Всяко населено място има особености, София е по-населена и те са повече. Непланиран, но набъбващ град; 0 инфраструктура и вяло управление. Никой не е от тук (в това число и кмета), но всеки го силно люби и мрази.
Освен официалната ми идея за девиз на града – Legalize Sofia, спретнах гид как да го споделяме по-добре. Стана дълъг, па реших да го разделя на части. Очаквайте (не в този ред):
- как да ползваме градски транспорт;
- как да ползваме личен транспорт (колело, кола, пеш);
- как да се обличаме устойчиво;
- как да развеждаме чужденци в София и околностите;
- как да комуникираме с българи в Чужбина;
- как да оцелеем в мол;
- къде да живеем;
- ресторанти и барове – начин на ползване;
- какво да правим през уикенда.
Но да започнем с най-важното, а именно — такситата!
* * *
Правило №1 – ползвайте таксита. Те са извор на информация, ясно доказателство, че човешкият труд у нас е евтин и най-лесния начин да направите кратко социологическо или маркетингово проучване на населението.
Освен че карат на метан и са що-годе еко, такситата дават задоволителен отговор на следните чести въпроси:
- Да пия ли още едно?
- Как ще си ходим?
- Има ли още градски транспорт? (Доказано – вълшебните моменти в Софийските хм, заведения, настават след полунощ.)
Използвайте такси по всяко време освен в 9 сутринта и 6 следобед в работни дни.
Избирайте големи и хубави коли. Те са на същите цени като малките и старите. 91119 и 91142 са най-приятните и безопасни такси компании, спор няма.
Не питайте ще ме метнете ли до… на вратата, защото ще ви метнат. Влизате в таксито и казвате ясно и отчетливо дестинацията и желан маршрут с глас като от трейлър или реклама на ракия.
Ако шофьорът не знае къде е ул. Ивац Войвода, използвайте шофьорската координатна система. Тя е матрица от елементи, които са без значение за вас – бензино/метан-станции, денонощни магазини, стриптийз барове, караулки, големи дупки по пътя.
Возете се на задната седалка – така уважавате личното пространство на шофьора. Ако той е решил да ви измами, висенето отпред няма да помогне. Вероятността да се вмиришете намалява четири пъти с удвояване на разстоянието от шофьора.
Използването на таксиджийски жаргон ала входа е ани, втора надежда, трета младост, генерира бонус точки. Стари имена на улици, еднопосочност, познания по дупки и текущи ремонти са други факти, които ще ви издигнат допълнително в очите на шофьора. Не толкова, че да стигнете нивото му, но е хубаво, че се опитвате.
За да ви почувства близки и да отвори сърцето си, говорете на ти с шофьора. Вие дистанцира. Използвайте бате, само ако сте мъж. Ако е възрастен, почнете на Вие и преценете по-нататък.
Ако северно сияние или друга панорамна причина ви кара да седите отпред – слагайте колан, въпреки че шофьорът ще приеме това не като спазване на закона за движение по пътищата, а като необосновано съмнение в неговите умения да кара. Подигравките с вашата страхливост са неизбежни.
Не си и помисляйте да преговаряте да се качите повече от 4 души. Няма да стане, освен ако не сте абитуриенти, но тогава мисленето не ви е сила.
Обръщайте се към новите улици със съответния таксиджийски респект, наричайте ги новото. Бул. Тодор Александров ще е известен като новото поне още 5 години. Използвайте новото и за сгради, спирки, заведения, дупки.
Ако шофьорът благоволи да ви заговори пръв, отдайте му цялото си внимание. Това което ще ви каже има голяма вероятност да е супер смешно и именно то да ви открои като човека с шегата на вечерта или на другия ден в офиса.
Саундтракът! Той е еквивалентът на white label плочите при диджеите. Шофьорите въртят още неиздадени парчета, които (цитирам сп. Maxim) може да ви се струват тъпи, но всъщност са ебати тупалките. Още търся имам си приятел – център-нападател – хит, за който един шофьор се кле, че е свалил от bluetooth телефона на Анелия, която е возил една вечер. Имал и нейни голи снимки, но поиска пари, за да ги видя.
Музиката никога не е силна, тя просто е яка.
Касовите бележки наричайте с истинското им име – тея педераски бележки. Преди да поискате, знайте че всяка бележка усложнява данъчната декларация на шофьора, утроява лизинговите вноски и прави живота счетоводен и съответно – лош. Искайте ги само когато парите ще ви бъдат върнати от фирмата или ви трябват за отчитане пред, да речем, половинката.
Пушенето въобще не е проблем, не знам за какви се мислите. Кой би имал против човека да запали? Вие ли? Я опитайте да карате такси, без да пушите? Не става, нали? К’во тогава?
Късите дестинации (~ 3 км / ~ 3 лева) са мразени от софийските таксиметрови шофьори, защото са къси. Има вероятност да откажат да ви возят. Кой идиот се вози на къси разстояния, след като може да ходи? Aргументите за началната такса, моля са изпробвани и не работят. Ако бързате, моят опит показва, че с пазарене (към 5 лева) всяка дестинация става приемлива.
