Както доста градове от северозападна България, Враца не процъфтява икономически и социално, но си има свой собствен, леко готически, плашещо/респектиращ дух. Като начало, отбележете, че в града има по-добри и доста по-тъжни stencil графити (или графити по шаблон) от тези в София.

И бъдещите бутици имат свой собствен завършен архитектурен стил.

И хората карат нови костенурки. Забележете тасовете и колчето със синджира, който прави този бръмбар музеен експонат.

А околните коли се бранят от времето ветрилообразно.

Най-странната къща, която видях. Намира се в най-старата, горна част на града – местността Кемера. През 70-те всичко наоколо е било пометено от наводнение. Предполагам, че в къщата живеят роми. Има 4 поколения соц велосипеди, асма, която се ползва за простор, икона на Крали Марко (!) на втория етаж, неотворена бутилка шампанско и непознати цветя зад стъклата, но преди щорите. Единствената къща в тази област, която светеше вечер.

Мотел и ресторант Чайка най-прекрасното място за хапване в града. Намира се в балкана, точно на прохода Вратца. Около километър вървеж от центъра. Имат огромно, класическо меню и хората са много учтиви. Всичко е вкусно.

Готическият вид на прохода Вратца ме накара да си помисля защо не знам нито една известна метъл група от Враца. В града има всички условия те да се зародят.

Артът в гората е поразяващ. Някой е рисувал брадата фигура на дънера на дърво. Не посмях да пипна субстанцията. Каквото и да си говорим, лицето напомня на Ботев. Да напомня, че Враца живее в един ден в годината, именно когато празнува, иронично, смъртта на поета-революционер, който днес бихме нарекли терорист.

В резервата над града има ужасно много еко пътеки и маршрути за разходка. Но каквото и да си говорим не бих искал да срещна лавровото бясно дърво, келереровия центрантос и особено алпийското плюскавиче след залез.

Като говорим за залез, осветлението на града и околните села вечер е с продълговати луминисцентни лампи, познати от всеки офис. Подобен индустриален дизайн не съм срещал никъде и затова реших да отбележа. С такова осветление вечер градът придобива безумно модерен, джедайски вид.

Ако не броите облаците и моя стар фотоапарат, Мандра Пършевица изглежда като на картинка от алпийски каталог. По-красиво място (за мандра) не съм виждал. Ако влезете в ресторанта (до мандрата има и хотел), непременно яжте биволско мляко с мед и орехи. След посещението ми там, реших твърдо да сменя моята марка кисело мляко от Елена на Пършевица.

За край – врачански балкан натюр.