Публикации тагнати с Технологии

Тази пиеса на абсурда е скрийншот от заглавната страница на arenabg.com – сайт за торенти, който по мои скромни и субективни изчисления има над 1 милион посетители на ден.

Освен, че българското уеб пространство не спира да ме изненадва (вижте покупката на User Media от собствениците на BGMamma, например), това по-горе или е пълна простотия или е най-добрата маркетингова схема, която българския театър е измислил за себе си. Едно от двете.

(Линкът води до сайт с оферта, която не разбрах, но горното е показателно.)

Знаеш, че един продукт е сложен когато… в рекламата си на билборд комуникира коя версия е софтуера му.

***

Извън този ред на мисли, обърнете внимание как повечето билборди имат мрежа в основата си, която пречи да се лепят плакати. Но природата на рекламата в София си намира начин и хората ги кичат по стълбовете във формата дървени пръчки и винил. Брандове като Кичка Бодурова (на снимката) и Развигор Попов го ползват. Този формат разрешен ли е или минава за хардуерен спам?

Реших да пробвам Foursquare; с огромно закъснение.

Социална мрежа, в която споделяте къде сте физически (с GPS точност) + кратки бележки за мястото. Разбира се, има значки, награди за постоянство и състезания между приятели. Аз например съм кмет на ГКПП Калотина; боря се за лидерството в Стомана Перник. Звучи като ад за личното пространство, но ако се придържате към приятели, е забавно.

Foursquare е единствената мрежа, която може да се ползва пълноценно без компютър. Аз поне съм си казал, че няма да я пускам от уеб интерфейс. Бъдещето на социалките, един вид.

Другото интересно е, че още не е налазена от дръзки български маркетолози, така че – наслаждавайте се, преди те да ѝ се изкефят.

И внимание: по условие е шарлива мрежа и ще наспами вашите Twitter и Facebook акаунти със съобщения от живота ви във Foursqure. Изключвайте интеграцията изрично още при записване. Аз принципно заравям всеки „приятел“, който смесва мрежите, защото ползването на една социалка извън контекст е лесно, но безсмислено.

Изпитвам носталгия към DOS интерфейсите. Имитация на прозорци със сенки; бъг буквата ъ да е вертикална черта и т.н.

Всеки път когато видя компютър да ползва такъв, си мисля как ли се поддържа и колко гениален е бил дизайнерът на този софтуер, за да обслужва дадена нужда и до днес. Не че нуждите на баровете (в случая) са се променили в последните 200 години, но все пак.

OMV ползват такъв на плоски екрани; стои като арт инсталация; всеки път.

След тази кампания на класическия ароматизатор-борче Wunder-Baum (неволно възпят в епоса на Борис Солтарийски) предлагам да се хванем за ръце и да обявим лайфстайл рекламата за мъртва.

Дрехи – ок. Дъвки, мобилен оператор, банка… Айде. Но наистина ли някой някъде вярва, че човек избира ароматизатор според стила си на живот?

Наистина ли?

В този ред на мисли, най-метафизичната употреба на авто-ароматизатор, която съм срещал, беше в едно такси от ул. Кукуш до центъра. Никога няма да забравя човека, защото имаше ароматизатор-икона. Физическа и спиритуална функция в едно. С много чудене и душене в колата се досетих, че всъщност иконата мирише. Попитах собственика дали е така и кой е изобразен на иконата, защото ми беше непознат. „Да, меризлива е. А на нея е свети Кристофър“, отговори той, без да мисли. Аз – „да не сте католик?“ „Не съм,“ каза той гузно, „ма един клиент го разпозна и ми каза, че бил закрилник на пътешествениците. Аз вервам на клиентите си. Освен това, тези с дева Мария беха свършили.“

Нямах думи дълго време след това.

Последните два уикенда се занимавам с едно HD филмче, заснето с Kodak Zi8, която си купих преди няколко месеца. Ако до седмица-две смартфоните не са убили съвсем джобните камери ще ѝ напиша ревю, но първо искам да споделя челен опит за добри резултати с видео.

Проблемът при кодирането на видео е, че се учи на принципа проба-грешка, а всяка проба при един HD филм отнема 1 час и резултатът винаги е един парещ лаптоп. Но ето няколко съвета.

Снимане:

  • Ако тепърва мислите да си купувате камера, внимателно вижте каква компресия ползва при заснемане. H264 е супер. Всичко останало е риск. Вижте в ревютата на камерата как се класира микрофона и има ли вход за външен. Една от разликите на видеокамерите е, че се стараят да имат по-добър микрофон за снимане на шумни места без пръцкане.
  • Снимайте в 720p, засега. Това е резолюция 720 линии ширина и 1280 точки дължина. Заема по-малко място, по-лесно се обработва и де/кодира. 24% от читателите на Eenk.com ползват такава резолюция на екраните си, което е и най-големият дял. Това е резолюцията на по-малките (13″) лаптопи, които пък я пускат на цял екран, без да се пресмята. Филми с по-висока резолюция искат повече ресурси и реално разликата не може да се усети, ако са качени в YouTube.
  • Проверете настройките на камерата дали предлагат опция за заснемане PAL (европейския стандарт) или NTSC (американския). Минете на PAL. Вижте видео софтуера, който ползвате за монтаж дали предлага избор от тези 2 формата и там пак изберете PAL.

