Подреждането на къща ме изпълва с равни части неприязън и любопитство. Какво ли ще намеря този път?
При поредния хигиенен тур, освен първия си GSM, намерих и фактури за първия си пейджър. С прилежащите му там спомени. Обаждането на оператор, пращането на съобщения през отвратителния сайт на Мобиком с Орлин Горанов на първа страница.
Беше време, в което пейдъжрите дори бяха статус символ. Не колкото Мобифон, но все пак. Човекът с пейджър за кратко беше комуникационното ядро на компанията. Групи от хора с пейджър можеха да се местят свободно, защото другите се обаждаха къде са, що са. Уличните телефони бяха комуникационни хот-спотове; дори имаше опашки пред тях.
Беше време, когато срещите се правиха не в заведение, а на улицата. И в точен час, представете си. Закъсненията имаха значение.
Носталгията настрана, замислих се колко хубава услуга е това пейджърът. И колко свобода дава само да получаваш, без да ти се сърдят, че не можеш да звъннеш или пратиш.
В свят където ограничени, но прости услуги ала twitter са вървежни, защо не се пробва втори шанс на пейдъжирите? Малко по-модернизирани, да речем със SMS, twitter и RSS в някакви пропорции. Би било хубаво.
Коя е технологията, която бихте искали да се върне в някаква преосмислена форма?
тези постове ме карат да чета блога ти.
лелел, Хахаха още си пазя моя пейджър . Много стилен син/жълт.
+1 за пейджърите, много ми липсват. Наред и с прилежащите обяви и спортни новини/новини за времето, които пращаха от Мобиком. Не знам как е в Щатите, но поне по филмите доктори, адвокати и други прослойки ползват пейджъри за комуникация – ако още е актуално, е доста добра инвестиция.
И аз сега надникнах в едно шкафче и си намерих пейджъра. Съгласен съм да се върнат малко по-модернизирани. Ще е яко. :)
едно време имаше и органайзери :)
И органайзъра си пазя, и пейджъра си пазя. Мобиком пращаха новини на тая моторолка всеки ден по четири пъти. Беше си голяма гъзарийка. Макар, че бях на седем. :D
На мен ми се иска отново да получавам писма, написани на хартия, с почерк.. Нямат нужда от преосмисляне и обновяване, писмата са може би най-хубавия начин да получиш вести от любимите хора :) За съжаление е доста малко вероятно да се възроди този прекрасен начин на кореспонденция в свят с SMS-и, Skype, twitter etc. etc. :)
Аз съм за навлизането на уоки-токита в ежедневието. Ще бъде много по-вълнуващо!
Миналия път цялата аудитория на Еенк се исказа, че не харесва това лигаво цирка (cyrca) да се използва. Няма връзка към нищо, не се асоциира с нищо, за да се твърди, че е ирония или друг похват някакъв. Но автора за пореден път показа, че не се интересува какво мислят читателите му. Няма да спре да използва паразитната дума (cyrca) цирка. Срамота, Циркаджия! И тоя ми е блогър.
Яна, в Полша повечето коли имат такива, подобно на такситата тук :)
Въпрос на време е и тук да се появят – страшно полезни са, даже в България ги ползват хората :)
„Намирам се в Созопол, къде на близо има прилично място за хапване?“
И след точно 2 секунди, напълно непознат:
„Караш до изхода и там в ляво, име еди-си-какво“
..най-хубавото на пейджера (беш)е невероятното му покритие и изключителната му дуракоустойчивост на смущения… пък и не пържи толкова тялото.
и аз искам да се завърне писането на писма by hand…
почеркът издава много за човека, сега само по стила е трудно да се разбере…
а за пейджерите – хич не ща да се връщат, разхождаш се в парка и получаваш съобщение ‘довечера в хх часа да си в хх място… не можеше да се спасиш и от тях, така че… не знам.
п.с. твърде много многоточия в този пост.
http://www.getpeek.com/ и http://www.twitterpeek.com/ са най-близкото до пейджър. има версии за email, twitter и facebook, но за всяка услуга се купува отделно устройство.
А аз тайно се надявам IRC да се върне на мода… или поне някаква модернизирана версия на IRC. Twitter ми напомня на IRC, но е на светлинни години от него.
Ще видим как ще се развият нещата.
+1 за пейджърите
искам мтел най-накрая да пуснат план с безплатни смси, защото ето ТОВА ми липсва. всички вдигат слушалката, набират те и ти говорят, което е безкрайно прозаично. друго си беше, когато трябваше да се чудиш как да вкараш 10 неща в 160 знака или там колкото бяха… да, вярно, може да са два смса, но отново – ограничено е и те кара да се позамислиш. хах.
И аз си пазя моя, имам и няколко запаметени съобщения в него. Но много грешки ставаха при него – като получаваш „Аз съм вкъщи“, а то било „Аз съм в Търговище“ :D
1. пейджър смешка:
съобщение: „Пешо, забравил си си пейджъра у нас“.
2. Искам да се върнат касетките. Мноооого по различно беше
Аз пък скоро си намерих тефтерчето с телефони. Много мило ми стана.. първите са от 2-3 клас написни с откраднат от баба химически молив. Никакъв шанс да си загубиш контактите при синхронизация с outlook…. Липсва ми и времето когато не трябваше да помня 4 пин кода, номера на карти и n-брой пароли…
Операторите на Мобиком отказваха да пращат „неприлични“ съобщения, съобщения на турски, цигански и кодирани съобщения.
Тъй като работата налагаше изпращането на „кодове“ към шофьорите ни, те се кодираха като „скъпи в Пепи съм, звънни ми на тел…. и следваше супер тайния код“.
Пак по това време най-висшия ешелон в БДЖ носеха служебни мобифони. Средно всишия – служебни пейджъри. За да разбереш ранга на някой там, не му гледаш пагоните, а кръста. Ако имаше мобифон, все едно е генерал.