

Се намира на ул. Дамян Груев, зад Министерство на земеделието Столична община.


Се намира на ул. Дамян Груев, зад Министерство на земеделието Столична община.

На снимката: кореняк-ракитовчани се радват на водата от своя роден край.
Ако бях студент по визуална култура (или дизайн, или каквото там се учи в момента в НБУ/академията) бих направил дипломна работа за влиянието на имидж банките в рекламата в България, околната среда, изразните средства и англосаксонизирането на представата за нацията ни.

(cc) Росен Петров
Има чар.

(cc) Магдалина Генова, която допълва, че „сградата май е бившия басейн на Славия“.
Шано е най-показателната (бих опитал и „най-добрата?“) нова българска дума, излязла в последните 3 години.
Идеална за бранд на: колбас, (дигитална) агенция, заведение, тарифа на мобилен оператор, фолк дуо/трио/квартет, рапър, кисело мляко, хлебно изделие, ядки, още?

„Пазарът на това да вярваш в нещо, е безкраен.“
Обърнете внимание, че шофьорът е оставил email адреса си на задното стъкло. Хубава публичност.
Кое е най-направеното такси, в което сте се возили?

Вижте какво има във Folk Club Revue на 3 март.
Ако телевизията ви чалгее, има нещо общо с това къде се провеждат кастингите за TV звезди.

Улица Съборна, София. Снимката е направена на метър от бутика на Cartier.
Интересното е, че с позиционирането всичко е наред. Пазаруващите от Royal House нямат никакъв проблем и вероятно обядват в Тропс къща.


Перфектната илюстрация на предобрянето с реклама в столицата. Плюс обичайните ми размисли, че Звездев (и бюджета на Lidl) е по-голям от всички ни тези дни. Бонус снимка от Велико Търново от Николай Боянов, който ни пише:
8-етажна сграда – може би най-голямата реклама на Lidl в България. Интересното на снимката е устата на Звездев.


Един от най-добрите примери за софийска архитектура: балкон приспособен за вход на заложна къща.

(cc) Надя Петрова
Преди близо година ме поканиха от студентското електронно списание за изкуства и култура „Пирон“ да напиша текст за София както аз я виждам.
След като брой 3 излезе, моят текст София = какво няма в един град е вече онлайн.
Ако знаех, че имам толкова време щях да го обогатя със снимки и да го напиша да се чете по-лесно, но пак е по-добре да излезе, отколкото да седи в главата ми.
(Нямам идея защо в ерата на интернет едно електронно издание излиза на броеве, но е толкова странно, че чак е приятно.)

Понякога, например гледайки към новоотворен бутик за кучета в столицата, си мисля, че кризата е една измислица.
Само понякога.

Почти приех, че шуменското в кенчета се прави в Сърбия, но шампанско от Ямбол/Пещера виждам за пръв път.
