Случка в офиса.
Откривам нещо и отивам да го споделя с колегите. Споделям, споделям и после решавам да туитна, защото все още ми се струва мега важно и искам света да разбере. Две минути по-късно една колега казва:
— Всеки път като разкажеш нещо и после туитнеш, се чувствам сякаш си ми загубил времето.
— Първия или втория път ти го е загубил? Попита друг колега, не без чувство за хумор.
Ето ви проблем, който срещам постоянно и който не съществуваше преди, да речем, 2 години. Повечето хора не са като вас, но съм сигурен, че вие сте регистрирани в поне 2 от следните: Twitter, Facebook, Google Reader, LinkedIn, YouTube, Last.fm, Flickr и т. н.
И така – човек има ограничен брой приятели, с които е свързан по всякаквите там социалки. Хората, с които сте свързани в повече от 1 мрежа, е вероятно да са ви по-близки. Въпреки това, точно близките ви е вероятно да споделят нещо по всичките свои канали и от това да пострада вашето време, защото информацията се повтаря.
Гледали ли сте повторение на новините по телевизията? Много е гадно.
Уеб версията на това е нещо такова: приятел качва снимка във Flickr. Акаунта му си има RSS, който следите и той се появява в Google Reader-а ви; Flickr пък му ъпдейтва блога със същата снимка, а вие сте абонирани за блога през RSS, блогът му ъпдейтва Twitter акаунта, който пък му се препраща до Facebook-а, а може би и LinkedIn. За вас този приятел е ценен и е произвел нещо хубаво, но трябва да го видите около 5 пъти.
Още по-голям проблем е ретуитването и споделянето на едно и също от други хора, защото ако следите 2 източника и единия повтори другия, вече няма отърване.
Изходът, донякъде, е:
- Да се разведете с вашия човек в някоя мрежа като запазите друга, но тук има риск той/тя да ви се разсърди;
- Да скриете човека в някой от каналите, но тук има риск да изпуснете нещо важно, ако то биде споделено само в тази мрежа;
- Да се отпишете от асинхронните социални дейности (например RSS). Така няма да ви се разсърдят, но остава рискът от пропуски;
- Да скриете дадено приложение, а не човек (например Last.fm) във Facebook, но така цензурирате други хора, които ползват приложението. Работи само с хороскопите и тестовете;
- Да си траете, но така ще четете едно и също 5 пъти.
В последните месеци се опитвам да балансирам, избирайки между горните 5 опции, но без особен успех. Няма как да се приоритизират мрежите, нито пък хората, защото са различни.
Решението трябва да е в тези, които произвеждат, а не тези, които консумират. Затова всеки, хм, творец, според мен трябва да следва следните напътствия:
- Никаква автоматизция
Всяко публикуване трябва да изисква човешка намеса, за да добавите стойност спрямо средата. Добър пример – споделянето в Reader има ръчен момент, защото вие избирате какво да споделите и това не е автоматично. Износът на Reader в блог е приемлив, защото все още обидно малко хора ползват Reader и там процесът да почнеш да следиш някого е тегав и неясен. - Профилиране
Всяка социална мрежа има контекст, с който трябва да се съобразява. Личните работи – във Facebook, линковете и шегите – в Twitter, снимките – във Flickr. Смесването (и съответно повторението) трябва да става внимателно и само когато имате да кажете нещо важно на всички. - Интегриране на „бавна“ към „бърза“ среда
ОК е да си интегрирате блога си в Тwitter, защото правите по 1-2 и то по-смислени публикации на седмица, но не е ОК да интегрирате Twitter в блога, защото публикувате по 20 туита на ден, и са извадени извън контекст. - Интегриране на по-малко към по-популярни мрежи
Например Last.fm във Facebook. Не плащам за Last.fm, защото всеки стрийм звучи зле и ползвам моя профил само за статистика. Но съм ОК Last.fm да изпраща парчетата, на които съм щракнал многозначителното love сред приятелите ми, защото така те получават каймака на това, което харесвам, което са 3-4 парчета на седмица.
Трафикът (посещенията) в един уеб сайт се дели на 3: директни попадения (хора, набрали адреса и влезли), попадения от търсачки и препратки от други сайтове. Ако не броим работата ви, вашето време, прекарано онлайн също е:
- ~⅓ сред любимите ви сайтове и медиите, които посещавате всеки ден като им набирате адреса. (Google Reader го броя тук);
- ~⅓ за нещата, които сте открили чрез търсене/Google;
- ~⅓ за нещата препоръчани от приятели в социалните мрежи.
Във всяка ⅓ има спам:
- В медиите (Reader) спамът се нарича реклама.
