Няколко дни в 90 кадъра.

Лондон ме посрещна грубиянски с отцепване на цял квартал поради suspicious package.

Всички се готвят за олимпиадата, която има дори sustainability partners.

Обърнете внимание на синхронизираните кампании на WV VW в метрото и печата.

Една от средните по размер градски гари.

Методи на сервиране в тайландски ресторант.

Шегата на седмицата беше коалицията между Консерваторите и Либерал демократите. Те никога не са имали коалиция. Лидерите им Джеймс Камерън и Ник Клег бяха рисувани във всякакви пози на близост.

Даунинг стрийт е на практика затворена.

Monmouth кафе на ул. Monmouth е най-доброто кафене на света, може би след BlueBottle в Сан Франциско. Изключително евтино, печено и мелено на място еспресо.

Начини на сервиране във виетнамски ресторант. Сингапурската бира е супер.

Първата мюсюлманка министър.

Barbican complex е символ на бруталистичната модернистична архитектура от края на 60-те, който напомня колко хубаво можеше да се получи, ако блоковете в София се строяха с качество и мисъл.

Shakespeare tower, една от трите жилищни „кули“.

Комплексът има паркинги, магазини, културен център с изложби и зали за музика.

Интериорът пасва.

В Лондон свободно вързаните колела са учудващо скъпи за толкова голям град с толкова много колела.

Английските църкви приличат на джамии с липсата на детайли, икони и статуи. Органът е разположен по дължина и придава странна акустика.

Центърът на Лондон има фиксация на тема мюзикъли; не видях плакат за театър, въпреки това.

Цветове на коли. Цветът British racing green стои най-добре там; и на такси.

Нисан от 90-те; на почит сред юпитата.

Piccadilly circus в ремонт.

Hyde park.

Хора vs. катерици. Както в Central park в Ню Йорк; и в Лондон катериците са сиви и приличат повече на плъхове.

Момичета с бурки се люлеят на люлка.

Bathnam Green by night.

Освен аудио спама в метрото, в Лондон има и въздушен спам. В случая – флаг на покер компания.

Англичаните са царе на знаците, които не е задължително да забраняват, а просто да инструктират. И да са не на място.

Клубният живот в Лондон включва много чакане по опашки, скъп алкохол, който спира да се продава в 2AM, страхотно озвучаване и супер партита.

Кампания за набиране на доброволни полицаи.

Луксът е новият Бог.

Горна средна класа с Rolls Royce от дискретните.

Tate Modern празнува 10 годишнина и го бяха обърнали на арт битак.

В Тейт дори дупките за кабели са дизайнерски.

Design Museum е по-скоро тъп и е скочил с всичка сила на силните думи за деня – sustainability, зелено, еко и био.

За пръв път виждам колко сделани са прототипите. Прилича на кола, а всъщност е декор.

Краставицата на Фостър винаги ми се е струвала съмнителна, сега разбирам защо. Чистенето и включва нещо като разширяващ се кран-пръстен, който минава нагоре-надолу по небостъргача, за да се чисти. Безумие.

Cheat death.

Niketown празнуваха с екипите на всички отбори. Можеше да сме тук.

Светофар за кончета; в дясно.

И за финал – Namco са оборудвали летищата с игри с ръчки, ама 1:1. В случая – Galaga, празнуваща 20-годишнина.

***

Това пътуване достига до вас благодарение на eenk.com – вашият любим блог.