Дългите дестинации са възможност за разговор с шофьора. Не всеки хуманоид има енергия за това, но от един етап нататък, тези диалози зареждат. Да мразите разговорите с шофьори е като да мразите коментарите под статии. Ако си затворите очите нищо не се променя. Приемете разговора като социален експеримент и предизвикателство – осъществяване на контакт с друга цивилизация. Теми, които доказано разчупват леда:
- Живот на лизинг;
- Доволни ли сте от тази кола / dvd плейър / ароматизатор / хавайска поклащаща се кукла? (Употребявайте само ако обектът, който ви е грабнал окото е нов.)
- Разход (на метан/газ/бензин/дизел) на градско и другаде;
- КАТаджии / джеДАИ;
- Ремонти на улици – времетраене, ефективност;
- Тарифи, кога ще се вдигат? От кой зависи?
- „Колегите.“
- Интересни руси минувачи или шофьори по пътя;
- Спонтанен въпрос за диалога, който тече в момента по радиостанцията.
Винаги оставяйте малък бакшиш. Свикнете с мисълта, че шофьора няма да ви върне стотинки и винаги закръглявайте нагоре до лев. Така ще живеете с една дилема по-малко. Ако сумата е 8 и нещо, ОК е да оставите 10 лева. Aко сумата е над 15 лева, нещо сте сбъркали тази вечер с планирането.
Съмнителните таксита в София са малко, но достатъчно. Виреят навсякъде, но процъфтяват край автогари и летища. Външните белези са необоснована учтивост на шофьора, липса на стикери или надписи като „ОК Суперлукс“ и „ОК Супершанс“. Ако вече сте вътре, хвърляйте поглед на апарата малко след като тръгнете и ако минава 5 лева, поискайте учтиво да слезете и платете. В такива случаи шегите винаги помагат. Например: „абе не мога да разбера, заради климатика ли апарата върти по-бързо?“ Дори да няма климатик, ситуацията става приятно смешна.
Вероятността да ви измамят нараства Х пъти спрямо Х-те броя големи водки, които сте изпили. Но с течение на времето ще откриете, че най-страшните таксита не са тези с космическите тарифи, а тези чиито шофьор:
- не слуша радио/CD/mp3;
- няма радиостанция;
- казва „тебе съм те возил“, без да се обърне;
- слуша диск с руска хорова музика, на който е въвел прецизно ID3 информацията за изпълнител, песен, диригент и албум;
- има автоматични скорости;
- има затъмнени задни стъкла;
- не движи в пълна тишина и не откликва на горепосочените първоначални теми за разговор.
Жените шофьори са рядкост, която се среща само през деня, но олицетворяват всичко най-добро в един таксиметров шофьор – прецизно каране, точно връщане на пари, интересни истории и чувство за хумор. Не ги изпускайте.
Да, вярно е – таксиметровите шофьори имат свръхестествени способности; те са най-близкото до die mensch machine, което човек е стигал. Те се възприемат като едно цяло с колата, която обитават. Всяко тряскане на врата, одраскване с чанта, опит за отваряне на прозорец се приема като посегателство върху личното пространство и груб физически контакт с шофьора.
В този ред на мисли – не правете сцени или проблем на такси, дори да не се возите в него. Такситата имат радио-апарати. С тях се координират в пъти по-добре от агенти на ДАНС. Винаги помнете, че думата качамак освен задръстване, има и друго значение. Означава онази част от времево-пространствения континиум, в който множество таксита се събират, за да откликнат на колеги, има проблем (радио-еквивалента на SOS) и най-често свършва с побой на клиент. Също като качамака, ситуацията е жълта, грозна и трябва да се избягва.
Такситата имат важна роля ролята на балансьор в столичния фолклор – балансьор между доброто и злото. Ако сте имали прекрасен ден, таксито ви ще е ужасно. Ако денят ви е отврат – шофьорът ще ви върне надеждата в живота. Ако е средна работа – и таксито е средна работа.
_________
P.s. Тук съм прибягнал към стереотипи, защото стереотипите пораждат разбиране, но — коя е вашата най-смешна история със софийско такси?
P.s.2. От няколко месеца публикувам смешни диалози и ситуации в софийски таксита на #sofiataxi в Twitter.
Овации!
особено частта с „тея педераски бележки“ ми филмира софийските спомени.
Много се смях докато чета статията. Браво! Доста хитри трикове си споменал.
Моята най-смешна история със софийско такси беше – качвам си се аз в таксито и малко след потегляне шофьора ми предложи цигара, на която не отказах, след това той предсказа, че живея в чужбина! (което е така, изумително, но той позна)
Имаше още предсказания, но те не бяха верни… дори държавата в която живея не беше позната, но определено возенето беше много весело!
Прецизно следя този блог и започвам наистина да вярвам, че живота в София започва да става скучен за Еленко… А сега накъде?
Ахаха, много добра публикация и история. Направо ме събори от стола с определението за най-страшните таксита. Точно като от филм на Хичкок си го описал това „слуша диск с руска хорова музика, на който е въвел прецизно ID3 информацията за изпълнител, песен, диригент и албум;“ или „се движи в пълна тишина и не откликва на горепосочените първоначални теми за разговор“. Все едно не става въпрос за таксиметров шофьор а за наемен украински килър готов да ти резне [i]гръцмуна[/i] ако нещо запротестираш.
