 интернет клуба ходейки пеша, и още повече в малките градове. Всеки клуб имаше специален софтуер (нещо като маска на Windows) за администрация на достъпа до програмите/игрите. Играта на игри имаше различна цена от ползването на интернет. В клубовете се пушеше и деца играеха на Counter Strike. Имаше национални турнири.
  • НСБОП нахлуваше с оръжие в офиси, за да проверява за пиратски уиндоуси и адобита. BSA се бореше да излезем от списъка на пиратите на САЩ.
  • M-Tel предлагаше WAP интернет, което за мен изглеждаше като магия.
  • ADSL беше недостижима технология. БТК имаха кабелно лого, което стои актуално и днес, ако се преработи към оптика. Хората с „наета линия“ бяха ценени от всички.
  • Георги Първанов открива Windows XP на български.

Много неща се промениха, и много не. Пиратството не е голям фактор за избор. И май имаме най-добрите (или ненатоварени) 3G мрежи в Европа. (Поне аз не съм виждал по-бърза мрежа в Германия, Франция или окаяните връзки на САЩ.) И на този фон – low-fi LAN доставчиците все още са силни, въпреки че са леко корпоративни и окрупнени, но хей – те са бългаско изобретение. Едно от малкото.

Какво си спомняте от тогава?

Are we there yet?

Фактите:

  • Никой не снима колко много хора се бяха струпали целия ден пред паметника, за да го видят и да се снимат с героите. А наистина бяха много; не съм виждал толкова посетители на изложба в България, без да има намесен фолк;
  • Пейо беше пръв, а висококачествените български медии, за съжаление, бяха изпреварени с цял ден от долнопробните британски; (Аз лично разбрах от блога на Пейо за куриоза, но Daily Mail и снимките на Reuters ми показаха, че е сериозно.)
  • Едно семпло събитие засенчи целия Sofia Design Week (с гостите; и рекламната си кампания), без да има връзка с него;
  • Общината реагира правилно (що се отнася до паметници), но прибързано и без самоирония. Ако бях на Фъндъкова, бих направил компромис и бих оставил паметника боядисан докато боите се изтъркат от яздене на героите и инсталацията погрознее – 6 месеца;
  • Това, това и това са правилни позиции също така; това че нещо се прави, не значи, че е най-доброто;
  • За мен си открих, че всякакви анализи на случката, намеси на комунизъм, нацизъм и заяждания с общината ме отегчават.

Най-хубавото ще е, ако авторът си остане анонимен и ако бъдещите улични творци се мотивират от всичко това.