Коментари

  1. 21 август 2010 @ 21:14

    На мен новата сграда ми харесва повече от старата. Най-малкото в центъра съм се нагледал на стари сгради. Освен това,фалшиви колони и псевдо-гръцки арки или каквото там е над прозорците са не по-малко крадени от новата сграда, просто са крадени по-отдавна.

  2. vasko #
    21 август 2010 @ 21:21

    На мен също новата сграда ми харесва повече.
    а и точно там раковска завива и подобна по-голяма сграда се вписва доста добре като тапа – определено придава по-мегаполисен вид от малката стара къщурка.

  3. vasko #
    21 август 2010 @ 21:23

    а и като гледам снимката, на предишната къща песента и (най-малко естетичната) е била изпята още като са отворили огромния калкан на съседната кооперация.

  4. 21 август 2010 @ 22:05

    И аз одобрявам… новата постройка…

  5. nick #
    21 август 2010 @ 22:14

    Мегаполисен вид ROFLMAO

    Хора, искам да знам с какво се друсате?

  6. Филип #
    21 август 2010 @ 22:58

    Хм, много интересно стои. Определено е нещо нетипично и ми харесва.

  7. 21 август 2010 @ 22:58

    Тази сграда е недоразумението на десетилетието в централната част на София.

  8. vasko #
    22 август 2010 @ 1:07

    ‘с какво се друсате’
    ‘недоразумението на десетилетието’
    страхотна аргументация, железни сте.
    а едно време в интернет преобладаваха хората, с които може да се води някакъв смислен спор.

  9. Елена #
    22 август 2010 @ 2:17

    Старата къща беше в пъти по-хубава от тази смешна , псевдо „луксозна“ купчина стомана и бетон. Да не говорим колко безумно седи на фона на сградите отстрани.

  10. 22 август 2010 @ 3:10

    Ха, една ей точно ама същата такава се кипри по средата на Манхатън. Само примерно 5 пъти по-висока, ама същата.

  11. classic #
    22 август 2010 @ 7:16

    Не знам защо толкова много хора имат против стъклените сгради, никого не са убили, десеторно повече естествена светлина влиза в тях и не са някакви псевдо-аристократични/гръцки/софистицирани къщурки.

    Добре, че са архитектите да експериментират, за консервативния българин всяко малко по-различно нещо не се вписва никъде.

  12. Станислав #
    22 август 2010 @ 10:24

    Значи в двора на Лувъра може стоманено-стъклени постройки (http://www.france-bg.hit.bg/louvre_2.jpg), които изцяло променят облика на едно толкова мащабно и солидно културно наследство, но на Раковска всичко ново и модерно се заклеймява. Да не бъдем толкова тесногръди. Аз очаквах далеч по-грозна сграда, но съм наистина приятно изненадан.

  13. 22 август 2010 @ 10:35

    Елена, ако има тук нещо „псевдолуксозно“, това е старата къща. Погледни ѝ фасадата – фалшиви колони, които никаква функция не изпълняват, освен да правят къщата да прилича на гръцки храм. Под прозорците и отгоре на покрива над ъгъла – фалшив парапет, който нищо не огражда, но пък има от онези колонки, дето са любими на богатите мангали във Факултета, както и на всеки селяк, докопал малко мрамор да се изгъзари на вилата. Единственото извинение за подобна крадена „естетика“ е, че навремето хората са били неуки и са крали класически архитектурни елементи, защото нищо по-цивилизовано от древен Рим и Атина не са можели да си представят. Само дето в древен Рим и Атина колоните всъщност са подпирали нещо, а парапетите са ограждали реални тераси – не са били само нарисувани, като тук.

  14. 22 август 2010 @ 11:16

    Егати кютука – welcome to da futor

  15. 22 август 2010 @ 11:23

    Градинко пак poop-на:
    „Под прозорците и отгоре на покрива над ъгъла – фалшив парапет, който нищо не огражда, но пък има от онези колонки, дето са любими на богатите мангали във Факултета, както и на всеки селяк, докопал малко мрамор да се изгъзари на вилата.“

    Не е редно чиляк да говори за неща, които не разбира – по добре да си затрае, а не да се излага.

  16. 22 август 2010 @ 11:38

    Веско, хайде ти като разбираш, обясни какво подпират колоните и какво огражда парапетът.

  17. Елена #
    22 август 2010 @ 11:58

    Не отричам, че онази къща беше доста стара и опърпана. ДА , беше стара. ДА , беше вехта и ДА нуждаеше се от стабилна реставрация.Но тази къща беше архитектурен паметник на културата. Тя беше част от онази София, която навява на някои улички във Виена или Кьолн ! Сега с тази „метална мегаполисна композиция“ София изгуби една от красивите си стари построики, които напомнят, че нашата столица някога е била царствена.