- В търсенето спамът са резултатите, напомпани от SEO експертите.
- Социалният спам се прави от хора и е най-труден за избягване, защото са ви близки и им имате доверие.
Според мен тепърва ще предприемаме тежка борба с 3 за нашето ценно време.
Какви са вашите решения на този хм, проблем?
Хм.
Аз лично в блогът си побликувам само неща, които са ме накарали по някакъв начин да се учудя, в twitter неща ежедневни. Last.fm го ползвам като web статистика какво горе-долу съм имал на машината ми в случай на срив, а фейсбук за социални контакти с познатите ми, с които по друг начин не се свързвам.
Според мен, това е правилният подход.
Споделям различни неща във Фейсбук, Туитър, блога и Рийдър… или поне така си мисля. Ако дадена новина ми се повтаря обикновено не ѝ обръщам повече внимание и така не си губя времето.
Имам наум едно решение, ама се чудя – тука ли да ти го напиша, във фейсбук ли, в туитър ли :)
Моята гледна точка е друга – ако коментирам на блога ти, то не е за информирам ТЕБ. Ако исках да кажа нещо тайно на теб, щях да ти напиша поща. Така че, само ти (и мевере) да го прочетете. Когато пускам линк в социална мрежа, то е за да се получи… „дискусия“ е помпозна дума – значи, „социален ефект“. Когато знам хубав виц, и на масата има двама познати, които са го чували (от други събирания с мен), все пак го разказвам. Ако им е досадно на двамата познати, могат пет минути да позяпат в тавана. Ти си в по-добро положение, просто трябва да прескочиш едно съобщение.
Забавното е, кое се брои за спам. Ако ходих по улицата, и всеки човек ти казва „много си готин“, няма да го броиш за спам. Ако ходиш по улицата, и всеки ти казва „много е готино това котенце“(линк) изведнъж става спам :)
Случва се редовно особено в част от профилираните блогове. Всички превеждат/препечатват съдържание публикувано от някой гуру в областта или на някаква актуална тема. Четеш едно и другите просто ги пропускаш, трябва да има и ръчни операции все пак, а и винаги остава възможността да прочетеш или чуеш (зависи кой канал е избран) по-пълна версия.
Без софтуерни персонални агенти, базирани на изкуствен интелект (или поне на някакви читави експертни системи), няма да се оправим с този проблем, а той ще нараства и ще се усложнява тепърва, естествено.
както господин Борисов е казал без програмно осигуряване което да разбира съдържанието и да го филтрира за нас няма да се справим със социалния спам. има начини за намаляването му както си описал, но те стават все по нефункционални.
Аз лично съм стигнал до извода да се намерят няколко източника, които всички цитират за определени свери на информация (техника, научка, знаменитости, финанси) и да се ограничиш с тях като директен източник (RSS). А през останалите ⅔ от дневната доза ще пристига всичко от второстепенно и по-ниско значение.
Ако се опитвате да бъдете самодостатъчен и да може да се информирате за всичко което ви интересува от собствените ви източници, то трябва да се приготвите и да приемете социалния спам като необходимост поне за момента. Ако държите на социалните си контакти разбира се :)
специално в туитър – ако нещо се повтаря в повече от 1 от хората, които следя – вероятно е по-стойностно; това е по-скоро теоритично, доколкото наистина само няколко човека са ми важни относно това, което ме интересува основно в туитъра – на практика почти съм узряла за мисълта да махна всички, които си споделят *шеги*, които тотално не ме интересуват, и само заради някаква си куртоазия… :/ а най-тъпо е като реагираш на някой с нещо полезно, и то да се загуби, щот нали – гледаме си само нашта си агитка
във фейсбук съм скрила всички такива паразити, които също се шегуват или социалничат без грам идея, че затормозяват тия, които са се навили на адд-ване
скоро и рийдъра ще си разчистя, въпреки че го смятам за най-полезният източник, който не те обременява времево; на практика освен по-актуалните новини, всичко друго се повтаря – същите хора/артисти го туитват, фейсбукват, или някой го ре- вместо тях, но поне си седи статично и ми напомня да го прегледам вместо да скролвам зад безумни хуморески от тесен тип – доста хора страдат от писмена логорея
Хм, аз още нямам решение за този симпатичен проблем и действам по следния начин: само Google, не защото са най-добрите и хич не са монополисти, а защото предлагат най-широк и постоянно увеличаващ се набор от функции и една определена „отвореност“ на с-мата спрямо крайния потребител. С приятелите… по ми е важно хората да си струват, а не по колко клика правят на ден. Равносметка до тук: нямам Facebook, Twitter, LinkedIn, Xing, Flckr и т.н. Все още се чувствам човек, сравнително пълноценен. Чакам да дойде времето, когато ще мога да интегрирам всички услуги на 1 (една) платформа, която ще е compatible с всичко възможно. Не знам, трудно ми е да реша в крайна сметка кое ми е по-важно в случая, многообразието или удобството. Без стабилна конкуренция няма мотор за новости и подобрения, но пък удобството – и стилът даже – настояват че weniger ist mehr. Май всеки трябва да прецени за себе си, или?
