
Особено таблоидите.

Особено таблоидите.

Дигиталният зуум вкарва арт, то е ясно.
Шегата настрана, каруците имат ли гражданска отговорност и какво става ако някоя ти направи щета на колата?

Зад всеки велик сайт за електронна търговия по света стои по 1 гаражен посредник в България.


На крачка от любимата ми сграда на Раковска.

(cc) Росен Петров

Устойчивият стандарт за магазин в София.
Няма нещо, което да липсва – неон, винил, брандиране, богат избор от евтини напитки (нещо като менютата на ресторантите в София, които предлагат 20 страници с полуфабрикатни глупости, вместо 4 хубави готвени ястия).

Напредваме с естетиката на кабелите, но ако не бяха LAN доставчиците, в България достъпът до интернет щеше да е като в Сърбия към днешна дата: бавен и до далеч по-малко хора.

Заключението ми е, че авто-маниаците обичат синия цвят.


Трябваше да го кръстят Nissan Joke.
Прилича на картинка от руски форум за 3D моделиране.
Не мога да повярвам, че нещо толкова грозно може да напусне CAD програмата си и да види бял свят.

Брандът, типографията, изпълнението на рекламите и отстъпките, подредбата на витрината и стоките – всичко бих класифицирал като абсолютната класика в софийските витрини.

Това е кадър от централния вход на Serdika Center, за който редовно водим научен диспут с приятели мол ли е не е ли мол, след като няма кино. Спорът се води в грижливо поддържаната ни Facebook група за пост-индустриалнотото консуматорско общество и технически прогрес. Както впрочем и онова епично сдание Mall of Samokov, който е единствената постройка сочена за мол в България с магазин Всичко за 1 лев.
Шегата настрана, признавам СК СуперШано; за пореден път ме изненадоха как разбраха и се ориентираха къде може да бъдат наивните хора в София и се пласираха пред тях. Единствено липсата на широкоъгълен обектив ми попречи да хвана поне още 5 таксита-менте.
Ако сте пропуснали, можете да си припомните моя гид за такситата в София.


По-абсурден стикер не се сещам да съм виждал наскоро. А темата е важна.
Освен че прави директна референция към застрахователите от 90-те, Мюзикаутор ни сервира напълно ненужна информация под формата на винетка.
Не ме разбирайте погрешно. Аз съм „за“ творците да получават толкова, колкото преценят, че струва труда им, но намесата на подобни пара-организации в България е безсмислена, ненужна, а както виждаме вече – и показна. Дори не ми се почва с примери защо подобна борба е безсмислена тук.
Ако Мюзикаутор са толкова свирепи, колкото предполага застрахователният им имдиж, всъщност, май ще се радвам, защото в ресторантите в България може би най-после ще пускат тиха музика или няма да пускат изобщо, притеснени от високите такси за авторски права. Само да не вдигат цената на шопската и ракията, че тогава ще има протести.
А това по-горе – това е един никакъв магазин за обувки.