
(cc) Надя Петрова

(cc) Надя Петрова
Преди близо година ме поканиха от студентското електронно списание за изкуства и култура „Пирон“ да напиша текст за София както аз я виждам.
След като брой 3 излезе, моят текст София = какво няма в един град е вече онлайн.
Ако знаех, че имам толкова време щях да го обогатя със снимки и да го напиша да се чете по-лесно, но пак е по-добре да излезе, отколкото да седи в главата ми.
(Нямам идея защо в ерата на интернет едно електронно издание излиза на броеве, но е толкова странно, че чак е приятно.)





Понякога, например гледайки към новоотворен бутик за кучета в столицата, си мисля, че кризата е една измислица.
Само понякога.

Особено таблоидите.

Дигиталният зуум вкарва арт, то е ясно.
Шегата настрана, каруците имат ли гражданска отговорност и какво става ако някоя ти направи щета на колата?

На крачка от любимата ми сграда на Раковска.

Устойчивият стандарт за магазин в София.
Няма нещо, което да липсва – неон, винил, брандиране, богат избор от евтини напитки (нещо като менютата на ресторантите в София, които предлагат 20 страници с полуфабрикатни глупости, вместо 4 хубави готвени ястия).

Не спират да ме учудва как са украсили сградата си с прожектори, които биха стояли по-добре на склад в краен квартал.
На живо светлината им е още по-болезнена.


(cc) Росен Петров, който уточнява, че локацията е в Модерно предградие.

Брандът, типографията, изпълнението на рекламите и отстъпките, подредбата на витрината и стоките – всичко бих класифицирал като абсолютната класика в софийските витрини.


Хубава е; ул. 6-ти септември.
Не че е свързано, но се радвам, че думата баровец загина.
