„Не пишеш в блога, добре ли си?“ попита една приятелка, която не живее тъдява.
„Като не пишеш в eenk.com, сякаш проблемите в София ги няма“, рече друга.
Това се случва в четвъртък. Явно жените са по-загрижени, но не това е най-важното. Хората, които ме познават знаят, че живота ми не се изчерпва с един блог.
Проблемите на София ги има. Аз пък съм добре.
Винаги съм следвал правилото never explain, never complain, но понякога обяснения си трябват.
Илюстрацията по-горе представлява движението на импресиите (броят показани страници) на eenk.com от януари до сега. Големият пад е през август, когато този сайт мина на WordPress, ха! Но когато 1 сайт е хоризонтален и мине на вертикален, това е неизбежно.
За мен това не е негативна тенденция, напротив – RSS абонатите ми се покачват, а те са най-ценното за един блог.
Има и друг позитивен тренд – коментарите са от много по-широк кръг хора и много по-смислени – феномен, който бях предвидил само в първата му част.
От друга страна, читанката тук в дясно гъмжи от интересни статии и се оказа, че Twitter е забава и съм много активен там. Преди година бисери като това и това щях да публикувам в блога, но днес бързам да туитна.
Вярно, в Twitter има една шъпа хора, но внезапната обратна връзка, която получаваш ходейки по улицата и четейки телефона си е по-удоволетворяваща отколко изчистването на снимки, публикуването на следващия ден и следенето на коментари от дома.
Блоговете леко презряват като форма (много бой ядат от Facebook и Twitter, милите) и смятам, че в бъдеще ще останат само тези, които казват добре написани и обосновани мнения. Както казва Владо, ако тея с туитърите са с малки картечници, блоговете пускат големите бомби.
Приемете, че в момента eenk.com е като герой от кунг-фу филмите, който отива на една планина, прави мега шпагати, носи вода, яде само боб и научава нечувани трикове от митичен майстор, па се връща да разцепи лошите. Само където тук лоши няма. Или нещо подобно.
Eenk.com минава в режим където ще публикувам по-дълги и по-важни неща, но по-рядко. Пак ще има снимки, разбира се.
Woo!
Respect за което. И поздрав с нещо стилно и атмосферно!
:)
PS Още се пазя от Туитър, ама да видим кога все пак ще поддам…
На мен най-много ми допадат по-дългите ти и важни статии, поради което се радвам на промяната.
Не мога да кажа че много се радвам на таз новина, защото блогът ми харесваше точно както си е, но дано е за добро :)btw, за снимки с кратък коментар може да пробваш сравнително новата разработка на Twitter – Dailybooth :)
Поздравления! Поддържам 100% по-рядко, но по-смислено, само не знам по-леко какво означава. На мен и сега на моменти ми е лееекичък един такъв.
общо–взето съм леко изненада, че написа с думи това, което, на всеки, който си пуска като второ/трето приложение туиъра, отдавна му е ясно :)
с две думи – мързи те.
„Eenk.com минава в режим където ще публикувам по-дълги и по-важни неща, но по-рядко. Пак ще има снимки, разбира се.“
Това изключително ме радва. :) Смирение и просветление, майсторе и нека силата… :) :) :)
И все пак не мога да не излорадствам, че оакването на дизайна ти загуби толкова посетители. Пък ти си мисли, че е от минаването на уърдпрес.
Моментални, в реално време, бързи… все още държиш на внезапни – явно са стряскащи и изненадващи тези коментари/програми за обмяна на съобщения.
Уърдпрес е най-добре индексираната платформа от Гугъл.
Да, определено е по-добре по-рядко но по-смислено.
Аз самият от около 2 месеца съм в такъв начин на съществуване във виртуалният свят и съм доволен от това, защото така отсявам само нещата, които най-много ме учудват и искам да споделя като мое виждане за животът и вселената.
:) Поздрави –
Н.
@Elenko Elenkov
Защо такава ревизия? Свързано ли е с изкачването на върховете в Алпите? Можеш ли да споделиш нещо за това изкачване, извън кискането на плюшения лъв от филма? Мой много мил човек на 25, приятел, загина там, където сте били.
Има някаква магия там, с качванията, на теб случи ли ти се нещо, до което са те довели тези катерения след това – промениха ли ти живота?
Много въпроси??? Предварително ти благодаря, ако ми отговориш!