Знаеш, че един продукт е сложен когато… в рекламата си на билборд комуникира коя версия е софтуера му.
***
Извън този ред на мисли, обърнете внимание как повечето билборди имат мрежа в основата си, която пречи да се лепят плакати. Но природата на рекламата в София си намира начин и хората ги кичат по стълбовете във формата дървени пръчки и винил. Брандове като Кичка Бодурова (на снимката) и Развигор Попов го ползват. Този формат разрешен ли е или минава за хардуерен спам?
Реших да пробвам Foursquare; с огромно закъснение.
Социална мрежа, в която споделяте къде сте физически (с GPS точност) + кратки бележки за мястото. Разбира се, има значки, награди за постоянство и състезания между приятели. Аз например съм кмет на ГКПП Калотина; боря се за лидерството в Стомана Перник. Звучи като ад за личното пространство, но ако се придържате към приятели, е забавно.
Foursquare е единствената мрежа, която може да се ползва пълноценно без компютър. Аз поне съм си казал, че няма да я пускам от уеб интерфейс. Бъдещето на социалките, един вид.
Другото интересно е, че още не е налазена от дръзки български маркетолози, така че – наслаждавайте се, преди те да ѝ се изкефят.
И внимание: по условие е шарлива мрежа и ще наспами вашите Twitter и Facebook акаунти със съобщения от живота ви във Foursqure. Изключвайте интеграцията изрично още при записване. Аз принципно заравям всеки „приятел“, който смесва мрежите, защото ползването на една социалка извън контекст е лесно, но безсмислено.
След моята пата-кюта през януари продължавам да получавам писма от хора, които ме питат как се освобождават пратки от митницата.
Днес от блога за икономика разбирам, че нищо не се е подобрило.
Същите глупости, но на друго място – летището. С ремонта на бул. Брюксел, ходенето до митницата на летището изисква особено позитивна нагласа – ако ще пътуваш или посрещаш близки.
Това е една от причините да не си купувам новия страхотен 200-левов Kindle.
Дянков, супер си.
Фен Суей (както всъщност трябва да се казва) – дело на всеки!
Всичко това, разбира се, в денонощно change бюро до паметника Левски.
Ще участвам в WordCamp България – форум посветен на WordPress, една от най-популярните блог платформи.
Програмата е интересна, лекторите са обаятелни, билетът струва разумните 25 лева, а събитието е удобно сложено в събота, 2 октомври.
Предвид колко широко се ползва WordPress не само като блог платформа, а като бързооборотна среда за сковаване на малки, но читави презентационно-корпоративно-събитийни сайтове, няма да е лошо да дойдете.
Аз ще говоря на тема, която грубо дефинирах като какво означава да имаш блог днес, сравнявайки с далеч по-бързооборотните и забавни среди като Twitter и апостолът на суетата – Facebook.
Изпитвам носталгия към DOS интерфейсите. Имитация на прозорци със сенки; бъг буквата ъ да е вертикална черта и т.н.
Всеки път когато видя компютър да ползва такъв, си мисля как ли се поддържа и колко гениален е бил дизайнерът на този софтуер, за да обслужва дадена нужда и до днес. Не че нуждите на баровете (в случая) са се променили в последните 200 години, но все пак.
OMV ползват такъв на плоски екрани; стои като арт инсталация; всеки път.
Поради непреходното ѝ значение, бих искал да ви насоча към тази обява в Jobs.bg. Поради преходната натура на онлайн обявите обаче, съм я запазил като снимка.
С това можем спокойно да обявим романтичният период на блогването в България за приключен :)
(10х, Milla!)
Рядко правя лирически отклонения, но под това гръмко заглавие искам да споделя интересна, направо проницателна, едночасова панелна дискусия (mp3) от мега-фестивала South by Southwest между между Джон Грубер (любимият ми блогър) и Джим Кудал от рекламната мрежа The Deck.
За да схванете всичко ви трябва контекст – как работи блога на Джон (влияние) и каква е идеята на мрежата The Deck (които продават cost per influence). Като ги слушах, си представях, че тук (в Европа) ще стигнем до това мислене може би след 5-6 години.
Любима теза (перифразирам):
да продаваш реклама на импресии е като да печаташ пари. Имаш средствата и го правиш – дали с галерии или разделяне на статиите на „страници“, но по този начин обезценяваш валутата си – рекламите. Рестрикциите добавят стойност в оналйн рекламата.
