Публикации тагнати с Дизайн

Choose another tag?

Подреждането на къща ме изпълва с равни части неприязън и любопитство. Какво ли ще намеря този път?

При поредния хигиенен тур, освен първия си GSM, намерих и фактури за първия си пейджър. С прилежащите му там спомени. Обаждането на оператор, пращането на съобщения през отвратителния сайт на Мобиком с Орлин Горанов на първа страница.

Беше време, в което пейдъжрите дори бяха статус символ. Не колкото Мобифон, но все пак. Човекът с пейджър за кратко беше комуникационното ядро на компанията. Групи от хора с пейджър можеха да се местят свободно, защото другите се обаждаха къде са, що са. Уличните телефони бяха комуникационни хот-спотове; дори имаше опашки пред тях.

Беше време, когато срещите се правиха не в заведение, а на улицата. И в точен час, представете си. Закъсненията имаха значение.

Носталгията настрана, замислих се колко хубава услуга е това пейджърът. И колко свобода дава само да получаваш, без да ти се сърдят, че не можеш да звъннеш или пратиш.

В свят където ограничени, но прости услуги ала twitter са вървежни, защо не се пробва втори шанс на пейдъжирите? Малко по-модернизирани, да речем със SMS, twitter и RSS в някакви пропорции. Би било хубаво.

Коя е технологията, която бихте искали да се върне в някаква преосмислена форма?

Видях я преди време във Франция и там тази количка стоеше добре сред другите „малки градски“. Всъщност, един от проблемите на автомобилния дизайн в наши дни е колко добре стои дадена кола на каубойски улици като софийските?

Ами не много лошо. В контекста, преобладаван от Mercedes ML или GL, новата 3-местна Toyota IQ изглежда като SUV за деца, но е по-красива от остаряващия smart.

Единственият проблем е цената. Starting from 25 000 лева, става ясно, че Toyota се стараят да направят автомобила повече „статус-символ“, отколото „малкък градски“. Та за тези пари човек може да си вземе новата Ford Fiesta 1.6 със 120 коня.

шипка 6, софия, сбх, съюз на българските художници, сграда, светещ билборд, екран

Прилича на кошмар от някаква соц версия на Blade Runner, но доскорошният светещ екран, който рекламираше забавленията в клуб Grand DeLuxe в момента се е превърнал в табло, анонсиращо изложби в Съюза на българските художници.

Това дали таблото се чете е друг въпрос, но е още един от онези какво-&псувня&-е-това моменти, които изграждат София такава каквато е.

©© d3l

Редовните посетители знаят, че следя развитието на г-н Юлиян Тахов отдавна.

В поредния епизод на сагата с непреходния български дизайн(ер), Sin City избухват с билборд кампания, която не само че промотира новия интериор на фолк-клуб Help, тя категорично зачерква предния дизайнер на денс-комплекса Sin City. Драмата е, че Тахов е направил клуб с Плаза (показателна дискусия) в Студентски град с подобен дизайн. И така уникалеността на чалга-частта на Sin City я няма.

Билбордът отразява добре чисто българската идея за клепане. Ако се скарате с някой, не е достатъчно просто да прекратите отношенията си. Трябва да го изложите на всички останали, без да ви интересува дали те се интересуват от това.

Добър пример на същото, но в друга сфера е темата на броя на Капитал от тази седмица. А именно – как българските медии служат по-скоро за носач на PR и интереси на икономически групи и ченгета, отколкото за информация за читателите си. И в добавка – хубав текст за интригантско-конспиративните сайтове Afera.bg и Blitz.bg.

В случая медиата е билборд, а поводът е по-скоро смешен; но пък е показателно.

Благодарности на @d3l за снимката.

Чехословаците от картинката настрана; да ползваш Sony Ericsson Т610 (телефон circa 2003), за да комуникираш новата корпоративна идентичност на БТК може да се класира от една страна като EPIC FAIL.

Помислих си, че дизайнерът на брошурката (която може да бъде видяна и като огромен билборд) не е бил в съзнателна възраст, когато този телефон беше гордост за притежание. После се сетих, че е бил, но това няма значение.

Oт друга страна, такива смешки показват, че хубавият дизайн на шведа Ерик Алгрен не е обвързан с времето и че този телефон е съвсем на мястото си в MOMA.

Ако Sony Ericsson се сетят да направят римейк на Т29 T28, цена няма да имат. Един от най-красивите и функционални телефони правени някога и определено изпреварил времето си (circa 1999).

Star foods смело разпорват трънливата нива на брандирането на класически продукти.

Поздравявам ви със снимката на фермера и най-вече с текста към нея.

И вие мислихте, че запълвате всекидневието си оптимално?