През уикенда посетих Transmediale Берлин – фестивал за изкуство и музика. Ето моя визуален пътепис в 67 снимки.
С малко мъгла и новите бизнес сгради по Цариградско, София почва да прилича на нещо.
Самолетите на Bulgaria Air вероятно ще търпят ре-брандиране и в момента са изцяло бели. Ама изцяло. Имаш чувството, че влизаш в голям летящ iPod. Дефектът се е превърнал в ефект, защото по европейските летища няма нито един „гол“ самолет.
Сравнение с Easy Jet.
Река Шпрее.
Haus der Kulturen der Welt – където се провеждаше не-клубната част от фестивала. Сградата е построена през 50-те и е до къщичката на Ангела Меркел (в дясно), която никой не харесва и я наричат пералнята, защото прилича на пералня.
По средата на ул. Unter den Linden има протест срещу глобалното затопляне, който се състои от снежни човеци, които са малко или много обречени. Но всички се забавляват.
Фридрихсхайн.
4 снимки – €2. Но нещо не се разбирам с Амели Пулен и не се снимах.
Една от инсталациите на Transmediale беше лазер с цветовете на дъгата, който светеше от Haus der Kulturen (спомената по-горе) до Телевизионната кула. Берлинчани обичат връзката изток-запад. Ето ви една две по-качествени снимки.
В Берлин всички си свиват цигари, заради по-ниската цена на тютюна, което е довело до чудовищни размери и брандирания на кутиите.
Паркинг в Кройцберг.
Първото парти от Club Transmediale, т.е. клубната част на фестивала в реконструирания клуб WMF. Kelpe изпълнява доста басовата си музика, подкрепен от барабани на живо, които не се губеха.
Кухнята.
Другата кухня – сандвичи с прясна моцарела. Във WMF има 2 големи салона между които се придвижваш в рамките на 20-30 минути, заради блъсканицата.
Four Tet модулираше звука на премиерата на новия си албум с iPod Touch. Действията му изглеждаха повече proof of concept, отколкото реална нужда.
Аналоговото е новото дигитално в Берлин. Редовно може да видите 15-годишни момичета, които са опънали на вратовете си средноформатни фотоапарати Yashica. Хипстърите пък ходят със стари Walkman-и, но това не го разбирам. Трудността за намиране прави интересни и важни всички стари устройства.
Тигровите шарки се носят и тук, но с ирония.
Списъкът с участници в Club Transmediale не е Yalta-ready.
Част от инсталациите във WMF бяha фотокамери, които правиха time-lapse филми, излъчвани с малко закъснение на по вертикални плазмени екрани.
Осветлението на Дан Дийкън, музикант от Балтимор, който той си донесе сам и монтира по средата на клуба, а не на сцената.
Дийкън свири изключително на стари синтезатори и секвенсери; и на детски играчки. Музиката е трудно да се опише, но за мен той направи едно от най-добрите изпълнения на живо. Тук на снимката – организира танцов конкурс. Препоръчвам ви последния му албум – Bromst, ако имате проблеми със съседите или обичате да карате кола бързо.
Берлинското метро, 5:30 сутринта. Повечето партита в Берлин свършват късно, защото алкохолът е скъп, климатиците са добри и хората не са изморени.
Дюнерджийница на разсъмване.
*** Събота ***
Квартал Кройцберг започва от 2-те кули. Там има 2 неща: турска колония и арт сцена.
Офисът на Universal в Кройцберг. Не вярвам, че след 2 години ще е в тази сграда.
Детска градина.
Правилата за пазаруване в HardWax, един от най-хубавите магазини за музика. Хората около HardWax са създали влиятелни лейбъли като Basic Channel, Chain Reaction и промотирали важни за техното изпълнители като Маurizio и Rhythm & Sound.
Най-диско сградата правена някога. Може да изтеглите снимката и във формат за тапет.
Аоки Такамаса изпълнява опърничаво техно на 2 лаптопа със стикери Honda на капаците. Това се случва на втория етаж във WMF, който тази вечер е отдаден на лейбъла Raster-Noton. Raster-Noton имат концепция за всичко, от обложката на албума, до билета за концертите; тук концепцията беше да няма визуализации, което беше различното от повечето партита.
Медийно присъствие и отсъствие.
Уве Шмит е един от най-гениалните музиканти за мен и една от причините да се завлека до Берлин, защото прави концерти рядко. В случая изпълнява като Atom™, но иначе има над 100 албума под псевдоними, които дори самият той не брои. Жанровете се простират от ембиънт, мамбо ремикси на Крафтверк през откровен джаз до грапав хаус с религиозни елементи. Той живее в Сантяго де Чиле.
Лявата част от визуализациите на Атom™ е кръстоска между PowerPoint презентация и упражнение по семантика, а дясната – показ на дисплея на неговото MPC-3000 в реално време. Той зареждаше предварително подготвените композиции от флопи дискети, които моделираше допълнително. Отвореността на неговото изпълнение е подигравка с модерните диджеи, които си мишкуват зад компютъра, както казва той сякаш пращат поща.