Една мечта по-малко.
Благодарение на вчерашната колаборация между Adobe и TypeKit и малка инвестиция от моя страна, eenk.com достига до вас в един от най-красивите (кирилски) шрифтове на света – Myriad Pro.
Тези дни не всичко може да се вижда ОК; и сайтът ще е една идея по-бавен изначално…
Но! Идея си нямате колко се радвам да видя (първия?) кирилски сайт, решен с шрифт различен от Verdana, Georgia, Times, Arial и Tahoma и не мога да скрия радостта си, че това е точно моят.
Празнувам тиха революция в уеб типографията и лек празник за нашата крива азбука.
Unleash the design comments, nao!
П.с. Линковете отскоро са пунктир, защото така се четат по-лесно, но това е дреболия, наистина.
П.п.с. Рядко правя, още по-рядко анонсирам промени по този сайт, дори мисля лекцията ми на идния WordCamp да бъде нещо ала „как да укротяваме работата с WordPress и да не избухваме във функции“, подсетен за това и благодарен на Жоро.
Ето ви една „неортодоксална“ публикация.
Първо – преди няколко месеца получих запитване от една позната дали искам случайно да публикувам обява за лаптопа на неин приятел в моя блог, за да го продам. Щото виждала, че там съм успявал да продам разни мои вещи.
Към горното – непрестанно виждам приятели, които публикуват обяви тип „продавам сноуборд“, забележете, във Facebook статусите си!
Второ – гледам си в килера вкъщи – и там е пълно с иначе ценни вещи, които дори бих подарил, само да дойде някой да ги вземе и да не ме занимава с транспорт или изхвърляне. И не съм сам в нуждите от такъв сайт.
Първото ме потресе като нужда (казах не); а второто ме върна към нещо, което съм си мислил открай време – че в България няма читав сайт за обяви.
Всичките са или а) просто кофти, или б) с реклами, контент (?!) и скрит смисъл, или в) оспамнати – нулева модерация; пълни с невалидни оферти; никво доверие или г) работят, но са се превърнали в магазини, от които не можеш да отсееш аканите посредници; пример – Cars.bg и Mobile.bg, които в 90% от случаите съдържат обяви от автокъщи.
Няма сайт, който да помага на хора с конкретни нужди да се свързват с други хора с конкретни нужди и да търгуват.
Ще кажете „като Craigslist“, но там нещата само отгоре изглеждат прости.
Та!
Имам идея + разписан проект (почти техническо задание) за идеалния, минималистичен сайт за обяви, който може да реши проблемите на хората да се оттърват от стари вещи, да намерят други, споделящи хоби или да потърсят обяви за еднократна работа.
Само че ми трябва партньор – програмист.
Идеалният кандидат трябва:
Имам опита (+ познания на локалния пазар) и знам как този сайт може да се получи полезен за хората, а оттам и печеливш. Понеже към днешна дата не мога да си позволя да плащам някому (което впрочем превръща проекта в нещо друго и ще позагуби – така да се каже – стартъп ентусиазма), предлагам голо ентусиазирано партньорство, което при първи приходи от проекта се превърне в процентен дял от него за 2-те страни.
Ако изпитвате подобни нужди и несгоди като мен (за обявите), струва ви се смислено, интересно и вярвате, че можете да го направите или да се научите да го направите, пишете ми – еленко ет джимейл дот ком. Нека писмото отговаря на въпроса: защо бих изпрограмирал такъв сайт.
Дис из а бигънинг ов а бютифул френшип.
Cheers!
***
Ново (24 август, 9:13): Благодаря на всички, които ми писаха. Проектът започва.
В следващите няколко дни планирам да преместя eenk.com на нов хост. Хост е сървъра, където се помещават текста, картинките и софтуера на даден сайт. Очаквайте сътресения.
Безкрайни благодарности на екипа на Cult.bg за безвъзмездното хостване на eenk.com до момента; и за поддръжката. Без тях нямаше изобщо да почна през далечната 2003-та, честно ви казвам. Тогава хостовете бяха като dial-up акаунтите едно време – правят се от и за приятели (или се крадат), щото иначе скъпо.
