Публикации тагнати с Политика

Късно се включвам, но не пропускайте да разгледате галерията в Дневник със снимки от последните 10 години, която е част от серия от текстове какво се случило преди 10 години.

Ако съм на образователния министър, ще отпечатам тази галерия като комикс-притурка към учебниците за, да речем, 7 клас. Не се сещам за по-приятен и бърз начин да се разкаже най-новата българска история.

Преди близо година ме поканиха от студентското електронно списание за изкуства и култура „Пирон“ да напиша текст за София както аз я виждам.

След като брой 3 излезе, моят текст София = какво няма в един град е вече онлайн.

Ако знаех, че имам толкова време щях да го обогатя със снимки и да го напиша да се чете по-лесно, но пак е по-добре да излезе, отколкото да седи в главата ми.

(Нямам идея защо в ерата на интернет едно електронно издание излиза на броеве, но е толкова странно, че чак е приятно.)

Това е сергия със свободно продаващи се вестници пред книжарница, което е иновация.

Ако се абстрахирате от съдържанието, най-интересното (и дори похвално) е главната страница на вестник Галерия, която включва пряка реч на политик, което рядко, ама много рядко може да се види в българските таблоиди. Класическото заглавие би било в тъпото пасивно 3-то лице, тип „една жена каза“: Бойко бута свои хора в митниците.

По-абсурден стикер не се сещам да съм виждал наскоро. А темата е важна.

Освен че прави директна референция към застрахователите от 90-те, Мюзикаутор ни сервира напълно ненужна информация под формата на винетка.

Не ме разбирайте погрешно. Аз съм „за“ творците да получават толкова, колкото преценят, че струва труда им, но намесата на подобни пара-организации в България е безсмислена, ненужна, а както виждаме вече – и показна. Дори не ми се почва с примери защо подобна борба е безсмислена тук.

Ако Мюзикаутор са толкова свирепи, колкото предполага застрахователният им имдиж, всъщност, май ще се радвам, защото в ресторантите в България може би най-после ще пускат тиха музика или няма да пускат изобщо, притеснени от високите такси за авторски права. Само да не вдигат цената на шопската и ракията, че тогава ще има протести.

А това по-горе – това е един никакъв магазин за обувки.

Не спирам да се учудвам как всички се изненадват и възмущават, че децата не могат да анализират и че били неграмотни. Това е резултатът от образование, което се базира на преразкази, не на есета. Не на зли деца.

Припомних си текста, който написах точно преди година за Дневник относно неграмотността (може да ви иска регистрация) и повечето аргументи си важат.

Белград е супер град на 380 километра от София. До там се ходи само с лична карта. Цените са 50% по-скъпи по-високи от София. Градът е огромен, чист, с ведри хора, ракиени барове и нощен живот. Ето преживявания от един ден. (още…)

След моята пата-кюта през януари продължавам да получавам писма от хора, които ме питат как се освобождават пратки от митницата.

Днес от блога за икономика разбирам, че нищо не се е подобрило.

Същите глупости, но на друго място – летището. С ремонта на бул. Брюксел, ходенето до митницата на летището изисква особено позитивна нагласа – ако ще пътуваш или посрещаш близки.

Това е една от причините да не си купувам новия страхотен 200-левов Kindle.

Дянков, супер си.