Средата на концерта беше собственоръчно заснет клип с естетиката на Шон Пол. Добър контраст с Крафтверкския вид на Уве.
След чакането за дрехи, можете да си вземете солетка. Първото може да отнеме до 40 минути.
*** Неделя ***
В Haus der Kultur имаше прожекциия на соц sci-fi филм – Der schweigende Stern (1957) продукция на ГДР и Полша по Станислав Лем.
Повечето апаратура от филма беше като заварявани катерушки.
Писателят Брус Стърлинг, който направи прекрасна лекция (25 мин видео) за това, че трябва да сме спокойни за бъдещето. Гледайте го.
Една от инсталациите – Paparazzi Bots (2009). Тя представляваше 2 роботчета, които щъкаха из стаята, засичаха автоматично лицата на хората, снимаха ги и ги показваха на голям екран на една от стените.
Инсталация на Риоши Икеда – Datatron (2007-2009). Представляваше визуализация на огромно количество данни със съответния звук. На снимката не си личи, но това са 3 синхронизирани екрана върху стена 20х50 метра.
Инсталацията А Parallel Image на Гебхард Сенмюлер. Представляваше близо 10000 крушки, свързани с медни кабели и фото сензори на 2 панела. След 50 години телепортацията сигурно ще изглежда така.
Може да изтеглите тази снимка и във формат за тапет.
Инсталацията White Noise от Жилвинас Кемпинас, Литва. Представлява видео лента, опъната на бял екран и задвижена от вентилатори. Трудно е да се опише, но трепери със скорост от колкото-си-искате кадъра в секунда и прави образите да изчезват в нея.
Използване на Twitter канала на Transmediale в публичните места на фестивала.
Berghain/Panorama Bar са клубове, които се описват трудно. Забраната за снимки и строгият пропускателен режим са част от нещата, които правят тези места легендарни. Ако искате да се почувствате като част от Берлин, моля посетете.
*** Понеделник ***
Segafredo са направили верига заведения в цяла Германия със страхотно еспресо.
В някои ресторанти още се пуши.
Berlin love story.
Немците могат и кич.
Авто-разходка.
Стандартният хипстър на запад си кара Vespa, но немските възраждат стари EMZ.
найс.
баси как ми се приходи натам
Хехе, много готино!
браво ! доста сносно пътешествие и описание ;]
Добре си изкарал. Видео от клубните вечери ще има ли?
qkо!
Мерси за телевизионната кула! :)
Пътеписът ти е много интересен и жив.
Алкохолът е скъп? Аз празнувах рожден ден в Берлин, и на всички се хвалих колко е евтин. Гледай колко са разтегливи понятията :)
Не слушам много техно (сигурно терминът също е отживелица), но атмосферата, атмосферата…е супер.
Поздравления, беше интересно.
Интересен репротаж. Този Ситроен Деес и аз го снимах на Unter den Linden. Явно не се помръдва от там, за радост на такива като мен и теб.
Гледам миналия уикенд някъв лазер и се чудя какво иска да ми каже:
http://twitpic.com/12zz2t
А той бив чест на Еленко.
Готин пътепис. Снежните човеци от картинката само да не станат пример за оборване на глобалното затопляне… Под нулата и със сняг е от 2 месеца, последните 2 дни пак понатрупа още отгоре.
Пф, тези със силуетите са страхотни. :)
Невъзможността да предоставиш превод на „Proof of concept“, вместо това да го линкнеш в Wikipedia, брои ли се за хипстЪр?
на снимката с тютюните горе в дясно се виждат т.нар. цигарилос – цигари, на които хартийките им са от тютюн, заради което и са с много по-ниски данъци. Кутията струва само 1.7 евро. Но са доста гадни :D
Еее като влезнах в блога чак ме хвана яд, че прочетох цялата публикация в Reader. Тук всичко излгежда много по-готино. Благодаря за хубавия пътепис :)
Браво, страхотно изглежда! Много добра представа се добива от снимките (:
Oh Lord от рекламата на бричката е препратка към песента на Джоплин, така че и кичът там е хитър.
Berlin love story ruulz, както и „опърничаво техно“ и „заварени катерушки“.
Segafredo sucks.
Със сигурност е било интересно там, но добре че не си решил да си фотограф професионално…
Риспект, ман! СТрашен пътепис!
евала. добре че си ти
еленко и всички тука във форума сте като някакви хора от село, които не са излизали извън него и като се случи да излезете после пишeте тъпи впечатления в пътепис, снимате автомати за снимки и селф чек-аут машини понеже са ви екзотични. не е ли жалко?..
ето едно Vintage видео, което много си пасва с този пост
започва пред Haus der Kulturen der Welt, снимано от същата перспектива като твоята снимка :) http://www.youtube.com/watch?v=nMXX-H4SG7c – Stereo Total – holiday inn
enjoy!
Някак много странно хубави са ти снимките. Прищя ми се да хвана следващия Ipod към Берлин…