Публикации тагнати с Поп

Винаги съм се изумявал на етимологията на думата безалкохолно, която всъщност е съществително.

Петя и постиженията на фотошопа настрана, плакатът на изложбата Еротична нотка в колелата на християнската машина е хубав, каквото и да има на тази изложба.

С радост установих, че магазините на случаен централен магазин за играчки се подреждат извън стереотипите. Ето, Кен развежда детето в количка, Барби влиза (или излиза) с куфара, а друга Барби се е подпряла нещо на гардероба.

Бонус – централното разположение на Playboy в един друг, семеен контекст. Между другото, поздравявам ви със списание Моята бременност – прилича на лайфстайл списание… за бременни. В този туит се вижда по-добре.

С този билборд е достигнат пълният наивизъм в рекламата, към който българският креатив се стреми от години.

Обърнете внимание, че визията е плакатна и правена специално за улична среда. Убийствено, чак непривично за България отншение към детайла. Звездите на плаката имат почти „иконно“ излъчване и са в подобен сюжет.

Толкова е мило, че бих си го сложил в дома, гаража или вилата на някоя голяма стена, ако се намери.

Някой може ли да ми помогне да купя този винил след като свърши кампанията?

Симеон Дянков, цитиран от Дарик:

„Аз имам колело, донесъл съм си го от Вашингтон, така че съвсем скоро може да ме видите по бул. „България“ с колело – надолу е лесно. Аз и преди това съм си го мислил, но ако се наложат съкращения, защо да не се движа с колело“.

Така Симеон Дянков отговори на въпрос, свързан с издадената от премиера Бойко Борисов заповед за забрана използването на лични шофьори и коли от министрите.

И аз нямам идея защо човек пренася едно колело от Вашингтон до София, след като и тук се продават някакви. Но от друга страна е хубаво, че придвижването с колело вече минава за добра PR каскада.

От трета страна – залагам си моето колело; не, залагам си и двете колела, че (ако предположим, че живее в Бояна) Симеон Дянков никога, ама никога не се е спускал по бул. България с колело сутрин, още по-малко да се качвал обратно вечер. Като човек който кара, трябва да кажа, че това е едно от най-опасните трасета за колело в София. А ако привечер изминеш Центъра-Бояна, на ресторант Чипишев Чепишев вече кашляш олово.

От четвърта страна, не мога да повярвам, че министър на икономиката прави толкова клети сметки. Времето прекарано като работещ министър ще е много по-голям приход за държавата, отколкото времето, в което го чакаме да се прави на Ланс Армстронг сутрин 40 минути, за да слезе до центъра*, и вечер 80 минути да се качи обратно до Бояна. Това време, господин Дянков, като данъкоплатец, предпочитам да го изразходвате като работите на лаптопа, седнал на задната седалка на вашето BMW 750i.

За какви икономии говорите?

___

* В тези 40 минути не включвам задължителния душ в министерството и преобличането. Щото да не мислите, че човек не се поти като кара колело?

Добрият стар кашкавал на Дядо Либен е претърпял пластична операция. Дизайнерът е обърнал опаковката наопаки, като е изкарал незначителните детайли от етикета (период на узряване и място на производство) с големи букви най-отпред, а марката е скрита и почти не си личи. От лявата страна (не се вижда на снимката), картонът е изрязан и можете да видите цвета на кашкавала. От същата серия има и сирене, което още не съм опитал.

Въпреки че на мен ми прилича повече на американски сапун от 60-те или шведска опаковка за мляко, това е най-свежото нещо, което се е случвало в опаковките на традиционни продукти у нас.

Иначе – самият кашкавал е супер. Твърд е, реже се лесно и правоъгълната форма е по-добра от триъгълните псевдо-питки на Маджаров, които всеки път се чудя как да монтирам на сандвича.

Загубих бележката и не знам цената, но не е по-скъп от другите кашкавали с кравички или родопчанки на преден план.

Както знаете следя Facebook маркетинга отдавна и не спирам да се изненадвам на местните похвати.

Florimont Expo май е до околовръстното – една дрънчаща стъклена сграда, чиято цел не мога да схвана.

И нямам идея какъв е концепта на The Kiss party. Дори като гледам страницата.

Но интересното е, че локалните мега-партита някак правилно се маркетират с Facebook, защото а) вече е ясно, че всички са там. И б) дори да не вземеш телефона на него/нея същата вечер, можеш да го издириш от снимките в страницата.

Post-privacy? Stalking at its best?