Износ (export):

  • Codec (кодек): изберете H264, това е най-добрият метод за компресиране на видео, известен на човечеството.
  • Кадри в секунда: не пипайте. Ако има опция „current“, стойте с нея. Ако промените кадрите в секунда, софтуерът преизчислява всеки кадър в новата рамка, което прави изходния клип насечен на моменти. Моята камера може да снима в 60 к/сек, което прави картината мазна като във видео игра, но досега не съм открил онлайн уеб услуга, която да пуска видео с такава мазнина.
  • Звук: AAC, 128 килобита, 44100 килохерца. Ако звукът от камерата е моно (малко камери имат стерео микрофони, а съраунда е тегава екзотика), изберете моно, за да спестите място.
  • Резолюция: уеб видеата вървят най-добре на 720p. Отнемат по-малко време да се кодират (40 минути работа за 10 минути видео при бърз компютър), и могат да се пуснат от всеки компютър, произведен след, да речем, 2006. Не си играйте да увеличавате резолюцията на видеа, чиито оригинали са по-малки. Ако пуснете на Vimeo видео от 1080p, онлайн софтуера ще го смачка до 720p.
  • Качество: перфектното качество за 720p видео е 10000 килобита (kbit) в секунда. По този начин обаче, 10-минутно филмче може да отиде до гигабайт в размер. До момента не съм открил разлика в методите на кодиране single-pass и multi-pass, освен във времето на кодиране. Опитах пак и определено multi-pass. Времето за кодиране се умножи по 4.
  • Размер на файла: ако трябва да се вместите в някакви квоти за обем на файла (например Vimeo предлага 500 мегабайта на седмица), направете го 4500 килобита/сек, frame reordering: yes, ключов кадър на всеки 30. 10 минутен клип с тази опция има прилично качество и е с големина около 450 мегабайта.

Какъв е вашият опит с HD видео, камери и компресия? Препоръчайте.

В Германия и имах шанса да си поиграя* с iPhone 4.

Всичко, което разправят, е истина.

Дисплеят е убийствен. Освен, че е с необяснимо подробна резолюция, той е някак залепен на стъклото и ги няма тези два милиметра между вашия пръст и приложенията/сайтовете. Освен как са го направили, си мисля как ще се чувстват сегашните собственици на iPad, когато iPad се сдобие с т.нар. retina дисплей.

Апаратът работи светкавично. Не съм виждал смартфон, който се доближава поне наполовина на скоростта на реакция и показването на уеб страници.

Друго нещо, което се усеща на живо – PR снимките на Apple го правят да изглежда по-различен от предните модели, но не е. Единствено в ръка стои по-тежък.

___

* Ръцете на снимката не са мои.

В зората на iPhone 4, и очаквайки коментарен кютек, искам да ви поздравя с най-доброто заглавие относно последната Nokia и да ви покажа брилянтно написан текст относно проблемите на Android, с който не мога да не се съглася и не мога да го кажа по-добре:

I’ve noticed an odd tendency in Android device reviews. Their flaws, always major and always awe-inspiring in their insipidness, are inevitably attributed more to the device itself than to the underlying Android operating system. There’s a sense, not just from reviewers, but from fans of the device, that what Android really needs is just killer hardware.

Which is just absolute horse shit.

След като за пръв път ползвах Android останах потресен от това колко лошо влияе демокрацията на разработчиците на програми. Не мога да повярвам как един може да сложи „да“ отгоре и „не“ отдолу на прост диалогов прозорец, друг точно наопаки, трети да ги разположи в ляво и в дясно, четвърти съвсем както реши, с иконки. Пети слага Save с иконка на флопи диск. Флопи на телефон!

С Android, Google ще си извоюват популярността на Windows-а, спор няма, но трябва да направят нещо да не Linux-изират мултиплатформ-изират* интерфейсите. Ако бях Google, щях да стартирам програма за сертифициране на приложения.

___
* След кратък спор с Владо признавам, че Linux-ските интерфейси са ОК. Проблемът е интерфейсите на програми, които се ползват под много платформи, ала Open Office и Firefox, които страдат от това, че на нито една платформа не изглеждат като у дома си. iTunes под Windows има същия проблем.

Говори Матрицата!

От близо година съм замесен в Българската уеб асоциация, която има специфично минало, но в последната година се сдоби с читав управителен съвет, който действа сериозно да развива това, което вътрешно наричаме „бранша“. Срещи с министри, уреждане на отстъпки за софтуер и събития, комуникация с над 50 фирми членове. Като цяло бавна, неблагодарна, но и полезна работа.

