Публикации тагнати с Интернет

Choose another tag?

Подреждането на къща ме изпълва с равни части неприязън и любопитство. Какво ли ще намеря този път?

При поредния хигиенен тур, освен първия си GSM, намерих и фактури за първия си пейджър. С прилежащите му там спомени. Обаждането на оператор, пращането на съобщения през отвратителния сайт на Мобиком с Орлин Горанов на първа страница.

Беше време, в което пейдъжрите дори бяха статус символ. Не колкото Мобифон, но все пак. Човекът с пейджър за кратко беше комуникационното ядро на компанията. Групи от хора с пейджър можеха да се местят свободно, защото другите се обаждаха къде са, що са. Уличните телефони бяха комуникационни хот-спотове; дори имаше опашки пред тях.

Беше време, когато срещите се правиха не в заведение, а на улицата. И в точен час, представете си. Закъсненията имаха значение.

Носталгията настрана, замислих се колко хубава услуга е това пейджърът. И колко свобода дава само да получаваш, без да ти се сърдят, че не можеш да звъннеш или пратиш.

В свят където ограничени, но прости услуги ала twitter са вървежни, защо не се пробва втори шанс на пейдъжирите? Малко по-модернизирани, да речем със SMS, twitter и RSS в някакви пропорции. Би било хубаво.

Коя е технологията, която бихте искали да се върне в някаква преосмислена форма?

Отметчиците (дайте превод за bookmarklet) са ми голяма страст.

След readability, която ви отсява ненужното около 1 статия и ви показва само текста ѝ, последното велико нещо, което открих е „next article“ отметката на Google Reader. Може да намерите в Google Reader > Settings > Goodies.

Работи като бързо превъртане на касетофон. При натискане ви отваря следващата статия от избрана папка в Google Reader, обаче на реалния ѝ адрес. Супер забавно!

На понеделник 30 ноември, след 18:30 ще се проведе третото издание на Mobile Monday Sofia. Освен Дан Ацмън вицепрезидент на бизнес развитието на Fring и Mихаил Aнгелов от Nokia-Siemens Networks, моя милост ще сподели опит как се правят мобилни сайтове и ще покаже един нов пъклен мобилно-стационарен проект, който кроим в Дневник.

Мероприятието е безплатно, но трябва да RSVP-нете във Facebook страницата на събитието. Ще бъде в зала Matti-D в изнесената част на НДК.

<реклама>

В китната Икономедиа си направихме фирмен блог с девиз ние, вие и медиите. Целият екип е въвлечен да споделя както заводски хумор, така и сериозни неща, които иначе ще се изгубят във сериозността на статиите и сковаността на прес рилийзите.

Адресът е blog.economedia.bg, а разбира се, има и RSS.

</реклама>

В контекста на сочения за тъп Ботев, можете да видите последната публикация, където разопаковаме Kindle като първобитни хора. На пръв прочит устройството е су-пер!

Новината на месеца и май на годината е операционната система на Google – Chrome OS. Sorry, Windows 7. Няма да поддържа твърди дискове (само flash памет), а програмите ще са уеб приложения, изпълнени от браузъра.

Всички IT медии са го отразили, но доста добре и разказвателно го е написал Мат Кътс.

Интересно е, че Google се целят, т.нар. chromebooks да са като допълнителен компютър, който, по техните думи, може да се окаже първи като прекарано време спрямо „основния“ ви.

С горното се пошегувах днес в Twitter.

Но днес е интересен медиен ден – още преди обед хората туитваха, че Бареков е свален от ефир. Преди коя да е медия. По-късно това се оказа истина и се превърна в новина.

В бъдеще, вярвам, тепърва ще виждаме слуховете първо там.

Хубава статия за смъртта на уеб адресите, която показва как бъдещето на интернет зависи все повече от устройството и компанията, която го прави: уеб търсене вместо уеб адрес, доставката на съдържание през Apple таблета и магазина, Chrome OS, Web TV, логин системите и т.н.

И още нещо – тръгнах да слагам линк към статията и по ирония (на заглавието на статията) адресът беше пренасочен през Feedburner. После се светнах и заместих с оригиналния.

Доста неща.

Но са направили прилична сборна услуга Google Dashboard, където ако не да управлявате, то поне да видите нагледно с каква част от личната ви информация разполагат.

+ че има удобни (и плашещи) иконки с това, което виждат групите хора.

Капитал публикува статия за отношенията между PR практиците и блогърите в България. Познавайки темата и активността на таргет аудиторията – за момента има учудващо малко коментари – 2.

Статията се базира на анкета/изследване, което попълних и аз; и беше много удачно направено. Авторите изследването – AMI Communication ми изпратиха презентацията на изследването, която публикувам с тяхно разрешение:

Интересни данни: 20% от блогърите са получавали искане за изтриване на информация от сайтовете си, 25% са публикували инфо, получено чрез прес съобщение, 33% са получавали покана за тест и ревю на продукт и над 60% биха искали да си сътрудничат с PR експерти, стига информацията да е поднесена ОК.

