Подреждането на къща ме изпълва с равни части неприязън и любопитство. Какво ли ще намеря този път?

При поредния хигиенен тур, освен първия си GSM, намерих и фактури за първия си пейджър. С прилежащите му там спомени. Обаждането на оператор, пращането на съобщения през отвратителния сайт на Мобиком с Орлин Горанов на първа страница.

Беше време, в което пейдъжрите дори бяха статус символ. Не колкото Мобифон, но все пак. Човекът с пейджър за кратко беше комуникационното ядро на компанията. Групи от хора с пейджър можеха да се местят свободно, защото другите се обаждаха къде са, що са. Уличните телефони бяха комуникационни хот-спотове; дори имаше опашки пред тях.

Беше време, когато срещите се правиха не в заведение, а на улицата. И в точен час, представете си. Закъсненията имаха значение.

Носталгията настрана, замислих се колко хубава услуга е това пейджърът. И колко свобода дава само да получаваш, без да ти се сърдят, че не можеш да звъннеш или пратиш.

В свят където ограничени, но прости услуги ала twitter са вървежни, защо не се пробва втори шанс на пейдъжирите? Малко по-модернизирани, да речем със SMS, twitter и RSS в някакви пропорции. Би било хубаво.

Коя е технологията, която бихте искали да се върне в някаква преосмислена форма?

Коментари

  1. юлий #
    2 януари 2010 @ 15:30

    тези постове ме карат да чета блога ти.

  2. 2 януари 2010 @ 17:40

    лелел, Хахаха още си пазя моя пейджър . Много стилен син/жълт.

  3. 2 януари 2010 @ 18:11

    +1 за пейджърите, много ми липсват. Наред и с прилежащите обяви и спортни новини/новини за времето, които пращаха от Мобиком. Не знам как е в Щатите, но поне по филмите доктори, адвокати и други прослойки ползват пейджъри за комуникация – ако още е актуално, е доста добра инвестиция.

  4. 2 януари 2010 @ 18:55

    И аз сега надникнах в едно шкафче и си намерих пейджъра. Съгласен съм да се върнат малко по-модернизирани. Ще е яко. :)

  5. 2 януари 2010 @ 19:46

    едно време имаше и органайзери :)

  6. 2 януари 2010 @ 20:06

    И органайзъра си пазя, и пейджъра си пазя. Мобиком пращаха новини на тая моторолка всеки ден по четири пъти. Беше си голяма гъзарийка. Макар, че бях на седем. :D

  7. Kraftwerk #
    2 януари 2010 @ 20:21

    На мен ми се иска отново да получавам писма, написани на хартия, с почерк.. Нямат нужда от преосмисляне и обновяване, писмата са може би най-хубавия начин да получиш вести от любимите хора :) За съжаление е доста малко вероятно да се възроди този прекрасен начин на кореспонденция в свят с SMS-и, Skype, twitter etc. etc. :)

  8. 3 януари 2010 @ 1:37

    Аз съм за навлизането на уоки-токита в ежедневието. Ще бъде много по-вълнуващо!

  9. 3 януари 2010 @ 14:17

    Миналия път цялата аудитория на Еенк се исказа, че не харесва това лигаво цирка (cyrca) да се използва. Няма връзка към нищо, не се асоциира с нищо, за да се твърди, че е ирония или друг похват някакъв. Но автора за пореден път показа, че не се интересува какво мислят читателите му. Няма да спре да използва паразитната дума (cyrca) цирка. Срамота, Циркаджия! И тоя ми е блогър.

  10. 3 януари 2010 @ 15:01

    Яна, в Полша повечето коли имат такива, подобно на такситата тук :)
    Въпрос на време е и тук да се появят – страшно полезни са, даже в България ги ползват хората :)
    „Намирам се в Созопол, къде на близо има прилично място за хапване?“
    И след точно 2 секунди, напълно непознат:
    „Караш до изхода и там в ляво, име еди-си-какво“

  11. ... #
    3 януари 2010 @ 20:57

    ..най-хубавото на пейджера (беш)е невероятното му покритие и изключителната му дуракоустойчивост на смущения… пък и не пържи толкова тялото.

  12. barbarella #
    3 януари 2010 @ 21:51

    и аз искам да се завърне писането на писма by hand…
    почеркът издава много за човека, сега само по стила е трудно да се разбере…
    а за пейджерите – хич не ща да се връщат, разхождаш се в парка и получаваш съобщение ‘довечера в хх часа да си в хх място… не можеше да се спасиш и от тях, така че… не знам.
    п.с. твърде много многоточия в този пост.

  13. Алек #
    3 януари 2010 @ 21:55

    http://www.getpeek.com/ и http://www.twitterpeek.com/ са най-близкото до пейджър. има версии за email, twitter и facebook, но за всяка услуга се купува отделно устройство.

  14. encrypt #
    4 януари 2010 @ 8:30

    А аз тайно се надявам IRC да се върне на мода… или поне някаква модернизирана версия на IRC. Twitter ми напомня на IRC, но е на светлинни години от него.
    Ще видим как ще се развият нещата.

  15. paw #
    4 януари 2010 @ 19:25

    +1 за пейджърите

  16. 5 януари 2010 @ 11:30

    искам мтел най-накрая да пуснат план с безплатни смси, защото ето ТОВА ми липсва. всички вдигат слушалката, набират те и ти говорят, което е безкрайно прозаично. друго си беше, когато трябваше да се чудиш как да вкараш 10 неща в 160 знака или там колкото бяха… да, вярно, може да са два смса, но отново – ограничено е и те кара да се позамислиш. хах.

  17. roniqroniq #
    5 януари 2010 @ 15:31

    И аз си пазя моя, имам и няколко запаметени съобщения в него. Но много грешки ставаха при него – като получаваш „Аз съм вкъщи“, а то било „Аз съм в Търговище“ :D

  18. nage #
    6 януари 2010 @ 18:24

    1. пейджър смешка:
    съобщение: „Пешо, забравил си си пейджъра у нас“.
    2. Искам да се върнат касетките. Мноооого по различно беше

  19. mo #
    8 януари 2010 @ 20:58

    Аз пък скоро си намерих тефтерчето с телефони. Много мило ми стана.. първите са от 2-3 клас написни с откраднат от баба химически молив. Никакъв шанс да си загубиш контактите при синхронизация с outlook…. Липсва ми и времето когато не трябваше да помня 4 пин кода, номера на карти и n-брой пароли…

  20. Минута е много #
    9 януари 2010 @ 14:25

    Операторите на Мобиком отказваха да пращат „неприлични“ съобщения, съобщения на турски, цигански и кодирани съобщения.
    Тъй като работата налагаше изпращането на „кодове“ към шофьорите ни, те се кодираха като „скъпи в Пепи съм, звънни ми на тел…. и следваше супер тайния код“.

    Пак по това време най-висшия ешелон в БДЖ носеха служебни мобифони. Средно всишия – служебни пейджъри. За да разбереш ранга на някой там, не му гледаш пагоните, а кръста. Ако имаше мобифон, все едно е генерал.

Кажете нещо

Може да ползвате лек HTML. Email адресът ви остава скрит.

Абонирайте се за коментари през RSS