Публикации тагнати с Носталгия

Choose another tag?

Един от тези моменти, в които ако бях писател, щях да напиша разказ. Но разказите са за една друга епоха.

Както и да е.

Минавах през Централна поща, за да изпратя Правец 8Д, който продадох по ebay на (предполагам) колекционер от Пало Алто, Калифорния. Той го купи на buy-it-now цена, няколко часа след като пуснах търга. И ме хвана яд, че съм се прецакал с цената. (Която беше около 50 пъти по-скъпа от закупната.)

Предполагам, че това е първия български компютър, продаден в САЩ. Това, че е от 1988 е без значение.

Но! Това по-горе в дясно е моя милост с моята сметка към Топлофикация, а лелята на гишето смяташе с елката на снимката, която дори нямаше дисплей, а лента.

Помолих я да я снима и тя бе така добра.

Тази Елка е по-стара и от моя Правец.

Има ли все още работещ компютърен клуб? Кой е най-яркият ви спомен от тях?

На мен – 2000 година; директорът на Microsoft България Теодор Милев открива клуб в подлеза на бул. България и обяснява, че бъдещето е в IT. Вътре има само деца от 6 до 18 години, всички пушат и няма отдушник.

П.с. Ако сте пропуснали, предишните 2 подобни дискусии за Магазините за ремонт на телефони и за интернета през 2011, се получиха добре.

Утре излиза последният брой на вестник Дневник (на хартия) и според мен това е хубав, и ключов момент.

Въпреки че отдавна спрях да виждам хора, които четат хартиения Дневник (и само в офиса сме били абонати), това ще остане като най-качествения всекидневник, правен в България, който „роди“ най-качествения новинарски сайт – dnevnik.bg.

Купете си го утре или го откраднете от офиса, след време ще има колекционерска стойност. В краен случай изтеглете на PDF.

Сега нещата са ме отвяли другаде, но съм горд, че бях част от екипа, който управляваше онлайн присъствието на медиата, а преди това дори бях колумнист за година (2005). Написах някаква смешна статия, която май държи рекорд за най-четен и коментиран материал с близо 150 000 посещения. Още не мога да повярвам.

Прочетете хубавото и позитивно обръщение на главния редактор по случай последния хартиен брой.

Дневник беше супер полезен за България. Поклон на екипа. И да видим Капитал daily* – вестникът, който ще се получи след сливането на Дневник и Пари.

_____
* И аз не харсвам името. Както казва Фредрик Джеймсън, в пост-модернизма имената не трябва да описват, а да посочват.

Сигурен съм, че всички сте я виждали, но палатката-павилион на БТС в подлеза на СУ е едно от нещата, които ме карат да се срамувам, че съм българин. Толкова е абсурдна, че е по-лесно да се обясни на чужденците, че е арт инсталация. Поне да пуснат някой да живее там.

Напомня ми на положението в повечето регионални български музеи.

Ситуацията с мрежата в България през 2011 изглежда така: мрежов експерт без униформа настройва (вече подземните) кабели с нетбук на тротоара.

Ново + старо. Киберпънк.

Сещате ли се какво беше преди 10 години?

Внимание, следва носталгия.

  • (free.)techno-link.com беше най-посещавания сайт и избора на интернет доставчик зависеше от скоростта до него.
  • Всеки LAN доставчик имаше пиратски сървър като тиха добавена стойност. Пиратските филми и игри там диктуваха пазарния избор и бяха основната причина за покупка на компютър.
  • Всяко дете имаше достъп до поне 5 интернет клуба ходейки пеша, и още повече в малките градове. Всеки клуб имаше специален софтуер (нещо като маска на Windows) за администрация на достъпа до програмите/игрите. Играта на игри имаше различна цена от ползването на интернет. В клубовете се пушеше и деца играеха на Counter Strike. Имаше национални турнири.
  • НСБОП нахлуваше с оръжие в офиси, за да проверява за пиратски уиндоуси и адобита. BSA се бореше да излезем от списъка на пиратите на САЩ.
  • M-Tel предлагаше WAP интернет, което за мен изглеждаше като магия.
  • ADSL беше недостижима технология. БТК имаха кабелно лого, което стои актуално и днес, ако се преработи към оптика. Хората с „наета линия“ бяха ценени от всички.
  • Георги Първанов открива Windows XP на български.

Много неща се промениха, и много не. Пиратството не е голям фактор за избор. И май имаме най-добрите (или ненатоварени) 3G мрежи в Европа. (Поне аз не съм виждал по-бърза мрежа в Германия, Франция или окаяните връзки на САЩ.) И на този фон – low-fi LAN доставчиците все още са силни, въпреки че са леко корпоративни и окрупнени, но хей – те са бългаско изобретение. Едно от малкото.

Какво си спомняте от тогава?

Are we there yet?