  18. 22 август 2010 @ 12:33

    Елена, тази кичозна къщурка правеше София царствена колкото избирането на цар за премиер ни направи царствени.

    Пропускаш аргументите ми – проблемът на къщата не беше, че е стара и западнала, а че беше кичозна и точно толкова крадена, колкото и новата сграда, но далеч по-фалшива като естетика. Сегашната сграда е изкопирана от съвременна постройка от центъра на цивилизацията. Предишната беше изкопирана от сгради, които са били актуални преди хиляди години.

  19. 22 август 2010 @ 12:44

    Абе какво да ти обяснявам, има си стилове в архитектурата. Ако на теб акъла ти стига до Факултето, на някой хора им стига и до Виена – Елена ти го е написала.

  20. Елена #
    22 август 2010 @ 12:50

    Е , айде тогава всички стари „крадени“ сгради да ги срутят и на тяхно място да налеят още малко бетон и стомана, за да сме възможно най-актуални. В другите страни ,хората се чудят как да си запазят старите къщи, а ние тук се чудим как да ги превърнем в търговски площи , които впрочем към днешна дата са 50% празни .

  21. 22 август 2010 @ 13:04

    Веско, сигурен съм, че ти като човек продаващ телени огради си талантлив и утвърден архитект и всичко знаеш за архитектурните стилове.

    Значи виенските стилове отпреди векове важат, а съвременните нюйоркски стилове са анатема:)

    Елена, у нас също много стари сгради се реставрират – виж Шишман например. Други пък се будат, за да дадат път на новото – като цяло, има баланс.

    А много ми е интересно какво реставратори като вас мислят за реставрирането на паметника пред НДК:)

  22. 22 август 2010 @ 13:09

    Новата сграда е красива за мен. Чакам с нетърпение да махнат скелето, за да се отвори улицата. И двата строежа се забавиха много, година и нагоре.

  23. perkele #
    22 август 2010 @ 13:23

    паметникът пред НДК е такова безумие, че няма на къде…

    а иначе, старата къща дори да я бяха реставрирали, не знам дали щеше да изглежда добре с тоя калкан до нея (както някой спомена преди)

  24. Тодор Колев #
    22 август 2010 @ 13:47

    На мен също новата сграда ми харесва доста повече от старата. Придава съвременен облик на града. Да не говорим, че стара не се знае дали беше безопасна, както е споменато и по-горе в коментарите…

  25. Елена #
    22 август 2010 @ 14:10

    Градинко, евала че поне любимия ми „Шишман“ се опитват да запазят „жив“. За паметника пред НДК нищо не мога да кажа.

  26. 22 август 2010 @ 15:26

    Приятно изненадана съм и аз от архитектурата. Съвременно и космополитно изглежда сградата, максимално изчистена (особено за българските стандарти), но с отношение към детайла.
    Жалко, че ужасно нелепо стои на фона на соц кооперациите в дясно (и в ляво, и отпред, нищо че не се виждат останалите). Сякаш не си е на мястото.
    Напомня ми уличката в страни от „Св. Неделя“, на която от едната страна има Cartier, а право срещу него Тропс къща.
    Старата къща никак не ми липсва. По-съгласна с Градинко не съм била :)

  27. 22 август 2010 @ 17:15

    Не одобрявам новата сграда. Поредната имитация на нещо видяно на запад, поредното сгъчкване в центъра, поредното лишаване от въздух, поредното ликвидиране на паркоместа. Какво му е хубавото? Тоя пирон можеха да го забият някъде на края на панелните комплекси, за да разнообразят малко затворническия им вид.

  28. tapanar #
    22 август 2010 @ 17:26

    Всички разбирачи се изказаха и най-големият всезнайко е Градинко. Ами нищо не подпират колоните, случайно да си чувал за декорация?

    Може би не знаете че в началото на XX век много сгради в София са били проектирани от западноевропейски архитекти. За справка: http://www.papertiger-bg.com/Wien1998_web.pdf

    Обаче за простите селяни, които се навъдихте в София, излъсканото лайно е като злато.

  29. 22 август 2010 @ 17:54

    tapanar,

    декорация, която има за единствена цел да направи обекта да изглежда като нещо друго, приемано за по-добро – каква хубава дефиниция за фалш и кич:)

    Дали ще са нарисувани колони, които да правят сградата да прилича на елински храм, или „мраморен“ фурнир, или лъскаво по иконите за да приличат на истински копчета – все е К.И.Ч.

    Поздравления за ника.

