След тази кампания на класическия ароматизатор-борче Wunder-Baum (неволно възпят в епоса на Борис Солтарийски) предлагам да се хванем за ръце и да обявим лайфстайл рекламата за мъртва.

Дрехи – ок. Дъвки, мобилен оператор, банка… Айде. Но наистина ли някой някъде вярва, че човек избира ароматизатор според стила си на живот?

Наистина ли?

В този ред на мисли, най-метафизичната употреба на авто-ароматизатор, която съм срещал, беше в едно такси от ул. Кукуш до центъра. Никога няма да забравя човека, защото имаше ароматизатор-икона. Физическа и спиритуална функция в едно. С много чудене и душене в колата се досетих, че всъщност иконата мирише. Попитах собственика дали е така и кой е изобразен на иконата, защото ми беше непознат. „Да, меризлива е. А на нея е свети Кристофър“, отговори той, без да мисли. Аз – „да не сте католик?“ „Не съм,“ каза той гузно, „ма един клиент го разпозна и ми каза, че бил закрилник на пътешествениците. Аз вервам на клиентите си. Освен това, тези с дева Мария беха свършили.“

Нямах думи дълго време след това.