Направих проучване на основните (разбирайте евтините) хостинг услуги в България и финансово най-добрата оферта е на Host.bg, но най-много препоръки от приятели получиха SuperHosting.bg. Отивам там, щото имам един акаунт, който мога да разширя до „про“ хостинг. Трябва да похваля и Space.bg (техните флекси-хостинги също бяха препоръчани), които хостват безвъзмездно neolog.bg, а поддръжката им се оказа супер отзивчива по един друг проект, който съм захванал на тяхна територия.
***
Извън този ред на мисли, откривам нов вид спам от някакви пишман SEO маниаци, които пишат иначе стандартно безсмислени коментари (нищо крайно или против правилата), но се кръщават като „ноктопластика“, „игри за iPhone“ или „Хидроизолации Варна“. Нищо против ноктопластиката или Варна, но да пишеш глупости, само за да си налинкнеш сайта и да блесне в Google под определена ключова дума, не е идеята на една дискусия. В бъдеще подобни коментари ще маркирам като спам.
В зората на iPhone 4, и очаквайки коментарен кютек, искам да ви поздравя с най-доброто заглавие относно последната Nokia и да ви покажа брилянтно написан текст относно проблемите на Android, с който не мога да не се съглася и не мога да го кажа по-добре:
I’ve noticed an odd tendency in Android device reviews. Their flaws, always major and always awe-inspiring in their insipidness, are inevitably attributed more to the device itself than to the underlying Android operating system. There’s a sense, not just from reviewers, but from fans of the device, that what Android really needs is just killer hardware.
Which is just absolute horse shit.
След като за пръв път ползвах Android останах потресен от това колко лошо влияе демокрацията на разработчиците на програми. Не мога да повярвам как един може да сложи „да“ отгоре и „не“ отдолу на прост диалогов прозорец, друг точно наопаки, трети да ги разположи в ляво и в дясно, четвърти съвсем както реши, с иконки. Пети слага Save с иконка на флопи диск. Флопи на телефон!
С Android, Google ще си извоюват популярността на Windows-а, спор няма, но трябва да направят нещо да не Linux-изират мултиплатформ-изират* интерфейсите. Ако бях Google, щях да стартирам програма за сертифициране на приложения.
___
* След кратък спор с Владо признавам, че Linux-ските интерфейси са ОК. Проблемът е интерфейсите на програми, които се ползват под много платформи, ала Open Office и Firefox, които страдат от това, че на нито една платформа не изглеждат като у дома си. iTunes под Windows има същия проблем.
Това е последната моя стъпка от сагата с тениските и митниците. През януари подадох жалба в Комисията за защита на личните данни и (6 месеца по-късно) ето решението.
Накратко – копията на всички ваши лични карти ще бъдат заличени от агенция Митници и повече там няма да искат да ви снимат личната карта.
Благодарности на г-н Борислав Борисов от комисията, за това че се свърза с мен по този случай.
Говори Матрицата!
От близо година съм замесен в Българската уеб асоциация, която има специфично минало, но в последната година се сдоби с читав управителен съвет, който действа сериозно да развива това, което вътрешно наричаме „бранша“. Срещи с министри, уреждане на отстъпки за софтуер и събития, комуникация с над 50 фирми членове. Като цяло бавна, неблагодарна, но и полезна работа.
От няколко месеца организираме конкурса Български награди за уеб, който изпъква с това, че има публични регламент и многобройно (разбирайте обективно) жури и отворено (видимо за всеки) онлайн гласуване за награждаване на сайтове. Всеки участник се самоопределя в коя и колко категории участва, а тази година наградите са по-амбициозни и има реално 3 конкурса в един – професионален, браншови и медиен. Ако искате вашият труд или проект да бъде оценен подобаващо, запишете се. Номинираните сайтове се канят на презентации на живо на 23 и 24 юни. Крайният срок за записване и плащане е вторник, 15 юни; така че нямате никакво време.
Блоговете и форумите участват безплатно в конкурса, което е супер. Аз няма да се запиша, щото съм страна, но вас какво ви спира?
Реално моята работа по конкурса е да организирам семинар. Той ще бъде на 22 юни в хотел „България“, а добрата новина е, че управителният съвет гласува събитието да бъде безплатно. Темите в програмата са актуални, лекторите са интересни (feat. Явор Колев aka шефът на борбата с киберпрестъпленията), от вас се изисква единствено да се регистрирате за семинара, защото местата в залата са ограничени. Разбира се, има и Facebook събитие, да каните приятели и колеги.