  30. tisho #
    22 август 2010 @ 18:18

    Tour Montparnasse

    Нищо против сградата, ама на тази снимка и от тази гледна точка изглежда все едно не ѝ е там мястото.

  31. 22 август 2010 @ 19:53

    @tisho: Всъщност точно това е проблемът – съвсем не си е на мястото. Погледната от Славейков изглежда още по-заклещена между съседните сгради – на снимката тук пряката към Гладстон малко я отваря.

    И като ще сравняваме с Хърст Тауър – там високото тяло е сравнително отдалечено от съседните сгради, а на долните нива, видими отблизо от улицата, е запазена по-традиционна фасада.

    Колкото до старата къща, когато неоренесансът стига до България, вече наистина е доста претоплена манджа в европейски контекст, но на на прииждащите в София „прости селяни“ (както се е изразил някой по-горе) явно доста им е харесвал. Т.е. доста познато, mutatis mutandis.

  32. Оминаеши #
    22 август 2010 @ 20:49

    Градинко, вярвам, че си бил в стария Пловдив, където е пълно с къщи, по които са изрисувани най-различни неща- има колони, има орнаменти, има изрисувани фронтони, а даже по една от къщите са изрисувани цял ред колони с бази, канелюри, йонийски капители с всичките детайли и салтанати по волутите. Рисуването на нещо, което всъщност го няма е познат похват в архитектурата. Съвремените окачени фасади и облицовъчни покрития, сменянето на цветове и материали по фасадите са новото лице на рисуването на разни неща, дето ги няма и чиято цел се нарича оптическа измама.

    Имам и някакъв далечен спомен за испански град, в който имало такса за броят на прозорците. Така някакъв си, да кажем граф, си построил огромен замък, сложил прозорци, където се нуждаел от светлина, а на останалите места, за да не разваля фасадата, просто си нарисувал. Не знам дали си запознат, но орнаментиката по колоните на гръцкия ордер няма носеща функция, но въпреки всичко е там. Сеш’ се украса, декорация, естетика му казват.

    Що се отнася до краденето- смятай че всичко е копие на копие и новите яки работи са се получавали, защото някой решавал да копира от две места едновремено. В древен Рим пък, камъните, от долу до горе на фасадата били все едни и същи, но долу ги слагали по-грубо обработени, с по-изразени фуги, за да изглеждат по-стабилни, а нагоре, все същите каменни блокове, се превръщали в съвършени гладки стени с незабележими фуги.

    Мога да те засипя с още куп факти за формализма в архитектурата, защото „История на архитектурата“ ми беше любим предмет в университета и знам бая.

    Старата сграда беше много красива- беше изклщчително изящна, но за съжаление, беше и много неугледно запусната. Хубавото, от моята гледна точка, е че се появява някаква интересна сграда, била тя и копие на бат’ Нормън.

  33. 22 август 2010 @ 21:18

    Спас,

    Не спирам да се учудвам на иронията – сгради, които не са били на мястото си едно време са заменени от сгради, които не са на мястото си сега.

  34. 22 август 2010 @ 21:35

    Благодаря за интересните факти, Оминаеши. Точно там ѝ е мястото на старата сграда – в историята.

  35. tapanar #
    22 август 2010 @ 21:59

    Само на хората, ограничени колкото теб Градинко, им харесва тази сграда, но ти същевременно си достатъчно надменен, за да ни кажше кое е естетично и кое не. За съжаление в Бг хора като вас вече са мнозинство.

    Хайде поздрави и на теб и нека всеки първо се погрижи за собствената си градинка.

  36. vasko #
    22 август 2010 @ 23:58

    новият аргумент в подкрепа на старата малка къща е „само на хората, ограничени колкото теб“…
    феноменално, наистина вече нямам какво повече да кажа.

  37. tralala #
    23 август 2010 @ 9:13

    Много е интересно дали след като пуснат в експлоатация сградата дали ще изчистят стъклената фасада поне веднъж ?

  38. тинто #
    23 август 2010 @ 10:15

    Новата сграда е в пъти по-интересна и зяабележима от старата крива мухлясала съборетина, която не можеше да бъде ремонтирана. Всеки опит щеше да доведе до срутване.

  39. kumaroffice #
    23 август 2010 @ 11:32

    един човек отишъл на лекар и му казал:
    -докторе, проблем жената ме кара да отслабвам с жестоки диети.
    доктора го прегледал.
    -господине, теглото ви би било нормално, ако сте с 20 см по-висок
    – ето виждате ли аз съм нисък, не съм дебел.
    та тази сграда е копие, ама е ‘ниска’. демек кофти копие. контрастите не са нещо грозно, грозно е лошото копие.