таксита ползвам само в петък и събота вечер, поради първите два проблема, които решават още в първия посветен пасаж, но няма как да не призная, че тоя гид е квинт-есенция :D браво! определено на кратки разстояния е трудно да се стигне до етапа „обществото и социалните му проблеми“, но успях веднъж да се отчета и на тази тема при пътуване до летището в 5 сутринта, и разговорът беше толкова завладяващ, всеобхватен и красноречив, че успях чак на Плиска да прекъсна монолога и да спрем колата, за да проверим дали и куфарът ми е качен отзад в багажника :)
Редута! Говори ми, говори ми. На мен са ми отказвали да ме карат дотам, пътищата били лоши, пък колата да не била за един път, я. После разговорът неизбежно се завъртя в посока [i]ти знаеш ли как и плащам лизинга, бе[/i]. Което доказва, че в стереотипите от време на време има и истина. Една позната пък я бяха стоварили на зала Универсиада вместо на Фестивална. Или едно такси от Орлов до Сердика, който в пиковата следобедна жега може да удари 7 лева. Ммда.
Чудесно четиво. Очаквам с нетърпение другите части.
о, откъм женска страна е още по-забавно – автоматично отпадат голяма част от техническите теми. затова веднъж изслушах цялата лична драма на шофьора, който имал еди-колко си годишна връзка. на мадамата обаче се наложило да замине в чужбина и след телефонно обаждане, гласящо „мило, ти ако искаш, си намери някоя, докато съм тук..“, сърцето му било разбито, а иначе той бил такъв добър човек, купувал ѝ всичко. е, после се стигна до „ние с теб ще се видим ли на кафенце, нещо?“
друг случай: таксиджия ми каза да слизам от автомобил винаги с врътване, все едно съм с къса пола. wat?
иначе се случва човек да попадне и на забавни типове :)
Еваларка! :)
искам да спомена само и онзи тип надъхани шофьори, за които е въпрос на доказване да те закарат за нула време ако бързаш за автобус/самолет, дори и да им казваш че няма нужда да се утрепваме нали, колкото и да бързаме… сходни са и тези, които са изключително находчиви и минават по ненатоварени маршрути, само и само да счупят някакъв техен си рекорд :)..
иначе имам разни смешни случки, когато шофьорът мина през всички радиостанции, повдигайки поглед всеки път в огледалото на коя ще реагирам :-) един друг път същия номер мина с видеоклипове от осемдесетте, които сменяше през 10 секунди…
Преди 2 дни: возим се двете със сестра ми, аз както винаги се заговарям с шофьора – изключително интересен екземпляр, разправяше за приятелката си – как го била зарязала, защото го хванала в изневяра (ойе) и обсъждахме варианти как да си я върне. Пичът обаче доста палав се оказа – твърдеше, че (на 21) вече е спал с над 60 жени и все не му стигало, бил незадоволим…и то сега, ние какво ще се прибираме, я да останем за по една цигарка пред нас (да, закара ни поне). Сестра ми не издържа и се прибра, но аз от любов към социалните експерименти поне едно 15 мин бистрих с момчето изневерите, отношенията, семейните начала и т.н. Вече си мислех, че аха-аха и ще решим драмата му, той ще иде за цветя и ще я причака пред тях, когато(явно на ръба на силите си) човекът ме попита: добре де, ти са верно ли нема да ме поканиш у вас? Аз па си мислех, че може и със сестра ти нещо да напраим…
жестоко
Може би най-добрия материал, който съм чел тук някога. А и поредицата си я бива. Keep on walking! :)
Беше ми интересно да прочета това. Има едно нещо, което не е вярно обаче и мисля, че ще е полезно ако го промениш. Касовите апарати в такситата са фискализирани. На шофьора му е все едно дали ще ти даде бележката или ще я хвърли. За него тя е нещо неизбежно – включи ли апарата има бележка.
Иначе принципно идеята за генерализация по отношение на групи хора „таксиметрови шофьори“, „бармани“, „IT експерти“ и каквото и да било друго не ме кефи. Навсякъде има свестни (и не дотам) хора.
мен пък ме вози един пънкар … кожено яке скъсани на коленете дънки прическа тип „гребен“…. гледаше си клипове на dvd player-а и беше много як .. и понеже аз съм изостанал с пънка в последните 10 години ми направи видео-лекция на новите банди та се почувствах обогатен от пътъването.
Съгласна съм с всяка една дума :) ВИНАГИ разговарям с шофьорите, има какво да се научи от тях. Най-много съм се смяла на историята с девойката, дето взела такси от Червило до БИАД. Иначе моята най-кратка дестинация беше от кръстовището на Дондуков и Васил Левски до Радисън – отворих вратата на таксито с „Ще ви дам 5 лева ако ме закарате бързо“. Закара ме.
Това е най-якия гид.
Страхотна статия!
Веднъж изслушах лекция на тема „Творчеството на Таря Турунен след напускането ѝ на Nightwish“. Лекцията беше подкрепена с клипове,а шофьорът почти през цялото време ме гледаше в очите /седях на задната седилка/.
Трябваше и да остана около 5 минути в колата след като бяхме пристигнали на адреса, защото словоохотливостта му нямаше край.
Това в Бургас.