Моето решение е по-малко мисъл, повече интуиция и където ме отведе настроението.
Без социален спам не може. Всеки човек си решава какво е стойностно за него и го публикува в twitter, fb и т.н. Аз лично като видя един и същи линк от различни източници веднъж го поглеждам и след това го прескачам. Не трябва да му се обръща внимание. Дори напоследък използвам twitter като букмарк система, надявам се на хората, които ме следят да не им пречи това. Може да научат нещо полезно :)
да, това е гадно
но още по-гадно е, когато пратиш нещо на някой, без да спамваш БЪЛГАРИЯ. той обаче решава да покаже мега якото клипче/картинка/гола жена на всички и го пуска във фб, туитър и тн и тогава не просто те заливат със спам, а с ТВОЯТА НЕРЕАЛИЗИРАНА СПАМ ИДЕЯ.
тъжно :D
Не ползвам Туитър. RSS-абониран съм предимно за профилирани професионални блогове (еленковият е почти единственото изключение). Във Фейсбук влизам само ако трябва да одобря нов приятел, ако някой ме е поканил някъде или е коледна ваканция и съм заточен на гости на нашите.
Така единственият подобен спам за мен е, когато няколко човека споделят едно и също в Google Reader-a си, в който случай просто скролвам нататък без да чета.
Много добре си описал проблема! Аз също съм за диференциация – всяка среда си има контекст – и анти-автоматизацията.
В края на миналата година Evan Williams обясни в блога си новия Retweet и обеща, че всички девелопери на клиенти за Twitter постепенно ще го вградят като възможност.
http://evhead.com/2009/11/why-retweet-works-way-it-does.html
Аз ползвам социалните мрежи само за да си уреждам срещи (бири, ски, мото, в парка с децата и т.н.) с приятели, или да издирвам стари такива с които да наоравя горното.
Предпочитам личния контакт пред социалните мрежи. За мене те са само едно не дотам приятно загубено време.
Решението за мен е да следя по-малко социални мрежи. Хората така или иначе рядко казват нещо, което си струва да бъде чуто, камо ли в социалните мрежи..
Аз не ползвам рийдъри и имам регистрация в малко социални мрежи…
Мислите ли, че всички тези т.нар. социални мрежи в Интернет са нужни? Всичките, имам предвид. Основното правило на еволюцията е икономията – във всеки един аспект.
Защо трябва да има една мрежа за снимки, друга за лични послания, трета за лични впечатления, четвърта за не-знам-какво. Според мен тази схема е загуба на ресурси и време. Аз, лично, нямам време да следя нещо или някого в 10.. различни медии, дори да ми е интересен. Справка – следя блога на Еленко от окол 4 години, но напоследък взех да се обърквам.
Интернет е софтуерно-инженерна среда – нека не го правим по-сложен, отколкото е, като го наводняваме. В повечето случаи, най-простото решение е и най-вярното.
Можете да ме оборите, разбира се, но ползваемостта и разбираемостта не са на последно място.
Проблемът всъщност е, че прекалено много си се „социализирал“. Избираш си една мрежа и си стоиш там. Мен лично ме интересуват разни публикации и новини. За това twitter ми върши идеална работа, защото за няма и 15 мин, най-важното вече е туитнато. FB го проверявам на ръка най-много 1 път на ден, като най-често гледам за някакви нови снимки на познати. В стената не се задържам повече от 1 мин. Не ползвам никакви фийдове и рийдъри (с изключение на RSS на туитър). В туитър информацията идва отсята и смляна, дава възможност за дискусия. Следвам 4-5 новинарски туитъра (Дневник и Капитал, машабъл, гийками и космосмагазин)и разни специализирани.До сега важна новина не съм изпуснал. С хората които искам да подържам по-пряк контакт ползвам скайп, телефон и ф2ф. Когато ми остане време изчитам и вестник Сега, защото там се ъпдейтва 1 път на ден и е супер подредено.
Ако си се наврял във всички тези мрежи обираш всичкия junk на интернета и почваш да го отсяваш като клошар. Не е виновен социалният спам, а че си му изпуснал контрола. Ще дойде момент, в който ще губиш 2-3 ч. само да ги проверяваш. Спасявай се докато е време.