  40. shango #
    23 август 2010 @ 11:43

    2010 година – съвременни сгради. Тази специално е доста-добра. Нека да върнем файтоните и каручките, някои автомобили са доста грозни и не изглеждат на място. Новата сграда на раковска е иновативна, оригинална и различна. Дайте и шанс.

  41. С. #
    23 август 2010 @ 11:50

    Много е жалко, че някой архитект (вроятно млад…) дотолкова няма самоуважение като творец, че не се посвенява ачик – ачик да изкопира известна световна сграда. Още по-жалко е, че този архитект не си дава сметка, че не можеш да изпльоскаш всяко нещо, което принципно ти харесва къде да е, че средата има значение и тази сграда изглежда нелепо на този ъгъл. А най-най-жалкото е, че въпросният архитект изглежда не си дава сметка за значението на мащаба и пропорцията в архитектурата и си мисли, че едно нещо, което изглежда добре на височина 182 метра ще загуби всичката си елегантност е ефект ако го направиш в друг мащаб…

    Що се отнася до старата сграда, тя стоеше елегантно на този ъгъл. Това, което трябваше да се направи беше да се реставрира тя и да се нарисува нещо адекватно и елегантно на загрозяващия я калкан, така както ги рисуват например в Мадрид, където рисунките по калканите създават всякакви приятни и изненадващи оптически измами.

  42. 23 август 2010 @ 12:08

    „Господин“ „Gradinko“, като не можеш да оцениш едно нещо по достойнство и като не ти достига обща култура – пък затрай си. Само това казвам – не си излагай възгледите, че става голяма излагация, но междувпрочем си е на твоя сметка.. да ме питаш и аз какво се меся.

    Закачката с оградите – за жалост не ги продавам аз(много доходоносен бизнес). Ако си се преместил вече в София, сигурно си минавал много пъти покрай тези огради, които междувпрочем си пропуснал да забележиш, че не са само телени.

  43. 23 август 2010 @ 12:45

    С, kumaroffice – защо ви притеснява, че новата сграда е умалено копие на съвременна кула, но не ви притеснява, че старата е умалено копие старогръцки храм?

  44. George #
    23 август 2010 @ 13:15

    Soooo, да избера новите модерни сгради или пък старите уникални къщи, които така или иначе ще се разпаднат някой ден, за никой никога няма да реставрира или поддържа.

  45. George #
    23 август 2010 @ 13:15

    * защото никой никога няма да реставрира или поддържа.

  46. Martin Ivanov #
    23 август 2010 @ 15:50

    Изобщо не си спомням сградата от преди тази, но ако ще да е била сталинска с елементи на австрийско влияние и ранен рококо…нема начин да е била по-зле от това ромбоидносъставено, небостъргачоподобно късаче изсрано насред така или иначе насрания ни център…ето значи, връзва се идеално

  47. Станислав #
    23 август 2010 @ 20:00

    Много ми е интересно, дали някой от агресивните противници по-горе е погледнал или има представа за цялостния проект с име „Раковски Бизнес Център“. Да, от този ъгъл наистина има прилики с Hearst Tower, но като погледнете цялата сграда (http://www.lux-invest.com/uploads/images/l_project_18_7y4o2z6v3d.jpg) нещата се променят. Да, може би Hearst Tower е вдъхновила до някаква степен архитектите, но нима народният театър е уникална архитектурна находка, без прецедент? (За справка: http://en.wikipedia.org/wiki/Neoclassical_architecture)

  48. ivanpeevstyle #
    23 август 2010 @ 22:58

    Аз съм съгласен, че старата сграда няма как да остане там завинаги – съседните я задушаваха с двойно по-големия си обем, цялата улица е на ниво 6 етажа и така малката къщурка , макар красива сама по себе си, и беше отишло времето. 90% от съседите ѝ, които са били в същия стил, са съборени ОЩЕ ПРЕДИ 44-та, когато са и построени повечето от сегашните 6 етажни сгради по Раковски.

    Но новата сграда не ми харесва. Най-добрата архитектура е тази, която не се натрапва, а се влива успешно в средата. Тази седи като лайно на фона на околната архитектура. Твърдо за съвременната архитектура съм, но тя трябва да е качествена и съобразена със средата. Ако бяха наели архитектите на Хърст тауър -те самите нямаше да изплющат това нещо при такива обстоятелства…

  49. 24 август 2010 @ 8:50

    @Станислав: За да видиш това, което се вижда на визуализацията, трябва да събориш три кооперации на отсрещния ъгъл и да отидеш в дъното на вътрешния им двор…

    На това му викам фентъзи архитектура – какво би станало, ако светът беше малко по-различен. :)

  50. Льольо Броди #
    24 август 2010 @ 10:10

    Харесвам опитите на някои архитекти да създават модерни сгради, но съм против да се строи нещо модерно за сметка на нещо старо и с историческа значимост. Старата сграда на Раковска не беше никак лоша макар и доста неугледно поддържана. Подобна сграда(бивше читалище май?) има и на ул.Парчевич(на ъгъла между №57 и №62), но вече реставрирана и изглеждаща доста приятно.
    Та питам се аз защо повече хора не проявяват желание да направят основен ремонт на подобни стари сгради вместо да ги бутат и строят на тяхно място архитектурни копие на вече съществуващи обекти.