беше време, когато ми се налагаше да се прибирам в 2-3 от работа почти всяка вечер. всеки път ползвах една и съща фирма и
имаше дружина от няколко шофьора, които се редуваха да ме прибират вечер- офисът ни е на супер закътан и се намира поне от 3тия опит. Една вечер обаче си поръчвам такси – по ICQ, за да си спестя диспечърките- и поне 20 мин. не се появява никой, въпреки че „колежките“ казват, че ми е някъде наоколо.
Накрая идва с мръсна газ някаква кола, аз скачам и виждам позната муцуна, който казва: „Абе, нов е колегата, чувам по станцията, че 20 мин не може да те намери и идвам да те взема. Сега обаче тихо, щото по принцип не е редно да го прецаквам така, така че се возим „на тъмно“ (в смисъл, че не пусна апарата) и забравяме- не съм те взел аз.“
През цялото време до вкъщи слушах как новакът се опитва да ме намери и всички останали дружно му помагат с напътствия, окуражавания и тук-там псувни по станцията. Накрая чак колежките се притесниха „ся т’ва дете как ще се прибира“, а на мен ми стана леко виновно.
иначе имам и случка, в която се возих и чак на слизане разбрах, че колата е просто жълта, без да е такси, а на шофьорът му станало забавно да си говорим и “ без това беше в мойта посока“.
Статията е много шарп :) Изкефи ме.
Случка с такси, преразказ на откъс от преживелицата на един приятел Краси.
„Шофьора: – Бате, аз имам разбиране за тоя свят, разсъждавам много, искаш ли да ти разкажа?
Краси: – Емиии…
Шофьора: – Ето например тук на това кръстовище (на х. Хемус), тук бате се пресичат поне няколко паралелни свята….ръишли…пълна лудница“
Такси ту дъ дарк сайд…
На първо четене, най-невероятната история, която съм чувал от бакшиш, е че имал хотел с 3 подземни етажа, в които варил ракия и опушвал месо.
Едно от предимствата на кризата е, че в момента возят без да се пазарят на безумно кратки разстояния.
Най-смешната история, с един от Бизнес Парка до Мусагеница, влязох в таксито и той ми каза, че му е първи ден в София и на всяка пресечка да му обяснявам на къде да завива.
В „Омега Транс“ има жени и на нощна смяна :)
Изпуснал си цяла графа – ваучери.
„Ще цъкаме ли ваучери тая вечер баце“ и айде ще излизам, че след малко почват „ваучерите от Елекроника“.
ОК и Омега „цъкат“ на ваучери, при което може да се получи следния курс – Шипченски проход > Люлин 7 за под 15 мин. защото човекът трябва да се върна да вземе следващия клиент, който ще плати за курс от 7 лева 9-10 с фирмени парици, просто толкова се пише/надписва по „заветните“ ваучери.
Ще ме метнеш ли? Понякога си е необходимо, особено в дните на плащане на лизинг.
„Само ако си ми в посоката, щото трябва да платя лизинга до 5“, посоката е ул. „Резбарска“ – офисът на ОК.
О, за още една глава се сетих – „Лафове с операторките“ – ако е малка фирмата и няма много поръчки по свободните канали на станцията се почват едни приказки и свалки с колежките или пък закачки с други шофьори, уговорки за кафе и тн. Чуват се и заплахи от операторките – освободете канала (минете на „лична“ :)
Остана неизяснен и казуса какво правим, когато шофьор се обърка, закара ни на погрешен адрес, после ни откара където трябва, но иска да платим цялата сметка. Аз плащам с около 2-3 лева по-малко в такива случай, а когато ми се кара защо не съм му казал по-рано верния път, отговарям че не ме е питал овреме ;)
Забравил си златното правило на dzver.
Никога не спирайте такси, докато носите червена шапка. 100% няма да ви вземат. Червените шапки отблъскват таксиджиите като портокалова кора маче. Черните шапки са ОК.
Евала, много смях ;) А за кратките разстояния вианги е много сложна ситуацията особенно Редута…“абе бате за 3-4лв да си троша колата там по теа катакомби..“
изводът за мен е, че няма тръпка в това да се опитаме да ги променим.
http://dot.cult.bg/taxi – отказва да отлепи.
една вечер, след курс по кормуване, с инструктора ми оставихме колата на паркинг и си взехме такси за центъра…Инструкторът ми седеше отпред, и в един момент, по навик, хвана волана на таксито, за да изправи колата…Най-вбесеният шофьор на земята и най-смешната случка :D
Аз имам доста кофти спомени от таксита, но все пак си има и добрите моменти. Сега се сещам за един шофьор (май 91263 беше), който бе единственият склонил да ме вземе от Гарата до Лъвов Мост. Освен това човекът си извади някакви найлони, за да си постеле в багажника и на задната седалка, за да мога да си сложа калните чанти (валеше дъжд). По пътя най-учтиво ме попита от къде се връщам (ако е удобно, даже добави). Хубав разговор стана, та накрая му дадох бакшиш с удоволствие.
Но пък има и други кофти ситуации. Най-много са ми с 91280. То не са откраднат телефон, „напомпана“ сметка, не връщане на ресто и т.н.
