Това е сергия със свободно продаващи се вестници пред книжарница, което е иновация.
Ако се абстрахирате от съдържанието, най-интересното (и дори похвално) е главната страница на вестник Галерия, която включва пряка реч на политик, което рядко, ама много рядко може да се види в българските таблоиди. Класическото заглавие би било в тъпото пасивно 3-то лице, тип „една жена каза“: Бойко бута свои хора в митниците.
Устойчивият стандарт за магазин в София.
Няма нещо, което да липсва – неон, винил, брандиране, богат избор от евтини напитки (нещо като менютата на ресторантите в София, които предлагат 20 страници с полуфабрикатни глупости, вместо 4 хубави готвени ястия).
Трябваше да го кръстят Nissan Joke.
Прилича на картинка от руски форум за 3D моделиране.
Не мога да повярвам, че нещо толкова грозно може да напусне CAD програмата си и да види бял свят.
In a world… където модните блогове бяха адекватни и действаха локално, пред този магазин щеше да има опашка от хипстъри.
Дори има черни.
За протокола, ООД-то се казва „Бургас Арт“, а една от каките на витринта е мисис Джо̀ли.
Знаеш, че един продукт е сложен когато… в рекламата си на билборд комуникира коя версия е софтуера му.
***
Извън този ред на мисли, обърнете внимание как повечето билборди имат мрежа в основата си, която пречи да се лепят плакати. Но природата на рекламата в София си намира начин и хората ги кичат по стълбовете във формата дървени пръчки и винил. Брандове като Кичка Бодурова (на снимката) и Развигор Попов го ползват. Този формат разрешен ли е или минава за хардуерен спам?
Не ми било ломографска мазня, най ми бил ефектът от моите треперещи ръце, снимащи с първо поколение айфон в маршрутка по залез слънце.
На ул. Житница, в бившите общежития към гараж Земляне някой е направил страхотен графит на робот, който обхваща цялата 9-етажна сграда.
Поздравления на автора, не съм виждал подобно нещо, камо ли наоколо.
Ще се радвам, ако някой фотограф с по-добра техника го снима.
Браво.
Ново (29 октомври 2010): Иван Иванов изпрати още 3 снимки на робота:
Белград е супер град на 380 километра от София. До там се ходи само с лична карта. Цените са 50% по-скъпи по-високи от София. Градът е огромен, чист, с ведри хора, ракиени барове и нощен живот. Ето преживявания от един ден. (още…)
Пазарът на кисело мляко е непостоянен откъм качество, но към момента това е моят фаворит. Tarator-friendly, евтино и в разфасовка от 500 грама. Дизайнът на опаковката винаги ме е умилявал, особено с това латинско „k“.
А защо само на плаката, питам аз? Предлагам да е световна столица на света. На архитектурата, индустриалния дизайн, кулинарията, музиката изкуствата, модата и всичко маниашко, за което се сетите.
Между другото, лесен начин да познаете кога едно събитие е морално остаряло – ако съдържа думата международно в анонса или името си.
Една мечта по-малко.
Благодарение на вчерашната колаборация между Adobe и TypeKit и малка инвестиция от моя страна, eenk.com достига до вас в един от най-красивите (кирилски) шрифтове на света – Myriad Pro.
Тези дни не всичко може да се вижда ОК; и сайтът ще е една идея по-бавен изначално…
Но! Идея си нямате колко се радвам да видя (първия?) кирилски сайт, решен с шрифт различен от Verdana, Georgia, Times, Arial и Tahoma и не мога да скрия радостта си, че това е точно моят.
Празнувам тиха революция в уеб типографията и лек празник за нашата крива азбука.
Unleash the design comments, nao!
П.с. Линковете отскоро са пунктир, защото така се четат по-лесно, но това е дреболия, наистина.
П.п.с. Рядко правя, още по-рядко анонсирам промени по този сайт, дори мисля лекцията ми на идния WordCamp да бъде нещо ала „как да укротяваме работата с WordPress и да не избухваме във функции“, подсетен за това и благодарен на Жоро.
Едно от най-добрите български лога. Чудя се дали е на Стефан Кънчев?
Ако съм на завода в Ловеч (или Гриша Ганчев), ще подновя производството на балканчета. Една лимитирана серия от 10 000 бройки ще се лапне за нула време само заради носталгията.