Публикации тагнати с Изкуство

Choose another tag?

Някой няма ли пак да боядиса някой паметник, за да не гледаме това.

Apropos, разочаровах се, че авторите на боядисването на паметника се издадоха тъй PR-ски и по никое време.

Надеждите ми, че ще останат анонимни не се сбъднаха.

Това не е снимка на авария + спешен ремонт. Така изглежда най-новата културна инициатива на Столична община, за която за съжаление няма сайт или инфо в интернет.

Интересен детайл – обърнете внимание как знаците за Синя зона са заметнати с брезентови (?) торби.

Съдейки по анонсите на PR-driven медиите (още) за атракциите, липсват ми огнегълтачи, бой (на жени) в кал и хвърляне на джуджета.

Хубави мнения + репортажи за София диша има в Mediapool и Дневник.

И не забравяйте, че София е кандидат за европейска столица на културата през 2019. Но като гледам горната картинка, 8 години няма да ни стигнат, за да се подготвим.

Време е да свикнем, че София е прекалено голяма за главна (пешеходна) улица на малък град. Ето пример – Витошка е почти пешеходна, но моловете я поубиха и нещо не ѝ се получава.

Списание Едно ме поканиха да участвам в летния им брой и направих разширено есе с проблемите на езика не толкова от езикова гледна точка, а от контекстуална.

Тезата ми е, че няма качествено съдържание на български; и я защитавам медиум по медиум, така да се каже.

П.с. Пишейки тази статия открих колко трудно се концентрирам да напиша нещо по-дълго от 2 абзаца.

Фактите:

  • Никой не снима колко много хора се бяха струпали целия ден пред паметника, за да го видят и да се снимат с героите. А наистина бяха много; не съм виждал толкова посетители на изложба в България, без да има намесен фолк;
  • Пейо беше пръв, а висококачествените български медии, за съжаление, бяха изпреварени с цял ден от долнопробните британски; (Аз лично разбрах от блога на Пейо за куриоза, но Daily Mail и снимките на Reuters ми показаха, че е сериозно.)
  • Едно семпло събитие засенчи целия Sofia Design Week (с гостите; и рекламната си кампания), без да има връзка с него;
  • Общината реагира правилно (що се отнася до паметници), но прибързано и без самоирония. Ако бях на Фъндъкова, бих направил компромис и бих оставил паметника боядисан докато боите се изтъркат от яздене на героите и инсталацията погрознее – 6 месеца;
  • Това, това и това са правилни позиции също така; това че нещо се прави, не значи, че е най-доброто;
  • За мен си открих, че всякакви анализи на случката, намеси на комунизъм, нацизъм и заяждания с общината ме отегчават.

Най-хубавото ще е, ако авторът си остане анонимен и ако бъдещите улични творци се мотивират от всичко това.

Архитектурните феномени на София тази година се разрастват с още един тип – гараж-клетка за съхранение на машини за сладолед (новите шкафове за печени пилета).

Обърнете внимание, че пристигна с предварително инсталирани графити – изкуство, което принципно не пътува много много. Кой ли варненски автор сега търси тага си?

Този билборд трябва да влезе в учебниците – национални съкровища, намерени и преминали през няколко неясни итерации и попаднали в ръцете на бизнесмен с интересно минало, в момента се рекламират на нацията през билборд (частна рекламна мрежа), която подканва хората да отидат в Националния исторически музей, за да си ги видят.

Има нещо хубаво, нещо лошо, нещо нелегално, нещо неясно, нещо тъжно, нещо абсурдно. Типично българско :)