  51. славун #
    24 август 2010 @ 10:54

    Ненужната декорация е била много вървежна преди около век, но сега тя е просто кич . Много шум се вдига за къщичка, която няма чак такава художествена или историческа стойност, да не говорим за моментното ѝ състояние, безопасност и тн. Дали ми харесва или не новата сграда, няма значение, всеки има мнение, а понятието красота е доста разтегливо. Като ставаше дума за ненужна декорация, бих попитал, някой знае ли тези диагонали на новата сграда, носят ли някакъв товар, има ли някакви конструктивни елементи или и новия тулуп е просто една голяма измама.

  52. 24 август 2010 @ 11:30

    славунe, диагоналните елементи се наричат „стени“ и служат да пречат на хората да изпаднат от страните на сградата. Прозрачните плоскости между тях пък се казват „прозорци“ и служат за гледане през тях, както и да пропускат слънчева светлина вътре.

  53. славун #
    24 август 2010 @ 11:53

    Градинко, тези диагонали може да са декорация , може да са наклонени колони, може да са X-връзки, щурцове или разпънки, но със сигурност не са стени, а иначе много прозорливо си разбрал, че странните прозрачни елементи са „прозорци“. БРАВО, ГОЛЯМ ЕЙ !

  54. George #
    24 август 2010 @ 12:47

    Евала съвремие. Новата сграда ми харесва, много е футуристична, аз и затова обичам Токио. Да избягам навън, щото тук май само ей такива ще останат ако зависи от вас: http://bit.ly/b3pW16

  55. 24 август 2010 @ 13:00

    Ей, сори, Славуне, подведох се по лаишкия навик да казвам „стени“ на тухлите, хоросана, шпакловката и мазилката, дето ограждат сградите отстрани.

    Но… къде тогава са стените на тази постройка? Трябва да признаете, че има нещо оригинално в сграда със страни единствено от прозорци и рамки за прозорци (рамките за прозорци си ги пропуснал като възможност, Славуне).

  56. 24 август 2010 @ 13:20

    Не са рамки за прозорци – доколкото може да се прецени отдолу, наистина са конструктивни елементи. При това приличат на монолитни, което би било доста малоумно решение, но това е друга тема.

  57. славун #
    24 август 2010 @ 13:41

    Ако са само рамки за прозорци, няма нищо оригинално, но ако са носещи елементи, които са част от скелета на сградата, тогава можем да говорим за оригиналност или по-точно за тектоника .
    (при тази сграда имаме ясно изразена конструктивна схема на фасада ellipse center http://www.lpgroup.bg/project.aspx?filter=Location&cat=1&id=52 )

  58. 24 август 2010 @ 14:42

    На мен новата сграда ми харесва. Стара също. Не смятам обаче, че толкова стъкло и метал имат място на Раковска.
    Бизнес сградите си имат място в бизнес центровете, не пльоснати насред съвсем различна архитектура… Малко ли Европейски столици са си направили отделни бизнес квартали, че ние да ги мешим както ни дойде..

  59. kumaroffice #
    24 август 2010 @ 15:27

    @gradinko, не сравнявам стойността на новата спрямо старата.

  60. bfree #
    25 август 2010 @ 11:00

    Новата сграда е точно толкова cool колкото всичките селяндури дето си накупиха мерцедеси, мазератите поршета и ферарита.

    Това че в София ще се пръкне нещо като в Париж, Ню Йорк или Москва не значи че ей така и ще ги стигнем. Това привнасяне наготово не ни прави нито по-умни, нито по-красиви, нито по-цивилизовани.

