Единствената държава в света, където има протестен митинг-концерт за тютюнопушеното, маскирано под думата баланс.
Какво правят Кали, Дичо и Ъпсурт заедно е съвсем друга тема.
Както и ефекта на „танца за гонене на икономическата криза“, изпълнен от кукерски състав кв. Сушица, Карлово.
Текста четоха.
Овча купел, София. Индустриално-жилищен комплекс.
Ако сте пропуснали, ето предните ми приключения в Лондон.
Това с броениците никога не съм го разбирал. Присъства от години в столичния спам пейзаж. Другото – изкупувам коса.
С вграден магазин за рокли.
Това, в дясно, е хубаво. Нови богове, нови нужди. За малко да го изпусна.
Закъде сме без изконния български брънч на рапонджи бийч?
Шегата настрана, всеки западен ритуал винаги може успешно да се подобри с локални съставки. Шампанско и сърми сарми.
От времето на пирамидите насам.
Отворено пространство, което е магазин без продавачи или бранд, охраняван единствено с видеонаблюдение. Обслужва посетителите с продукти от автомати.
Едно от тези неща, които са иновативни, но с вида и локацията си изглеждат възможни да съществуват само в София и, за съжаление, са изпреварили времето си.
Виждам бъдещето на клекшоповете. Ул. Самуил, до Кърниградска.
Паркинг пространствата в София се базират не на кое е разрешено, а на познания.
Знаещите използват празната трамвайна линия на бул. Черни Връх, за да сложат колите си там.
Странно ли е – да. Опасно ли е за другите – да. Има ли кой да го санкционира – не. Последното печели.
Архитектурният крайъгълен камък не е нов, но едва наскоро успях да го снимам.
Не мога да си представя нещо по-бутафорно модерно, за разлика от старите караулки, които са първото нещо, което снимат чужденците в София.