Динг-донг!
На 12 ноември ще участвам в семинар по ползваемост, организиран от Лукрат по случай световния ден на ползваемостта, за чието съществуване разбрах след като ме поканиха, ха!
Надсловът тази година е Опазване на околната среда чрез лесни за ползване информационни технологии. За мен опазването на околната среда и ползваемостта са 2 свята без много пресечни точки и затова си избрах за тема Кукувича ползваемост или как да (не) ползваме чужди технологии в нашите проекти. Другите лектори — Ерик Райс и Борил Караиванов са ми много любопитни. Още можете да се запишете с намаление.
Край на рекламите.
Хубавото е, че Лукрат са публикували видео записи от семинара по ползвамост през април тази година. Гледах пак моята презентация Мета-наратив: как да пишем за нашата аудитория, микроблогове и откриваемост от търсачки и умрях от смях. Говоря умни неща чат-пат, но имам толкова паразитни фрази, запецвания и накъсана логика на важни места, че ме хвана срам — 6 месеца по-късно. Гледайте с PDF-а под ръка, щото видеото бяга от екрана на моменти.
Бързо обзор на следното:
1) как си подредил сайта;
2) какво пишеш тук;
3) какво споделяш в ГЧетеца;
4) сайтовете на Икономедия (отдел нови технологии мисля);
5) какво друго онлайн впечатление създаваш;
Човек, да не се обидиш нещо, но да те поканят на семинар за ползваемост като лектор, в моите очи изглежда все едно да поканят Хитлер като лектор на семинар за хуманизма и безцеността на живота – нищо общо.
В смисъл не правиш впечатление на човек, който е за ползваемостта. Защо мисля така?
* Само защото ползваш Мак, не означава, че си знаещ / разбиращ / можещ в ползваемостта. Вероятно даже е обратното ;)
* От доста време те чета и нищо не ми се е запечатало в съзнанието по тема ползваемост. Пусни и други линкове към статия по сходни теми, които си писал. Една презентация нищо не е. Пък ако [другите статии] са толкова добри, че си ги писал специално за платени сайтове, ще прежаля няколко кинта, за да прочета нещо твое.
* Сайтовете на Икономедия реват от всякъде за подобрения. (Слава Богу, поне дневник изглежда по-добре сега, но още има кусури за дялкане.) Ако трябва да от тях да съдим за интегриране на чужди продукти, смятам, че е портфолио как да НЕ.
* Личния ти сайт е под всякаква критика – ако си го правил с идеята „хард кор“ изглеждащ, поне остави линковете с оригиналните или леко омекотени цветове. Сега посмъртно не си личи, че в страничното меню имаш повече от 5 линка. Разположението на елементите по страницата е озадачаващо … Да не забравяме заглавието на блога – правилно, личен сайт е, но ти върху себе си ли акцентираш повече, или върху съдържанието.
Може да не съм няква величина в ползваемостта, но ако някой ми напляска такова нещо в блога (който нямам), ще мога да му отговоря подобаващо. Все пак допускам, че може би имаш някакъв (останал скрит за мен) талант за ползваемост и ще си изчакам отговора.
Със здраве.
– Иван
Ха тея се чудят какво да измислят.
А и ти Еленко от чудене к’во да измислиш си го измътил :)
Какво е „Ползвамост“ ?
> Какво е „Ползвамост“ ?
Това е едно понятие, което едни се правят, че разбират, а други се правят, че им вярват.
Добре де, последното беше малко твърде лаконично..
Та като цяло, ползваемостта (за мен) е течение / догма / квото е там, при което се опитваш да се поставиш на мястото на потребителя и да оптимизираш продукта от тази гледна точка. Общо взето „ползваемите“ продукти би трябвало да са лесни и интуитивни за употреба / интеракция / работа с.
Какво може да е „ползваем“ продукт? Ами като цяло почти всичко ;) Но по-често се използва за сайтове, софтуерни приложения (в това число и за мобилни телефони), всякакви уреди (като почнеш от кибрит) и въобще всяко едно нещо, което може да се направи по повече от един начин.
Като цяло всяка „ползваема“ оптимизация има цел. Обикновено след оптимизации, продукта се представя на група тестери и след анализ на получените резултати се решава успешна или неуспешна е била оптимизацията.
Примерно, от правителството решават, че в текущия вид, правителствените сайтовете са неизползваеми или с ниък коефициент на ползваемост / леснота на боравене. Правят една обществена поръчка с някво задание – примерно увеличение на посещенията с няколко хиляди процента; улесняване достъпа до данни и т.н.. И, примерно, фирмите си правят там някви оптимизации по текущото съдържание на локални машинки, канят хора, тестват, правят, струват и с получените резултати отиват на поръчката. (Печели, който има най-кратка родствена връзка.)
Принципно е интересно да се чете, но в един момент се стига до супер фундаментални спорове, като напримвер къде трябва да е „OK“ бутона спрямо „Cancel“ бутона.
Та за това казах, че едни се правят, че разбират, а други, че им вярват.
Та надявам се малко по-ясно е станало какво е ползваемост. Бих могъл да дам и повече примери за нещо друго, ако някой иска.
