По-абсурден стикер не се сещам да съм виждал наскоро. А темата е важна.
Освен че прави директна референция към застрахователите от 90-те, Мюзикаутор ни сервира напълно ненужна информация под формата на винетка.
Не ме разбирайте погрешно. Аз съм „за“ творците да получават толкова, колкото преценят, че струва труда им, но намесата на подобни пара-организации в България е безсмислена, ненужна, а както виждаме вече – и показна. Дори не ми се почва с примери защо подобна борба е безсмислена тук.
Ако Мюзикаутор са толкова свирепи, колкото предполага застрахователният им имдиж, всъщност, май ще се радвам, защото в ресторантите в България може би най-после ще пускат тиха музика или няма да пускат изобщо, притеснени от високите такси за авторски права. Само да не вдигат цената на шопската и ракията, че тогава ще има протести.
А това по-горе – това е един никакъв магазин за обувки.
http://yordan.radunchev.com/diary/archive.php/2010-07-01
очаквай скоро коментар от Емил Георгиев :)
Какво се учудвате, Мюзикаутор е основан в началото на 90те, не без помощта на Васил Илиев. Доколкото съм запознат, ВИС-аджиите са получавали 25% от отчисленията по онова време за да осигурят събираемост на таксите.
Преди беше само „мафията“, а сега стана „музикалната мафия“. Времена – какво да ги правиш?!
Лесно може да се уредят окончателно проблемите на музикаутор: виждаш такъв стикер – не влизаш в поддалото се на изнудване предприятие.
За съжаление, идеята е твърде утопична за нашите реалности.