
Евфемизъм 3.0

Сигурно сте го видяли, но публикувам поради непреходното му значение.
Нищо не представя несигурните условия за купуване на дом/живеене в София по-добре от това. Прозрачен/нелегален меш върху нещо, което рекламира нови сгради, а отзад прозират стари общежития. Не може да е много по-различно.
Акт 14, out now.
Българските телевизии са като instagram филтър: дори да публикуват нещо яко, контекста им го прави да изглежда тъпо.
Кога за вас е бил последния път когато „по телевизията даваха“ е последвано от нещо яко?
Единствената държава в света, където има протестен митинг-концерт за тютюнопушеното, маскирано под думата баланс.
Какво правят Кали, Дичо и Ъпсурт заедно е съвсем друга тема.
Както и ефекта на „танца за гонене на икономическата криза“, изпълнен от кукерски състав кв. Сушица, Карлово.
Текста четоха.
Сложете няколко pedobear шеги тук, че аз съм се хванал за главата.
И иронично ли е хора като Енчев и бате Енчо да се занимават с деца?
Не спирам да се чудя как бизнеси могат да си позволят подобни места за реклама, а да имат толкова ниско качество на продукция на билборд, без да засягам думата криейтив.
Трябваше да се случи и в България.
Повечето реклами на адвокати, които съм виждал в САЩ са за облагодетелстване при някаква тегоба.
Чувал съм че някъде намазват предното стъкло с лепило и слагат вестник отгоре. Един от чаровете на София.
Aloha!
След спорното решение на СГС и моето обжалване, вече имам финалното решениe (PDF) на Софийския апелативен съд по делото ми срещу вестник 24 часа за открадната снимка.
Най-важното:
Обстоятелството, че като е публикувал в своя интернет-дневник www.eenk.com процесната фотография, ищецът сам е разпространил сред неограничена аудитория своето фотографско произведение, не означава съгласие за използването му чрез възпроизвеждане и разпространение от медиите.
И също така:
По отношение размера на обезщетението на установените неимуществени вреди, съдът следва да изхожда от критериите за справедливост (чл. 52 от ЗЗД), както и да съобрази, че същото следва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и останалите членове на обществото (чл. 94, ал. 4 от ЗАПСП). Като съобрази предмета на нарушението, многочисления тираж на вестника, установените психически изживявания, и социалната му функция, съдът намира, че сумата от 200 лв. представлява справедливо в случая обезщетение.
Много се радвам, че всичко това приключи.
Aloha!
Днес адвокатът ми ме изненада с факта, че Апелативен съд София приема моето обжалване и е отхвърлил решението на Софийски градски съд за делото ми срещу 24 часа. Решението на АСС е финално, така че 24 часа няма какво повече да направят.
Съдът ми признава 200 лева нематериални щети и 100 материални, плюс разходите. В петък ще публикувам решението тук, а другата седмица с моя адвокат вземаме изпълнителния лист и се запътваме с кючеци към счетоводството на 168 часа ЕООД да вземем малко, но честно спечелени пари след 2½ години дела.
Обещаното и погребано „авторски права парти“ ще се състои, макар че няма да е пищно :)
***
Другата новина е, че пратките от ЕС до София вече ще се получават на домашния адрес, а тези извън ЕС ще се обслужват „експериментално“ на едно гише @ Веслец №84.
Браво на Дневник и Капитал, че подеха моята история и свършиха по-голямата част от работата!
Изложихме се и пред чужденците.
Дами и господа, ако и вие в този момент смятате, че живота няма смисъл, предлагам ви да се развеселите като прочетете бест-селъра Евала бе, митница на македонски с далеч по-екзистенциалното заглавие Кафка на царините.
През това време вашият calm, collected, добре познат, internationally-acclaimed автор ще се любува на проекто-тениските от theplamen, ще потрива ръце и чака да види какво ще се случи с митниците, които обещаха обслужване на 1 гише както и развитието на неговата люта жалба в Комисията за защита на личните данни.
Хаjлаjти:
„Оди на шалтер 17 и побарај сертификат ЕОРИ. Потоа можеш да се вратиш, да пополниш декларација“.
„Што е сертификат ЕОРИ?“, сакав да знам.
„Само оди таму, ќе ти објаснат на шалтерот“.
***
Ме фати нервоза. Дојде време кога требаше да објаснам дека ги знам моите права според актот за заштита на податоци. Но, по неколку минути замајувачка дискусија, сфатив дека доколку сакам да заминам со моите маици, немам друга опција освен да дозволам државата да ги крши сопствените закони.
***
Службеничката извади чуден апарат што го поврза со УСБ-порт на нејзината ултрамодерна машина: тогаш сфатив дека тоа беше читач на флопи-диск. Бев вчудовиден – тоа беше како да приклучила количка на вселенски брод.
Благодарности на Комитата, който ме насочи към този брилянт на македонската преса.
(Ново 14:45, 23 януари): Няколко дни по-късно, благодарение на Атанас Чобанов, разбрах че материалът е преведен и на френски, а благодарение на Владимир Стернголд, че го има и на холандски.
Чудесни правила за добра журналистика от Джим Лерер, които превеждам:
Важи и за блогове.
„Ако дадено искане за забрана съществува под формата на кауза във Facebook, значи то никога няма да се сбъдне.“