– Иван
Едно от най-важните неща за ползваемостта на един сайт е съдържанието. За да бъде разбираемо за потребителите, то трябва да е съобразено с техния опит, знания, интереси и навици.
Еленко е доказал, че умее да създава такова съдържание и да подбира правилно инструментите за комуникация с потребителите.
Освен това е достатъчно щедър да споделя това знание с аудиторията на Семинарите по ползваемост, които организираме.
Затова сме щастливи, че за втори път ще ни подкрепи и ще участва като лектор :)
Когато говориш публично, добре е да казваш „ще“, вместо „ше“. Също така, спри да цъкаш с език и да въздишаш на микрофона. И как можа да кажеш, че „Седморката на Блейк“ не става :)))
Ползваемост – ергономика в дизайна на нещо…
…а за тези които се интересуват – има много блогове и туитове по темата (лукрат май също имат).
Имам предвид ПолзвамОСТ. Авторът неколкократно е написал ПолзвамОСТ вместо ПолзваЕМОСТ, освен в заглавието, и се чудих дали това е с някаква цел, или просто typo.
Иначе мерси за пояснението на терминологията. Както каза Иван, някои се правят че разбират, аз пък се правя, че вярвам :)
Е, браво, че са качени презентациите от този семинар. Твоята е доста интересна и малките бъгове на живото изпълнение са абсолютно пренебрежими. Казваш достатъчно важни неща, за да ти търсим кусурите как си ги казал.
#6 – много далече от истината. Ако един сайт с гениално съдържание изисква да решаваш диференциални уравнения за да навигираш между страниците, той ползваем ли ще бъде? (верно, защо „ползвАМост“?)
@Ирина, явно познаваш Еленко в тази му светлина. Някои негови читатели (като мен) обаче не познават тази негова страна – „да създава такова съдържание и да подбира правилно инструментите за комуникация с потребителите“.
За мен той просто си пише блог, аз просто го коментирам и злобарствам като (според мен) се изхвърля или е заблуден – примерно случая с порше кайен „най-красивия сув“.
(Сега е наред първия параграф…)
Какво разбираш под съдържание? Нима целия сайт не е съдръжание? В известен смисъл и празното пространство е съдържание ;)
А това, че сайта трябва да е съобразен „с техния [на потребителите] опит, знания, интереси и навици“ звучи като „човек трябва да става приятел само с тези хора, които се съобразяват с техния опти, знания, интереси и навици“.
Точно обратното е!
(Следва разбивка…)
Опит / познание – ако едно нещо изглежда сложно на даден потребител то а) или е и може да се опрости до определно ниво или б) потребителя е тъп и просто трябва да се научи
Интереси – ако сайта ми е на тематика „приготвяне на японско говеждо с лунни трюфели“, то аз очаквам такива посетители, които или знаят за какво става дума, или са склонни да се научат. На такъв сайт няма място за фенове на Голф 2-ки и аз нямам намерение да пиша за голфове, само и само да задържа няколко заблудени души на моя сайт.
Навици – вж. интереси и в сходен контекст.
Т.е. сам по себе си един сайт, който има реално съдържание (а не синдикирано съдържание) е егоцентричен.
Извод – за всеки сайт си има хора, но не за всеки човек има сайт ;)
Като се замисля, има един случай, който попада в описанието дадено от теб. Обаче дори и рекламистите на тези сайтове им казват „онлайн приложения“ / „офис заместител“ и други подобни.
@Classic, точно (да се чете към 17 без нещо в кенефа) си мислех за няква дефиниция, която включва ергономика. човек извинявай. Просто чета ме
Нещо, което пропуснах – в коментара към Ирина уточнявах разликите между „ползваемите“ оптимизации и „клиентските гъзолизни“ оптимизации.
Това са две много близки понятия, но трябва да се направи разлика: Оптимизациите са до един момент. После се почва с лизането.
Вулгарно, но истина.
@Иван, явно ги разбираш нещата с ползваемостта повече от мен. Няма да се меря с теб :)
Все пак да поясня твърдението си за съдържанието,опита и интересите на потребителите, за да не стават недоразумения.
Обикновено хората, които създават съдържание, го правят за Някого (или Някои), а не за Всички. И е въпрос на избор, Кой искаш да чете. И когато си избереш (или разбереш) кои са твоите хора, започваш да се съобразяваш с техния опит и инетереси. И това го правиш разбира се, само ако искаш да четат (ползват) твоето съдържание. В този смисъл мераците и компетентностите на онези с Голфчетата, не ни интересуват, когато говорим за “приготвяне на японско говеждо с лунни трюфели”.
А за това с лизането, няма как да се включа, не разбирам …
Иван, интересно ми е да видя твоето портфолио.
Колкото до това кой трябва да води семинари и кой не – мисля, че е избор на организаторите. Твоята критика към мен и предупрежденията за моята некомпетентност би трябвало да са насочени към тях.
А иначе – имаш свободата да не четеш този сайт и да не участваш в семинара.
