
Българската реклама, описана възможно най-кратко.

Българската реклама, описана възможно най-кратко.

С бой на жени в кал (вход свободен), май София повежда на Пловдив.


Срещу 5 лева може да си изтричате детето.

Това не е снимка на авария + спешен ремонт. Така изглежда най-новата културна инициатива на Столична община, за която за съжаление няма сайт или инфо в интернет.
Интересен детайл – обърнете внимание как знаците за Синя зона са заметнати с брезентови (?) торби.
Съдейки по анонсите на PR-driven медиите (още) за атракциите, липсват ми огнегълтачи, бой (на жени) в кал и хвърляне на джуджета.
Хубави мнения + репортажи за София диша има в Mediapool и Дневник.
И не забравяйте, че София е кандидат за европейска столица на културата през 2019. Но като гледам горната картинка, 8 години няма да ни стигнат, за да се подготвим.
Време е да свикнем, че София е прекалено голяма за главна (пешеходна) улица на малък град. Ето пример – Витошка е почти пешеходна, но моловете я поубиха и нещо не ѝ се получава.


Булевард „Европа“.

Само в България можеш безгрижно да спреш Майбаха на аварийки, за да си вземеш нещо от BILLA.

Фактите:
Най-хубавото ще е, ако авторът си остане анонимен и ако бъдещите улични творци се мотивират от всичко това.

Пратете на приятели в чужбина. Ето оригинала, ако ви трябва за адаптация или дообработка.

Архитектурните феномени на София тази година се разрастват с още един тип – гараж-клетка за съхранение на машини за сладолед (новите шкафове за печени пилета).
Обърнете внимание, че пристигна с предварително инсталирани графити – изкуство, което принципно не пътува много много. Кой ли варненски автор сега търси тага си?


Страхувайте се.