Друга смешна случка с един приятел се сетих: Той ще хваща такси и ще ме взима от нас, да ходим някъде. Казал си адреса и се обляга на задната седалка, блее на прозореца и въобще не гледа къде отива. Да, ама шофьора не чул ли адреса, нарочно ли така решил, кара го нашия на НДК (адреса е в Дианабад, а старта на пътуването е Младост 1). След няколко минути караници и обясняваници, шофьора склонява да го закара до Дианабад като моя човек няма да плати курса до центъра, но ще си плати от НДК до Дианабад (което е общо взето съвсем малко повече отколкото от Младост). И в крайна сметка го закарва, аз слизам да се качвам в таксито и гледам нашия шофьор си приготвил на седалката листчета и картончета за свиване. Та решихме да променим плана, токувиж ни закарал до Пловдив :)
Един бакшиш ни рецитира поезията си веднъж и пита какво мислим. Бях нашмъркан, на парти отивахме, и му направих дълъг литературен анализ по метафори, синекдохи и влияния, позавъртян и учтив така, ама си му казах, че половината му неща са безнадеждни клишета. Съвсем притихна човекът, но благодари на изпроводяк. След година случайно ме качи пак, не го познах, но той ми припомни и пак ми благодари.
Ако шофьора е мургав, може да блеснете в очите му, ако кажете, че знаете „Жабарника“ (центъра на Факултета), както и фолк певец на име Жаго :)
аз пък съм на мнение че дори да сте на разтояние 3 часа път от дома е по добре да изгорите малко калории отколкото да дадете пари на бакшиш.
иска ми се да останат 2 фирми в софия, а останалите да си се върнат обратно насело и да работят там.
не ми пука че им е тежък живота, и моя е такъв.
а еленко толкова таксита е ползвал, че още малко и дисертации на тема високоинтелектуалното преживане да разговаряш с тъп каруцар ще почне да пише.. бахти гид-а
бакшишите и всички останали селчндури и простаци да си ходят насело за да има тая държава и селяни.. не само псевдо-гражданчета, псевдо-селско стопанство, псевдо журналисти, псевдо соцялна политика и вопще превръщането ѝ в псевдо държава..
лек ден!
Аз не съм от София, но съм се возил на такси там(макар и преди 2-3 години за последно), но мога да допълня още този гид с един съвет.
„Ако не сте от София и се возите в такси, постарайте се да не се издавате, че не сте от София.“
Това, предполагам, е трудно, но съм бил в ситуация да ме разберат, че не съм софиянец и да ме прецакат със сметката(това беше 2000 г.; от НДК то Ц.Гара ми взеха 10 лева, което тогава бяха доста пари). Ако се наложи, бъдете артисти. Говоренето правилно също помага. Ако минете прокрай някакъв обект, който се ремонтира/строи или подобни, може да отдележите „Еййй, тва няма ли най-после да го оправят, бе…“. Импровизирайте.
Общо взето, това май допълва съветът за жаргона(„новото“ и т.н.).
Много готино, браво Еленко!
Само не разбрах точно онова за улиците: „Обръщайте се към новите улици със съответния таксиджийски респект, наричайте ги новото.“ Как да ги наричаме „новото“? Онова новото значи точно определена улица или..?
И последно: не се съгласявам с това за цигарите – не мога да се примиря да им дишам пушека..
Прибирането ми в Редута петък и събота вечер винаги е съпроводено с откази и клетви,че за последен път го правят.Напоследък вместо Редута казвам Слатина и повече „връзва“,а като ми каже „Ама тука е за Редута“ казвам „Е да де Слатински редут“ ;)
Историите винаги са като сценарии за филм-имаше един дето ходел с една проститутка и я спасил от някакви лоши сводници-„Истински романс“ пасти да яде.Друг разпраавяше как се опитали да го отвлекат някакви пияни и едва натиснал паник бутона – после „качамак“ е меко сравнение с описанието му как един от пияните хъркал кръв-препратки към Тарантино.
Бих се радвал да НЕ ползвам такси ,но е неизбежно.
Много силно! Това, че си написал статия за софийските таксита и не се е получило хейтърско заслужава адмирации.
Моята история е едно високоскоростно преследване, включващо минаване на червено на университета в насрещното. Бях в незавидното положение на пътник на преследвания, който дължал пари на преследващия. Моят шофьор беше истински мъж на честта – призна, че наистина дължи пари и въпреки това няма да ги върне. Призна, че оня е физически далеч по-силен от него, но едва ли ще го хване. Оказа се, че в дъното на всичко е съпругата му, която ги командвала и двамата. Без грам ирония – беше забавно и запомнящо се преживяване.
Иначе не съм съгласен с това, че трябва да уточниш откъде трябва да се мине. Изглежда това обижда познанията на шофьора за града или пък те прави да изглеждаш скъперник. Това събужда заспалия Робин Худ в него и сметката става обратнопропорционална на дължината на маршрута.
А жените шофьори не познават града.
Не съм съгласна с това, че жените шофьори не познават града – досега не ми се е налагало да давам обяснения на жени, докато за сметка на това редовно ми се налага да обяснявам на шофьори мъже къде е Семинарията.
Иначе за историите – много са: и смешни, и ужасни – факт е, че таксиметровата услуга винаги е с добавена стойност емоция.