От няколко месеца организираме конкурса Български награди за уеб, който изпъква с това, че има публични регламент и многобройно (разбирайте обективно) жури и отворено (видимо за всеки) онлайн гласуване за награждаване на сайтове. Всеки участник се самоопределя в коя и колко категории участва, а тази година наградите са по-амбициозни и има реално 3 конкурса в един – професионален, браншови и медиен. Ако искате вашият труд или проект да бъде оценен подобаващо, запишете се. Номинираните сайтове се канят на презентации на живо на 23 и 24 юни. Крайният срок за записване и плащане е вторник, 15 юни; така че нямате никакво време.

Блоговете и форумите участват безплатно в конкурса, което е супер. Аз няма да се запиша, щото съм страна, но вас какво ви спира?

Реално моята работа по конкурса е да организирам семинар. Той ще бъде на 22 юни в хотел „България“, а добрата новина е, че управителният съвет гласува събитието да бъде безплатно. Темите в програмата са актуални, лекторите са интересни (feat. Явор Колев aka шефът на борбата с киберпрестъпленията), от вас се изисква единствено да се регистрирате за семинара, защото местата в залата са ограничени. Разбира се, има и Facebook събитие, да каните приятели и колеги.

Наскоро си купих Sigma DP1. Въпреки че има тонове недостатъци (а и аз имам много да уча за фотографията), не спирам да се учудвам на точната интерпретация на цветовете на този апарат. Процесор ли, не знам, но уцелва. В случая – абсолютно точните (и доста сложни) цветове на чаша Pernod в облачно време.

В цифровата фотография винаги ме е дразнело, че повечето снимки изглеждат сякаш са изцедени от живот. Или обратното – цветовете са изпъчени, сякаш някой ги е изтезавал.

И като знам каква война може да се отприщи, отсега да кажа на собствениците на Canon, Nikon, Panasonic и т.н., че са направили най-правилния избор за тях. Някой с Leica да сподели опит?

Сред новини, че Google, Facebook и дори Apple се опитват да купят Twitter (услуга, която не печели пари) сигурно се чудите какво кара десетки милиони хора да я ползват?

Там съм от няколко месеца, но едва сега намерих време да споделя впечатления и опит.

Какво е Twitter?

Накратко – липсващото звено между email и чат. (По-конкретно – кръстоска на отворен email списък и чат между непознати, но с общи интереси.)

Най-доброто в Twitter е ограничението. Ако имате само 140 знака да кажете нещо, изрязвате всичко излишно.

Както Flickr е универсална платформа за внос и износ на снимки, Twitter е същото, но за мисли.

Инфраструктурата

Хубавото е, че Twitter е отворена платформа (да имате превод на API под ръка?) и не ви ограничава до официалния вход и интерфейс.

Дълго се чудих защо сайта им е така семпъл, но тъп и бавен. После си инсталирах TweetDeck (изисква Adobe Air – новия Flash), TwitterFon и TwitterBar и оттогава не съм виждал как изглежда twitter.com.

Шумът

Влезете ли в Twitter виждате наксъсани безсмислици и лични неща, което първо отблъсква.

Но както правилно отбелязва Джейсън Котке в добро есе защитаващо Twitter – такива неща чувате и по улиците из града, така че няма място за изненади.

Социалното

В началото го няма. То е като да имате Skype без хора вътре. Но като прибавите няколко души хора става интересно.

Друго – уцелили са думата за приятели, а именно – последователи (followers). Не толкова лично, а и ви кара да се чувствате все едно сте малко концептуално божество или пророк.

Хубавото е, че в Twitter може да срещнете нови хора, за разлика от Facebook, където микроклиматът е нещо средно между мрънкалня и фукалня, илюстрирана със снимки на хора с чаши или бебета.

Какво може да правите с Twitter?

Освен споделянето какво става край вас, не много други неща. Три от тях обаче са важни:

1. Ако напишете @едикойси, потребителят едикойси получава съобщение, че са го споменали (отново добра дума). И може да реагира. Така срещате непознати, интересни хора.

2. Ако напишете #едикаквоси в съобщението, всички съобщения с този знак (hashtag) ще се появят като верига или чат стая, която може да се следи. Така например на SEO конференцията всички коментираха със #seom, а по време на семинара по ползваемост с #usablt и в залата се получи интересна смесица между чат и бърза обратна връзка.

3. Търсенето е ценно. Наскоро един познат откри, че до момента никой не е използвал думата путка в Twitter. Това говори за новостта на средата и за културата вътре.

Действия

Към днешна дата предполагам, че 700-1000 българи ползват Twitter. Броят им ще скочи по-бързо от блоговете, защото се инсталира по-лесно от WordPress/Blogger, няма борба със спама и една идея по-кротко откъм изроди и нападки.

Докато българските блогове стават хиляди и все по-наситени, сега е времето, ако нямате блог да си направите Twitter и да спечелите този син океан.

Влезте вътре, добавете си хора и почакайте малко.