    Когато не знаеш от къде си тръгнал и представа си нямаш къде искаш да отидеш…

  61. boddhi #
    25 август 2010 @ 11:34

    Грозна, претрупана, безидейна конструкция, но аз си падам по малко по-друг тип архитектура. Пример: http://www.dezeen.com/2010/08/19/a-small-tobacco-shop-by-avehideshi-architects-and-associates/

  62. Виктор #
    26 август 2010 @ 0:40

    В модерното няма нищо лошо, в използването/оставането на стари стилове – също. Това по подразбиране. Кичът се появява когато някое от двете се разбира криво при прилагането на практика. Аз не съм краен противник на тази нова сграда, изглежда ми интересно дори. Обаче както циганските палати разбират криво неокласицизма, тая сграда е криво „мегаполисна“. Понеже когато строиш в урбанистична среда, трябва да мислиш къде се намираш. Проектът за цялата сграда никога няма да се види такъв какъвто е на рендъра, защото на практика ще я гледаш или от ниско през една улица, или иззад ъгъл – толкоз.

    А ако някой отвори повече от една снимка на Hearst tower, би забелязал че в основата и има няколко етажа (струва ми се приблизително колкото общата височина на тукашната сграда)в ар деко (примерно), с фалшиви колони и с нищо не помагащи парапетчета по тях…

  63. Еl #
    27 август 2010 @ 12:14

    Еленко видя ли какво стана?! Не знам кое е по-плашещо – тази сграда или позитивните коментари към нея. Май и двете. Не е учудващо, че се харесва, имайки впредвид нивото на архитектурната култура в страната ни и най-вече липсата на критерии за оценка у хората. Казват че им харесва – добре, но защо им харесва някой може ли да обясни? Само защото е още новичка и копира мечтана западна архитектура?
    Лично за мен новата сграда е ужасна! Защо ли? Защото първо изобщо не и е там мястото, сбутана между жилищни кооперации и използваща архитектурен език, който съзадателят и е копирал и не разбира и който няма нищо общо с заобикалящата я среда. Доста хора поне това са забелязали веднага. Второ подобен род офис сграда предполага известно публично пространство в « подножието » си, защото е публична сграда ползвана от много хора, имаща представителен характер и отваряща се към града, а не като частните жилища затваряща лично простраство. Тук обаче публичното пространство се изразява най-вероятно в тротоар не по-широк от 2м! Оттам и кривият начин по който не можем да видим сградата, както е казал вече Виктор. Този подход отразява и глупостта и непукизма на Лукс ООД – строим сградата, но как ще се ползва не ни пука.
    Трето самата сграда е с ужасни пропорции. Липсва и поне още толкова височина. Изглежда все едно е отрязана наполовина. Или все едно е проект, който се е продавал на метър – без начало и край. В случая поръчителите не са си закупили достатъчно дълга част от него. Плюс това хората вече са посочили поне 100 примера откъде е копирано, а когато копираш само външните белези на нещо, без да се опиташ да го разбереш и да вложиш мисъл се стига до подобни уродливи недоразумения. Като например ако диагоналите по фасадата не са греди със структурна функция в което се съмнявам то те са ненужна позьoрска декорация, фалш и кич, защото сградата няма нужда от тях (Градинкo та какво казваше за парапета на старата сграда?)-
    Четвърто в страна, където през лятото е 35° някой да вижда интегрирана към архитектурата защита от слънце? Климатик ли казахте? Не знаех че това е архитектурен елемент! Е, явно в България е! Представям си нещастните хора работещи с включени на максимум климатици, защото иначе това си е един голям парник. Всъщност могат да го ползват като сауна, особенно последното ниво, което е и със стъклен, доколкото виждам, покрив. И не на последно място чакам да видя как ще остарее тази сграда и колко мръсни ще и стоят стъклата. Поне прахът ще пази от слънцето! Та защо казвате ви харесваше сградата?

  64. владислав #
    27 август 2010 @ 21:46

    Навсякъде, старата архитектура намира своето място в новата сграда, стига да има желание от страна на инвеститора или закон. http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Berlin_-_Sony-Center_-_Kaisersaal.jpg

  65. т... #
    2 септември 2010 @ 19:56

    Шокиран съм от прочетеното…
    Кой реши да сравнява две сгради от толкова различни епохи?
    Въпроса изобщо не е коя ви харесва повече? Това може да е въпрос към малко дете, след като сте му показали две шарени рисунки, но не и за конкретния случай. Проблема е, че всеки „знае“ и трябва да убеди останалите в неща, от които не разбира…

    Връщам се към това, което ме шокира най-много – та това беше най-старата сграда на Раковски, една от най-старите в града изобщо. Преживяла толкова много и дори бомбандировките от втората световна не са успели да бутнат. Сградата от преди освобождението изпълнявала функцията на арест, по-късно е става 3-ти полицейски участък и с нея са свързани доста събития от политическия живот в страната. Малко са останалите подобни сгради в София и по света те се пазят – тук ги бутаме. Дали някъде в столица в Западна европа ще разрушат подобна сграда? Никога! Това е ненното в един град – неговата история, това през което е преминал, за да бъде това което е в момента. Никъде калканите не са проблем, проблема е дали осъзнавяш и цениш това което имаш?
    Да попитам ли как тази сграда е отписана от паметниците на културата? Или това е риторичен въпрос, прекият е срещу колко $$ ?