П.с. Като сме на тема Капитал, не пропускайте темата на броя, която разказва съвсем просто какъв е проблемът със съдебната система; и разследването, което обяснява как групировката ТИМ са си купили Морската градина във Варната градина във Варна от старото правителство.

Динг-донг!

На 12 ноември ще участвам в семинар по ползваемост, организиран от Лукрат по случай световния ден на ползваемостта, за чието съществуване разбрах след като ме поканиха, ха!

Надсловът тази година е Опазване на околната среда чрез лесни за ползване информационни технологии. За мен опазването на околната среда и ползваемостта са 2 свята без много пресечни точки и затова си избрах за тема Кукувича ползваемост или как да (не) ползваме чужди технологии в нашите проекти. Другите лектори — Ерик Райс и Борил Караиванов са ми много любопитни. Още можете да се запишете с намаление.

Край на рекламите.

Хубавото е, че Лукрат са публикували видео записи от семинара по ползвамост през април тази година. Гледах пак моята презентация Мета-наратив: как да пишем за нашата аудитория, микроблогове и откриваемост от търсачки и умрях от смях. Говоря умни неща чат-пат, но имам толкова паразитни фрази, запецвания и накъсана логика на важни места, че ме хвана срам — 6 месеца по-късно. Гледайте с PDF-а под ръка, щото видеото бяга от екрана на моменти.

Открай време подозирам Google, че превеждат българските си интерфейси с Translate, но вече нямам съмнения.

Medium може и да е носител, но в един съвсем друг контекст.

Представяте ли си – да оставите софтуер, от който зависят приходите ви, да се превежда от машини. Плаша се.

Сред новини, че Google, Facebook и дори Apple се опитват да купят Twitter (услуга, която не печели пари) сигурно се чудите какво кара десетки милиони хора да я ползват?

Там съм от няколко месеца, но едва сега намерих време да споделя впечатления и опит.

Какво е Twitter?

Накратко – липсващото звено между email и чат. (По-конкретно – кръстоска на отворен email списък и чат между непознати, но с общи интереси.)

Най-доброто в Twitter е ограничението. Ако имате само 140 знака да кажете нещо, изрязвате всичко излишно.

Както Flickr е универсална платформа за внос и износ на снимки, Twitter е същото, но за мисли.

Инфраструктурата

Хубавото е, че Twitter е отворена платформа (да имате превод на API под ръка?) и не ви ограничава до официалния вход и интерфейс.

Дълго се чудих защо сайта им е така семпъл, но тъп и бавен. После си инсталирах TweetDeck (изисква Adobe Air – новия Flash), TwitterFon и TwitterBar и оттогава не съм виждал как изглежда twitter.com.

Шумът

Влезете ли в Twitter виждате наксъсани безсмислици и лични неща, което първо отблъсква.

Но както правилно отбелязва Джейсън Котке в добро есе защитаващо Twitter – такива неща чувате и по улиците из града, така че няма място за изненади.

Социалното

В началото го няма. То е като да имате Skype без хора вътре. Но като прибавите няколко души хора става интересно.

Друго – уцелили са думата за приятели, а именно – последователи (followers). Не толкова лично, а и ви кара да се чувствате все едно сте малко концептуално божество или пророк.

Хубавото е, че в Twitter може да срещнете нови хора, за разлика от Facebook, където микроклиматът е нещо средно между мрънкалня и фукалня, илюстрирана със снимки на хора с чаши или бебета.

Какво може да правите с Twitter?

Освен споделянето какво става край вас, не много други неща. Три от тях обаче са важни:

1. Ако напишете @едикойси, потребителят едикойси получава съобщение, че са го споменали (отново добра дума). И може да реагира. Така срещате непознати, интересни хора.

2. Ако напишете #едикаквоси в съобщението, всички съобщения с този знак (hashtag) ще се появят като верига или чат стая, която може да се следи. Така например на SEO конференцията всички коментираха със #seom, а по време на семинара по ползваемост с #usablt и в залата се получи интересна смесица между чат и бърза обратна връзка.

3. Търсенето е ценно. Наскоро един познат откри, че до момента никой не е използвал думата путка в Twitter. Това говори за новостта на средата и за културата вътре.

Действия

Към днешна дата предполагам, че 700-1000 българи ползват Twitter. Броят им ще скочи по-бързо от блоговете, защото се инсталира по-лесно от WordPress/Blogger, няма борба със спама и една идея по-кротко откъм изроди и нападки.

Докато българските блогове стават хиляди и все по-наситени, сега е времето, ако нямате блог да си направите Twitter и да спечелите този син океан.

Влезте вътре, добавете си хора и почакайте малко.