
БАН

Всеки уважаващ себе си хипстър трябва да си вземе дървени ски за шусовете по Банско тази зима. Само сега; пред националния стадион.
Един от тези моменти, в които ако бях писател, щях да напиша разказ. Но разказите са за една друга епоха.
Както и да е.
Минавах през Централна поща, за да изпратя Правец 8Д, който продадох по ebay на (предполагам) колекционер от Пало Алто, Калифорния. Той го купи на buy-it-now цена, няколко часа след като пуснах търга. И ме хвана яд, че съм се прецакал с цената. (Която беше около 50 пъти по-скъпа от закупната.)
Предполагам, че това е първия български компютър, продаден в САЩ. Това, че е от 1988 е без значение.
Но! Това по-горе в дясно е моя милост с моята сметка към Топлофикация, а лелята на гишето смяташе с елката на снимката, която дори нямаше дисплей, а лента.
Помолих я да я снима и тя бе така добра.
Тази Елка е по-стара и от моя Правец.
Най-модерният подлез на София.
Едно време какви SMS-и имаше, а сега…
Има ли все още работещ компютърен клуб? Кой е най-яркият ви спомен от тях?
На мен – 2000 година; директорът на Microsoft България Теодор Милев открива клуб в подлеза на бул. България и обяснява, че бъдещето е в IT. Вътре има само деца от 6 до 18 години, всички пушат и няма отдушник.
П.с. Ако сте пропуснали, предишните 2 подобни дискусии за Магазините за ремонт на телефони и за интернета през 2011, се получиха добре.
Коя ще е последната домашна/соц манджа, която ще попадне в маркетинговият отдел на някой, за да се превърне на прах?
Утре излиза последният брой на вестник Дневник (на хартия) и според мен това е хубав, и ключов момент.
Въпреки че отдавна спрях да виждам хора, които четат хартиения Дневник (и само в офиса сме били абонати), това ще остане като най-качествения всекидневник, правен в България, който „роди“ най-качествения новинарски сайт – dnevnik.bg.
Купете си го утре или го откраднете от офиса, след време ще има колекционерска стойност. В краен случай изтеглете на PDF.
Сега нещата са ме отвяли другаде, но съм горд, че бях част от екипа, който управляваше онлайн присъствието на медиата, а преди това дори бях колумнист за година (2005). Написах някаква смешна статия, която май държи рекорд за най-четен и коментиран материал с близо 150 000 посещения. Още не мога да повярвам.
Прочетете хубавото и позитивно обръщение на главния редактор по случай последния хартиен брой.
Дневник беше супер полезен за България. Поклон на екипа. И да видим Капитал daily* – вестникът, който ще се получи след сливането на Дневник и Пари.
_____
* И аз не харсвам името. Както казва Фредрик Джеймсън, в пост-модернизма имената не трябва да описват, а да посочват.
Сигурен съм, че всички сте я виждали, но палатката-павилион на БТС в подлеза на СУ е едно от нещата, които ме карат да се срамувам, че съм българин. Толкова е абсурдна, че е по-лесно да се обясни на чужденците, че е арт инсталация. Поне да пуснат някой да живее там.
Напомня ми на положението в повечето регионални български музеи.
Ситуацията с мрежата в България през 2011 изглежда така: мрежов експерт без униформа настройва (вече подземните) кабели с нетбук на тротоара.
Ново + старо. Киберпънк.
Сещате ли се какво беше преди 10 години?
Внимание, следва носталгия.
Много неща се промениха, и много не. Пиратството не е голям фактор за избор. И май имаме най-добрите (или ненатоварени) 3G мрежи в Европа. (Поне аз не съм виждал по-бърза мрежа в Германия, Франция или окаяните връзки на САЩ.) И на този фон – low-fi LAN доставчиците все още са силни, въпреки че са леко корпоративни и окрупнени, но хей – те са бългаско изобретение. Едно от малкото.
Какво си спомняте от тогава?
Are we there yet?
Най-красивата реклама на Coca-Cola в България се намира в град Бяла.
Страхотно място.
(още…)