    Проблема не е в парите, а в морала.

  66. 10 септември 2010 @ 16:55

    „Преживяла толкова много и дори бомбандировките от втората световна не са успели да бутнат. Сградата от преди освобождението изпълнявала функцията на арест, по-късно е става 3-ти полицейски участък и с нея са свързани доста събития от политическия живот в страната. Малко са останалите подобни сгради в София и по света те се пазят – тук ги бутаме. Дали някъде в столица в Западна европа ще разрушат подобна сграда? Никога!“

    Ех, къде си ГРАДИНКО, да ни натрапиш разбиранията си за естетика, широката си обща култура и асоцияциите си с факултето? Защо се отказа от битката, да ни убедиш в правотата си – виж колко ‘неправоверни’ се нароиха..

  67. бай Къне #
    24 септември 2010 @ 8:13

    На мене също ми харесва. Можеше да е много по-зле. Ама много. За справка, другата нова сграда точно до нея.

  68. шапката на брунелески #
    30 декември 2010 @ 18:32

    Първо: Все ми е едно дали сградата е оригинална или дали има 102 подобни примера. По-добре нещо неоригинално,но АДЕКВАТНО на целите и средата на сградата, отколкото някоя изгъзица. За декорация, модернизъм, постмодернизъм, минимализъм и имитации също не ми се говори. Всяко изкуство си има времето и това важи с особена сила за архитектурата. Спорът ЗА и ПРОТИВ ордерната система е прилключил през 20-те години на 20-ти век. София има нужда от съвременна архитектура, по същия начин по които има нужда и от истрията си. Има място и за двете, точно това прави един град хубав. Проблемът е, че историята не се поддържа, твърде често се съсипва, а по-голямата част от съвременната архитектура е неадекватна (не защото е съвременна). Има и добри примери, но малко – например на ул. Узунджовска има една чудесна сграда в исторически контекст: http://whata.org/images/1079.jpg

    Второ: Не харесвам тази сграда. Не защото прилича на къщата на Норман Фостър в Ню Йорк, а защото това което е взаимствано е неадекватно – сградата на Фостър е добра, тази тук не е. Фостър използва една класическа конструктивна схема за високи сгради – т.нар „тръба“ – при която конструкцията се разделя на едно ноещо ядро в което са комуникациите и т.н. и носеща периферия (тръба), което увеличава моногократно ефективността на конструкцията при динамичи странични сили като вятър и земетръс (сиърс тауър в чикаго например се клати с амплитуда над 1м при върха при силен вятър). Т.е. напълно в духа на модернизма при Фостър конструкцията и естетиката преливат една в друга, т.е. нищо не е чисто конструктивно или чисто декоративно, просто е цялостно. Обърнет внимание на пропорциите, лекота и елегантността на неговата сграда – в софия хем всичко е същото, хем нищо от хубавите неща не е пренесено. (имайте предвид, че и сър Фостър не е измислил триъглната решетка)
    А архитектът тук е копирал външен признак от небостъргач на много по-малка и „скромна“ сграда, и се получава нещо като да си направиш каруца, която ДА ПРИЛИЧА на болид от Ф1. Крайният ефект е за нещо тромаво и неадекватно. фактът че и тук тия диагонали сигурно са смятани в земетръса не променя нищо.

    Нещата може да се подобрят малко когато махнат тия парцали от първите 2 етажа и се види партера. Сега реалната пропорция на сградта не е видима и можем само да си я представяме – това допълнително прави къщата да издлежда като кютук. Ако и партера е решен добре – това допълнително ще подобри нещата. Но все пак основните проблеми си остават: сгрдата всместо да решава проблемите на иначе сложната си ситуация имитира някакви хай-тек работи.

    В крайна сметка (въпреки че според Градинко и старата и новата сграда са копия по един и същи начин), за старата можеш просто да кажеш, че не е нищо особено. Новата е градоустройствен проблем. Освен, че не е нищо особено (меко казано).

