Случка в офиса.

Откривам нещо и отивам да го споделя с колегите. Споделям, споделям и после решавам да туитна, защото все още ми се струва мега важно и искам света да разбере. Две минути по-късно една колега казва:

— Всеки път като разкажеш нещо и после туитнеш, се чувствам сякаш си ми загубил времето.

— Първия или втория път ти го е загубил? Попита друг колега, не без чувство за хумор.

Ето ви проблем, който срещам постоянно и който не съществуваше преди, да речем, 2 години. Повечето хора не са като вас, но съм сигурен, че вие сте регистрирани в поне 2 от следните: Twitter, Facebook, Google Reader, LinkedIn, YouTube, Last.fm, Flickr и т. н.

И така – човек има ограничен брой приятели, с които е свързан по всякаквите там социалки. Хората, с които сте свързани в повече от 1 мрежа, е вероятно да са ви по-близки. Въпреки това, точно близките ви е вероятно да споделят нещо по всичките свои канали и от това да пострада вашето време, защото информацията се повтаря.

Гледали ли сте повторение на новините по телевизията? Много е гадно.

Уеб версията на това е нещо такова: приятел качва снимка във Flickr. Акаунта му си има RSS, който следите и той се появява в Google Reader-а ви; Flickr пък му ъпдейтва блога със същата снимка, а вие сте абонирани за блога през RSS, блогът му ъпдейтва Twitter акаунта, който пък му се препраща до Facebook-а, а може би и LinkedIn. За вас този приятел е ценен и е произвел нещо хубаво, но трябва да го видите около 5 пъти.

Още по-голям проблем е ретуитването и споделянето на едно и също от други хора, защото ако следите 2 източника и единия повтори другия, вече няма отърване.

Изходът, донякъде, е:

• Да се разведете с вашия човек в някоя мрежа като запазите друга, но тук има риск той/тя да ви се разсърди;
• Да скриете човека в някой от каналите, но тук има риск да изпуснете нещо важно, ако то биде споделено само в тази мрежа;
• Да се отпишете от асинхронните социални дейности (например RSS). Така няма да ви се разсърдят, но остава рискът от пропуски;
• Да скриете дадено приложение, а не човек (например Last.fm) във Facebook, но така цензурирате други хора, които ползват приложението. Работи само с хороскопите и тестовете;
• Да си траете, но така ще четете едно и също 5 пъти.

В последните месеци се опитвам да балансирам, избирайки между горните 5 опции, но без особен успех. Няма как да се приоритизират мрежите, нито пък хората, защото са различни.

Решението трябва да е в тези, които произвеждат, а не тези, които консумират. Затова всеки, хм, творец, според мен трябва да следва следните напътствия:

• Никаква автоматизция
  Всяко публикуване трябва да изисква човешка намеса, за да добавите стойност спрямо средата. Добър пример – споделянето в Reader има ръчен момент, защото вие избирате какво да споделите и това не е автоматично. Износът на Reader в блог е приемлив, защото все още обидно малко хора ползват Reader и там процесът да почнеш да следиш някого е тегав и неясен.
• Профилиране
  Всяка социална мрежа има контекст, с който трябва да се съобразява. Личните работи – във Facebook, линковете и шегите – в Twitter, снимките – във Flickr. Смесването (и съответно повторението) трябва да става внимателно и само когато имате да кажете нещо важно на всички.
• Интегриране на „бавна“ към „бърза“ среда
  ОК е да си интегрирате блога си в Тwitter, защото правите по 1-2 и то по-смислени публикации на седмица, но не е ОК да интегрирате Twitter в блога, защото публикувате по 20 туита на ден, и са извадени извън контекст.
• Интегриране на по-малко към по-популярни мрежи
  Например Last.fm във Facebook. Не плащам за Last.fm, защото всеки стрийм звучи зле и ползвам моя профил само за статистика. Но съм ОК Last.fm да изпраща парчетата, на които съм щракнал многозначителното love сред приятелите ми, защото така те получават каймака на това, което харесвам, което са 3-4 парчета на седмица.

Трафикът (посещенията) в един уеб сайт се дели на 3: директни попадения (хора, набрали адреса и влезли), попадения от търсачки и препратки от други сайтове. Ако не броим работата ви, вашето време, прекарано онлайн също е:

1. ~⅓ сред любимите ви сайтове и медиите, които посещавате всеки ден като им набирате адреса. (Google Reader го броя тук);
2. ~⅓ за нещата, които сте открили чрез търсене/Google;
3. ~⅓ за нещата препоръчани от приятели в социалните мрежи.

Във всяка ⅓ има спам:

1. В медиите (Reader) спамът се нарича реклама.
2. В търсенето спамът са резултатите, напомпани от SEO експертите.
3. Социалният спам се прави от хора и е най-труден за избягване, защото са ви близки и им имате доверие.

Според мен тепърва ще предприемаме тежка борба с 3 за нашето ценно време.

Какви са вашите решения на този хм, проблем?