:) Истината е че проблема Ви на всичките е печалба за останалите ;) всяко повторение на кликване и на посещение на страничка – дори и неволно или досадно да отхвърлиш, или за да „чекнеш“ само нещо си, води до увеличаване на посещенията на съответната www фирмичка, което се нарича „трафик“ а когато трафика се увеличава, се увеличават паричките от рекламааа, и колкото по безмислени неща – размисли, страсти ;) а бе все некомпетентни тъпотии – обикновенно лични мнения, за неща от сорта – подочух, неразбрах точно, ама да напиша и аз – нали съм БЛОГЪР. Та колкото повече споделят домашните всичкознаещи професори, толкова повече паричките се увеличават ;) Никой не му дреме дали професор „а“ (студент 2-ри курс) ще е постоянно информиран за мнението на професор „б“ (ученик 11 клас) относно бъдещите цени на петрола на токийската борса след 6 месеца, въпроса е да бъдат стимулирани да щракат с мишката в полза на трафика – айде може вече да го „туитнете“, или да го настроите да се „акаунтва“ ;) и да RSS-ва :)))))
За мен нещата са доста по-лесни, нямам особени проблеми – филтрирам информацията според настроението и желанието си за информация. Няма толкова важна и неотложна новина, която ден-два да не може да изчака, затова и не ползвам вече RSS – следя си източниците ръчно и през няколко дни влизам из блоговете, които следя. FB използвам главно за лигоч. Може и да е много демоде, но се опитвам да си създавам моменти на изненада и да хващам интересните неща, когато се сетя за тях и когато наистина искам да ги прочета и да им отделя внимание. Не бих могла да определя за загуба на време това да говоря с някого, пък той после го туитне…Мисля, че всеки сам може да си определи границите, да си филтрира приложенията и да си следи наистина интересните и важните неща, а останалите да игнорира. По-плашещо ми се вижда, че живият разговор е определен като губене на време, но четенето в туитър – не ;)
Засега решение, аз поне, нямам. Повторенията и нерелевантното съдържание е директно причинено от излишъка на информация. Автоматизираните алгоритми са нещо съвсем логично в тази ситуация (както многото кранове през които неспирно струи вода в курорта Красновски минерални бани, например). Наистина всички ние едва сега осъзнаваме отговорностите си по веригата на създаване-консумация на съдържание. Хипотезата, че създателите на съдържание трябва да се ограничават е вероятно неправилна, защото естествения стремеж на един блогър е да разпространи, каквото е създал, навсякъде където е физически възможно. Според мен, получателите трябва да се екипират с умни персонални тулчета, които ще чистят инфопотоците. Знае ли се, може и да се работи вече по тези решения…
Решението ми на този проблем е да стана от компютъра.
никой не е толкова зает, че да не може да пропусне покрай ушите си информация, която е видял. насишането не е фатално, след като съществува команда Ctrl+W, освен това винаги ми харесва когато някой ми споделя информация, все пак е проява на лично или почти лично отношение. бахти заетите хора, бахти чудото.
Ти лично Еленко ме спамна доста с темата за митницата. Отварям ти аз блога, чета митница – кофти работа не обслужват на едно гише, чакане, акане, такси, макси. Викам си браво само така бой по врага докато мърда. Пускам си телевизора – Еленко, митница след малко пак после по друга програма пак. Отварям дружески блогове, фейсове и т.н. и те в някакъв си контекст ме препращат пак да чета за митницата. Пускам си радио…
Та с две думи прав си, ама не можеш да си представиш колко много :)
Шегувам се разбира се това няма почти нищо общо с темата пък и май само това е начина проблем да се доведе до добра развръзка особено в България.
Не съм експерт, но цялата тази дискусия ми се вижда особена. Сякаш има всемогъщ човек, който ни регистрира във всички социалки и за да ни е по-гадно не се спира до тук, а прибавя приятелите ни, хората който бегло познаваме, тези които си мислим, че може би сме виждали.
Всеки от нас сам да се е регистрирал, сам си е прибавил по 478 приятеля и сам влиза по 29 пъти на ден. В такъв случай какво да очакваме – двоен бургер ли? По-вероятно да получиш спам.
Като дете не са ни трябвали софтуерни персонални агенти, който да ни избавят от повторенията в лексиконите, сега положението не е много по-различно. Просто ограничаваш и профилираш социалните мрежи които ползваш, или не се оплакваш, защото ако имаш време за 10 сайта, който да проверяваш по няколко пъти на ден, значи спама ти е последния проблем.
При 1-2 туита дневно този проблем не възниква.