@Иван, пропуснах да кажа защо споделям тук отношението си към компетентностите на Еленко – аз съм от организаторите на Семинара по ползваемост и участвам активно в подбора на съдържанието му :).
Впечатлен съм от смелостта да говориш за синтаксис по време на подобен семинар. Предполагам си запознат но за всеки случай – има един дял в езикознанието, социолингвистика, който от 30 години вече се води „нов“. Не знам защо се полагат толкова малко усилия в тази посока, след като е очевидно колко е важна темата в днешните условия. Ако имаш интересни линкове, или литература по въпроса ще се радвам да препоръчаш. Успех.
@Ирина, къде прочете „девойко, разбирам повече от теб“? Това, че думите ми са с малко по-особен от нормалния тон, не означава, че са задължително надменни и че носят този смисъл, който предположи.
Ползваемостта, ергономиката, дизайна и естетиката са ми от части работа, от части хоби и затова (*търси дума за passionate about it*) и за това се паля. Надявах се на прилична дискусия, а не да се обиждате като ученички.
С това уточнение, което добави, съм съгласен. Докато изказаната първоначална формулировка беше многозначителна.
Да, знам, че си сред организаторите (Лукрат).
(Междудругото, този флаш в новия ви дизайн е страшно разсейващ. Правили ли сте изследване, колко време хората го гледат?)
И отново ти казвам – явно ти го познаваш в тази му светлина. Аз не. Впечатлението, което прави Еленко не включва образа на човек по ползваемостта. Това означава само това, а не, че не разбира от ползваемост (както съм отбелязъл още в първия коментар).
Лизането се изразява в това, не да оптимизираш нещо защото наистина ТРЯБВА да се оптимизира, а защото просто клиента ИСКА да се оптимизира.
Ако говорим за наистина абсолютно частно софтуерно решение, това не е проблем.
Обаче ако става дума за нещо с малко по-общо приложение се започва с костюмизация на ниво потребител. Естествено, част от такива потребителски настройки се предполага да са предвидени. Но в случая, когато говорим за непредвидена промяна / оптимизация, се започва с условностите. В последствие, вместо да се получи някакъв стабилно функциониращ софтуер, имаш супер условно работещ софтуер.
@Еленко, и на мен ще ми е интересно да си видя портфолиото. Някой ден може и да си направя. До тогава ще казвам, че просто цъкам / режа ХТМЛ, ЦСС, малко ЖС, правя оптимизацийки по сайтове от страна на бързодействие, потребителска доволност и кретения.
Междудругото, можеш да попиташ Тото за моите мрънкания, относно сайтовете на Икономедия (в частност Дневник). Макар някои от „обратните връзки“ да са на тема ЦСС и някви случайни пропуски по системата, има и такива, които са точно на тематика потребителска доволност и ползваемост.
Както казах в коментара на Ирина, не те познавам от към страната ти на ползваемост. Както също казах, не отхврълям възможността да си компетентен в областта. Също и казах, защо оставяш такова впечатление.
Напълно нормално е човек като прочете нещо такова изневиделица, да те оспори / попита / измайтапи. Точно както ти направи с „интересно ми е да видя твоето портфолио“. (Аз също не съм видял твоето портфолио.)
Естествно, че имам свободата да не чета този сайт. Обаче имам и свободата да го чета (и го правя), а както виждаш коментирам. Кефи ме твоят блог. Да понякога си твърде „гурме“ за мен, но имаш и доста интересни попадения. Ето заради това ще продължавам да те чета.
@Ирина, Еленко каква ще е целевата аудитория на семинара – разработчици, дизайнери, маркетолози или висши управленски постове? В зависимост от целевата група форума, ще се промени и контекста на думите и техния краен смисъл ;)
210 лева са ми цигарите за два месеца, така че може и да присъствам.
Определено темата „как да ползваме топлия котлон“ (свободна интерпретация) е интересна, защото от невнимание, човек може да се опари.
Когато видя другите две теми, ще преценя дали ми се присъства. Пък живот и здраве мини-дебат ще си устроим :D
(А надслова на този семинар е откровено озадачаващ и многосмислен.)
– Иван
@Иван, няма обидени :) Радвам се, че провокирахме дискусия и ще се съм доволна да продължим и тук и на други места :)
Заповядай на семинара, обещавам, няма да съжаляваш. Цената е значително по-малка от цигарите ти за два месеца, т.е. 120 лв (а не 210 лв) за регистрация до 19 октомври.
Относно флаша от новия дизайн на Началната страница върху който работим: 1. Той беше направен именно с тази цел – да бъде гледан, затова и съдържанието там е оскъдно и 2. Тествахме го с потребители и знаем как въздейства – направили сме си изводите и надявам се скоро ще споделим и резултата във вид на нов дизайн :) 3. Ще се радвам и на други препоръки, но ти предлагам да ги изпратиш директно на мен или в дискусиите в сайта ни, за да не спамим темата тук.
Тази публикация стана учебникарски пример защо в блоговете трябва да има коментари. Макар и авторът (може би) малко да се нацупи, дискусията стана по-интересна от публикацията сама по себе си. Поздравления!