    Последно: По принцип това, че е толкова висока сградата не е по вина на архитекта. Това е просто негов ПРОБЛЕМ. Проблем за решаване. Неговата задача е да намери адекватен отговор на това което има инвеститорът, като разрешена височина и намерения/задание. Въпреки че, в случея става дума за ПроАрх и Петър Дикив и ако продължа темата ще отплесне…

    Е, поне тая къща е по-добра от 100-етажния хуй, който строят на Фр. Нансен. Там има и пиластри…

  69. шапката на брунелески #
    30 декември 2010 @ 18:33

    ъъъъ… видях някаква визуализация на сградата – вече не очаквам особено подобрение след махане на парцалите…

  70. шапката на брунелески #
    30 декември 2010 @ 18:56

    Съдбата на старата къщичка – дали е трябвало да се запази или не, дали е била паметник на културата и т.н. – е отделен и много важен въпрос, който не мога да коментирам беза да се подготвя предварително. Но обределено ако беше запазена (паметник или не) мащабът на мястото щеше да съвсем друг. Да бяха изкопирали и това от нюйоркския пример. Най-лесно е да се събаря!

  71. 18 януари 2011 @ 16:23

    Hearst Tower
    New York, USA, 2000-2006 …
    ТА: Идея от 2000г. (преди 10 години) е върхът на модерността в БГ ???
    + това Hearst Tower е изградена от 80% рециклирана стомана, нашата си е фалшиво копие.

    Пак за справка: архитектура в Сърбия (че е по-близо):
    http://www.architecture-view.com/2011/01/17/fascinating-design-from-spear-skyscraper-in-serbia/spear-skyscraper-night-view/

    и

    http://www.architecture-view.com/2011/01/10/modern-centre-for-promotion-of-science-in-belgrade/centre-promotion-of-science-design-view/

    Та такива ми ти работи …

  72. 7 март 2011 @ 18:52

    Ето какво ще стане със сградата :)

    http://www.novinite.com/view_news.php?id=125947

  73. Жельо #
    11 май 2015 @ 13:36

    Бунаковисти,

    Този сюргюн на улица „Раковски“ 124, за който спорите дали е убав или не гнезди в себе си по-голям проблем. На това място бе красивият дом на Стефан Стамболов.
    Ще цитирам dezona.com;
    „Кучето си лае, керванът си върви…

    Спомняте ли си, когато гражданска инициатива „София-исторически град“ възрази остро срещу решението за строеж, позовавайки се на Закона за паметниците на културата? Цитирано беше писмо на НИПК N 4469 от 22.08.1986 г., в което става ясно, че сградата, намираща на ул. Раковски 124, съборена, за да направи място на новия бизнес център, „попада в обхвата на групов паметник на културата“ (ТУК ще намерите писмото). И ако случайно сте пропуснали вметката по-горе, да повторим отново: арх. Петър Диков, по това време избран за главен архитект на София, е бивш управител на фирмата, автор на проекта. В пресата (вижте ТУК) се коментираха и други нарушения – разрешението за строеж не е съгласувано с Националния институт за паметниците на културата; визата за проектиране предшества разрешението за строеж и не е изпратена за обявяване в район Средец; сградата не е съобразена с характера на историческия център на столицата, от който е част… И толкова. Днес новата сграда е факт и няма дори помен от духа на миналото, с който е пропито мястото…

    Памет българска

    Но да се върнем към историята. Стефан Стамболов се премества в дома си на ул. Раковски през 1888 г., когато се жени за Поликсени Станчева от Свищов. В тази къща се раждат и четирите им деца. Двуетажната сградата с голям вътрешен двор датира от 80те години на XIX в. и освен жилищни помещения включва приемен салон и работен кабинет. Докато Стамболов е министър-председател, домът му се посещава от дипломати, кореспонденти на чуждестранни медии, политици… Говори се, че тук се провеждат и някои от заседанията на Министерския съвет.

    След жестокия атентат срещу него на 15 юли 1895 г. Стамболов е докаран в дома си, където умира три дни по-късно, въпреки опитите на лекарите да спасят живота му.

    След смъртта му семейството продължава да живее тук. Пред 30те години на XX в. къщата е разрушена. На нейно място е издигната жилищна кооперация, носеща името на Стамболов. Тук Поликсени Стамболова живее със синовете си Константин и Асен. На тяхно разположение са два апартамента, но след преврата през 1945 г. единият им е отнет от Държавната комисия по жилищно настаняване. Това е началото на края… В крайна сметка тогавашната (сегашна?) власт може да бъде спокойна – споменът за дома на Стефан Стамболов е окончателно заличен! Днес нищо не напомня за присъствието на великия държавник тук…

    No Comment

    Докато проучвах историята за дома на Стамболов, попаднах на следната информация: на входа на вилата, в която отсяда Стамболов по време на женитбата на княз Фердинанд в Италия, е поставена паметна плоча с надпис: „Тук е пребивавал великият Стамболов“…“

Кажете нещо

Може да ползвате лек HTML. Email адресът ви остава скрит.

Абонирайте се за коментари през RSS