Един приятел още с вълнение разказва случая, в които една вечер ме остави пред вкъщи и десет метра по-надолу по улицата таксито пропадна в шахта (живея в Лозенец, миналата година няколко улици около блока ми бяха напълно разкопани и един съсед обикаляше из квартала с АТВ). Та събрали се за отрицателно време няколко коли на местопроизшествието и след около час опити успели да измъкнат колата – моят приятел бил зад волана, защото тежал най-малко. След това около месец разказваше историята на всеки срещнат таксиметров шофьор и се шегуваше, че работи в ОК.
Не считам разговорите с таксиметрови шофьори за особено обогатяващи, въпреки че съм попадала и на много интелигентни хора, притиснати от ежедневието. Ненавиждам цигарите им, псувните и карането в насрещното.
И накрая съвет от мен: никога не влизайте в спор по теми извън услугата – няма шанс да бъдете изслушани, камо ли да надделеете с аргументи, нито пък да научите нещо смислено.
този гид наистина ме разсмя, още повече че съм изпитала на гърба си голяма част от споменатите особености на пътуването със софийско такси.
попадала съм както на свестни и учтиви шофьори, така и на не толкова добросъвестни екземпляри.
веднъж се качвам на предната седалка в такси и автоматичната ми реакция е да си сложа предпазния колан. шофьорът веднага ме изглежда подозрително изпод вежди и ми казва „вие живеете в чужбина, нали?“
друга случка – прибирам се от орлов мост до младост 1, таксиджията наду газ до дупка и буквално изхвърчахме по цариградско. през цялото, за щастие кратко, пътуване не спря да се смее неистово и да ме пита дали ми харесва високата скорост??!
Слалом от Обеля 2 до УНСС през центъра. Дори не можах да видя с каква скорост се движим, червата ми останаха в багажника.
този гид колко хитове ще донесе, мъка ми е.
good stuff!
Качвам се в такси.
Шофьорът: Ееееее.
Аз: Е, какво Е?!
Шофьорът: Ох, извинявай. Много съм гладен и тъкмо мислех да отида да си взема една принцеса.
Аз: Айде. И аз съм гладна, да ходим за принцеси и после ще ме караш.
Отидохме до мястото, човекът спря машинката, хапнахме по един сандвич, а на път за вкъщи обсъждахме кои са най-добрите места за бързо хранене в София. Най-готините принцеси са на Дондуков и Веслец.
Страшна статия :)
Мен един път щяха да ме откарат в Надежда вместо на площад Журналист, а взех таксито някъде от Графа (и много се учудих че ме качи без никакви възражения). Като обърнах внимание, че не сме в тази посока, таксиджията ме попита – „ама как, нали е в Надежда това?“.
добавям една штриха към персоната на таскиметровия шофъор…..
Особено колорит на персонажа, наричан „таскиметров шофьор“ (отбелязвам, не всички, за да сме честни), придава специфичния „аромат“ на превозното средство: нещо средно между чорапи на 2 седмици и дезодорант от „Всичко за левче“…
Беше слънчев есенен следобед. Трябваше да се придвижа максимално бързо от „България“ до „паметника левски“. Естествено, такси……
…В първият момент не я усетих;
седнах отзад и каза х високо и ясно : ) дестинацията. Колата тръгна; аз се облегнах…и мизризмата от десетки миризливи чорапи , спарено бельо, телесна нечистотия, премесени с развалена китайска храна ме заляха като порой….
Изяденият сутрешен сандвич поиска да се върне обратно…. Посегнах към дръжката да отворя прозореца- няма такава; вляво-също. С най-любезния си глас ( за да ме предизвикам други телесни миризми казах: „Може ли да отворим прозореца … много е задушно..“. Шофъорът, несъмнено източникът на ароматите отказа, защото били счупени „от клиенти“ , „които се мъчат да избягат, помислих си аз“….
затворих очи, сдържайки се с последни сили да не излея стомаха си в колата и броях 1-2-3-4.. на Софийския университет имаше задръстване(‘боже, поне още 5 минути сме тук, не мога… мислих се)… изкочих от колата с обяснението,че тук ми е супер удобно, и на 2 метра „се срещнах със съсържанието на стомаха си“….
Удоволствието струваше около 5 лв.
Дадох и бакшиш……
Както е тръгнало с разкази да кажа и моя неприятен опит. Мястото е Пловдив, махам с ръка и спирам едно такси, тъкмо влизам и оня ми вика : „Ставай няма да се возим!!“ Много кофти ми стана как ме изхвърли като мръсно коте, явно е получил добър курс или пак ше прекарва дилъри, ама да не спира говедото му с говедо, или поне да се извини. И аз мощно треснах вратата, онзи даде заден и през прозореца почна да ме пита на къв съм се правил. Аз си дадох възможно най-невинната физиономия и викам: „Аааа тряснах ли я, много се извинявам.“ В защита на таксиджиите ще кажа, че този беше некъв измислен, а не от двете сносни фирми в града. Иначе проблеми не съм имал, първо защото гледам какво спирам и второ защото така ги предразполагам, че накрая направо дружки си ставаме. Вече спрях да се движа с таксита обаче, пердаша си с колело, града е достатъчно малък и стигам по-бързо отколкото с рейс. Тук някой ще каже че съм самоубиец, аз пък ще кажа зависи как караш.
