Публикации тагнати с Общество

Ситуацията с мрежата в България през 2011 изглежда така: мрежов експерт без униформа настройва (вече подземните) кабели с нетбук на тротоара.

Ново + старо. Киберпънк.

Сещате ли се какво беше преди 10 години?

Внимание, следва носталгия.

  • (free.)techno-link.com беше най-посещавания сайт и избора на интернет доставчик зависеше от скоростта до него.
  • Всеки LAN доставчик имаше пиратски сървър като тиха добавена стойност. Пиратските филми и игри там диктуваха пазарния избор и бяха основната причина за покупка на компютър.
  • Всяко дете имаше достъп до поне 5 интернет клуба ходейки пеша, и още повече в малките градове. Всеки клуб имаше специален софтуер (нещо като маска на Windows) за администрация на достъпа до програмите/игрите. Играта на игри имаше различна цена от ползването на интернет. В клубовете се пушеше и деца играеха на Counter Strike. Имаше национални турнири.
  • НСБОП нахлуваше с оръжие в офиси, за да проверява за пиратски уиндоуси и адобита. BSA се бореше да излезем от списъка на пиратите на САЩ.
  • M-Tel предлагаше WAP интернет, което за мен изглеждаше като магия.
  • ADSL беше недостижима технология. БТК имаха кабелно лого, което стои актуално и днес, ако се преработи към оптика. Хората с „наета линия“ бяха ценени от всички.
  • Георги Първанов открива Windows XP на български.

Много неща се промениха, и много не. Пиратството не е голям фактор за избор. И май имаме най-добрите (или ненатоварени) 3G мрежи в Европа. (Поне аз не съм виждал по-бърза мрежа в Германия, Франция или окаяните връзки на САЩ.) И на този фон – low-fi LAN доставчиците все още са силни, въпреки че са леко корпоративни и окрупнени, но хей – те са бългаско изобретение. Едно от малкото.

Какво си спомняте от тогава?

Are we there yet?

Списание Едно ме поканиха да участвам в летния им брой и направих разширено есе с проблемите на езика не толкова от езикова гледна точка, а от контекстуална.

Тезата ми е, че няма качествено съдържание на български; и я защитавам медиум по медиум, така да се каже.

П.с. Пишейки тази статия открих колко трудно се концентрирам да напиша нещо по-дълго от 2 абзаца.

Малко след това, 2 промоутърки на Shark ме поканиха в клуб Old Fashion.

Единственият магазин на Ray-Ban в света с асма.

Happy барок.

Пармезанът измести маргарина като третата най-важна българска подправка след солта и пипера.

Архитектурните феномени на София тази година се разрастват с още един тип – гараж-клетка за съхранение на машини за сладолед (новите шкафове за печени пилета).

Обърнете внимание, че пристигна с предварително инсталирани графити – изкуство, което принципно не пътува много много. Кой ли варненски автор сега търси тага си?