пирстигам от Пловдив,хващам такси и попадам в задръстване на семинарията на път към студентски град.виждам на две коли рзстояние приятел, плащам и се премествам при него.оставих го в кофти ситуация, но шофьора достолепно прие късмета ми.
Еленко, страхотна статия!
Моята най-веселя история е следната:
Бях се уговорила с една лелка да ми подари малко котенце. Взех котето, носех котешка къща, котешко легло, котешка храна, обаче още не бях взела котешка транспортна кошница, и понеже котката беше на месец и малко- мушнах я в дамската чанта.
Качих се на задната седалка, както винаги- диагонално на шофьора и му обясних, че в дамската чанта имам малко коте. После го питах дали няма нещо против.
Тогава шофьора ми каза, че ако котката повърне, ще трябва да му дам 50 лв, защото веднъж возил едно куче, порода коли. Стопанина казал, че кучето е много възпитано и го качил на задната седалка. И всичко било наред до момента, в който колито повърнало. Последва много подробен разказ (от който аз щях да почърна) колко много повръщали колитата, как изобщо не можело да се сравни с количеството повърнато от човек, как ужасно миришело, как неразтворените гранули се задръстили във въздуховодните решетки на парното и как „С тия пикливи 10лв изобщо не може да се почисти повръщано от куче, порода коли“.
Иначе съм срещала и ужасно мили шофьори. Веднъж си бях забравила ръкавиците и шапката, а навън беше -13 градуса, бях на художествената академия и един ме качи за 4лв до кв. Хладилника, понеже по пътя му обясних как съм си забравила ръкавиците и шапката вкъщи.
Случвало се е катаджиите да глобят шофьор заради мен, защото съм казала че бързам и на бул.“Н.Вапцаров“ да минем с 90км отгоре. Изобщо не го знам този колко им бутна.
Характерно за софийските шофьори е да не различават университетите. Обикновено като кажа ВИАС ме карат към НАТФИЗ. УАСГ нищо не им говори.
Несъмненено и за съжаление тук не четат таксиджии, любопитни са ми техните коментари :)
Позабавлявах се доста от това четиво. Браво, Еленко че си го написал.
О, много се смях :) Имам цял набор истории с таксита, но сега като четох за университетите и се сетих 1 много любима. Качвам се близо от гарата и казвам на шофьора: „Към Софийския университет“. Той се обръща многозначително, леко иронично към мен и вика: „Ти, мойто мумичи, мой и данси от тукъ, ма то в София има ногу университьети“. Аз се охълцвам и почвам да мисля ориентир, дето ще му проговори дека е СУ. Чак когато казах „Ялта“, нещо му просветна.
Евала, всичко, което си написал е истина. Аз съм човек без книжка и личен авотомобил (с шофьор) и постоянно се возя в такиса. Поради тази причина съм напълно съгласен със всичко, което си написал. Имаш моите искрени поздравления, за това че си седнал да ги събереш в един текст. Аз също след 4 години возене всеки ден стигнах до тези прозрения, но никога не се сетих да ги „коалирам“ в услуга на обществото!
Евала на този град! :)
Мен пък ме вози едно момче явно от някое много далечно село, защото се опита от Софийския Университет до ж.к. Борово да мине през Руски паметник с обяснението, че той от там го знел. Хич не беше забавно, а и тоя такъв скандал отнесе… ама луд ли беше?! Не знае кое е бул. България такси ще кара!! Срам за гилдията! Вече няма оправия за града ни :(
тази не знам колко е смешна: 3 ч. през нощта, прибиране от Банишора до Дружба 2 с майка ми, която е пияна и бясна. Шофьорът пък е нашмъркан и екзалтиран (по телефона извикан, от фирма, а не спрян на улицата!). През цялото време говори по уредбата и по телефона едновременно и кара със 180 км/ч тунингованото тико по надупчените софийски улици. Майка ми, която не само е пияна и бясна, ами е и учителка, започва да му прави забележки от задната седалка, той пък ѝ отговаря, като се обръща назад, а аз се моля на Създателя да стигнем живи и я щипя да млъква… Голям ужас изживях тогава, на тази фирма не съм се обаждала повече. Само дето не се занимавах със жалби и писма, като няма катастрофа, няма смисъл, а пичът постоянно се надуваше как колата си е негова, сам си я плаща и к’ви сме ние да му казваме как да кара… После разбрах(пак от разговор с таксиджия), че няма задължителен психо-тест за таксиметровите шофьори.
Хем забавно, хем вярно – животът си е филмова лента!
Сещам се само за нелепи истории, ако не се бяха случили пред мен, щяха да са виц.
Сутрин в 9, на стоянката пред Румънското
– До Университета?
– Е, не, не, ти знаеш ли какви задръствания са дотам.
Пак на стоянката
– До Младост.
– Слизай, аз съм за Надежда.
Момиче с кървящи нос и уста, пребита на улицата и с открадната чанта в 12 на обяд
– До Пирогов.
– Ти сега знаеш ли как ще ми изцапаш колата, кой ще го чисти тва? Не ми обяснявай, виж се, че капеш.
Веднъж си спрях такси на улицата, а шофъорът ме посрещна с „така се бях загледал в телевизора, за малко да те изпусна.показвай се по-добре!“ Сложих си колана без да се притеснявам дали ще ме гледа с насмешка..
Много от написаното е вярно, но има и неща, които не отговарят на действителността. Темата е много интересна и забавна, но от коментарите се усеща омраза.
Правят се сравнения с такситата в Европа и качеството на услугата, която се предлага тук, но никой не сравнява манталитета и културата на клиента в България и на същия в Германия например, да се сравни и стойността на услугата. Много погрешно се разбира и израза „Клиента има право!“ , тук се тълкува „Щом си плащам, мога да… хвърлям екскременти навсякъде!“
И цитирам коментара по-горе:
„НесъмнеНЕно и за съжаление тук не четат таксиджии“
Напротив, четат и пишат тук „за съжаление“,и аз съм един от тях, или може би „бакшиша“ не е човек и не може да има интернет и лаптоп, не може да води нормален живот и да има социални контакти.
Много жалко, че нещата се гледат едностранно.
Друг е въпросът какъв е смисълът на темата ако нямям желание да си говоря с шофьора нито да обсъждам жизненоважни теми от неговото битие или моето . Повечето са или досадници или темерути . За бакшиш не стана дума , но масово не връщат точната сума или закръгляват като за повечето е един вид пренебрежение да връщат точно пари .
Ами да ви разясня защо такситата в повечето случай не връщат реъто защото возят на нереални цени и евала на колегата TAXI DRIVER много е прав и за клиентите и само искам да кажа на всички тук че нормалната тарифа трябва да бъде1,50/2,00лв и тогава няма да ви отказват на къси разтояния а за манталитета на таксиметровите водачи какво да говорим като80% са РОМИ.а за(-ммм)където спомена за психо тест напротив ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН Е но като всичко друго е и НЕРЕАЛЕН и мен точно на такъв са ме късали веднъж на машината за рефлекси и му казах на ДАЙаджията че е нереално и ако иска да го повозя на живо да ми изпробва рефлексите.за сега това е от мен.
Около 9 часа в една студена ноемврийска вечер. Спирам такси на бул. Черни връх в Хладилника и искам да ме закара до Червената къща. След уточнение къде точно е тази къща, аз сядам до шофьора. Той започва със закачливи реплики „Ама защо карсиво момиче като теб е само в тази студена вечер“. Аз смънквам нещо си под нос. Той ме оглежда от глава до пети и констаира „Ама ти … хм, май си бременна, а?“ След потвърждение от моя страна (бях в осмия месец и съвсем очевидно си бях бременна), пита „А мъж имаш ли си“… „Аз каква приятелка имах, тя вече има дете от друг …“ Следва драматична история за приятелката му, която след дългогодишна връзка го изоставя, за да се омъжи за 50-годишния си чичо (!), после ражда дете и „На ѝ сега, така ѝ се пада“. „А ти кажи ми честно, мислиш ли, че съм грозен, не мога да си намеря приятелка …“ „А вие с твоя мъж като студенти ли се залюбихте … Ето, знам си аз, че студентка трябва да си намеря …“, „Имаш ли нещо против да запаля … добре, де, няма, ама само защото си бременна.“ Междувременно реши да поспре за малко по стръмната част на Черни връх, за да „си хвърля сняг върху колата“. Продължи още известно време да ме разпитва какво му има според мен, че не може да си намери жена, аз се опитвам да се измъкна с някакви клишета като „За всеки влак си има пътник“, които не знам дали проработиха, но накрая реши да не ми взима пари. Всъщност мисля, че обяснението гласеше „Ами бременна жена си …“ Въобще човекът през цялото време се отнасяше с голямо уважение към моето състояние :))
…ми и аз да кажа…
Кацвам на летището и се запътвам самоуверено към гишето с оная много добрата фирма да си поръчам от там такси, че да не ме преебе… нали съм си иностранец и лесно връзвам иначе… Жената от гишето ми дава номер на колата, даже и наименованието на задкормилното устройство, обяснява ми подробно къде да го търся този номер и аз съвсем спокойно, по скандинавски, се облещвам навън на софийската жега и се меткам в колата :) Викам си „Брей, таз държава се урежда лека-полека!“. И тогава срещам моя душевен контраст. Станал от рани зори нашия, бачкал на жегата („тоа климатик ногу дебело излиза“), псувал цял ден по пътищата, чакал 1 час на опашка пред летището… поглежда ме през тъмните си очила (марка „Marlboro“, купувани някъде ’86-’87 от дебела, черна циганка на сергия от селския събор) и пита с неистова, почти квартал, надежда:
– За къде пътуваме?
– Зала „Универсиада“ – лаконично, по скандинавски, отговарям аз.
– Д’ееба маа му и теа къси курсове!!! …и следващите 2-3 минути между всяка втора майка вмъква по някое чакане, бачкане, бъхтене и т.н., от които аз да разбера как е протекъл денят му.
– Извинете, съжалявам за неудобството, но аз наистина живея там и няма къде другаде да отида…
– Ааа, ама аз на тебе нищо не ти казвам…
По-нататъчните взаимоотношения между нас съвсем изстинаха, както споменах – по скандинавски, напук на Софийската жега.
Интересно четиво :)
Бях си оставил колата на ремонт в автосервиз. Поръчах си такси по телефона. Дойде SMS с точен час на пристигане и номер на таксито. В точния час пристига кола, отбива и аз се качвам, сложих си колана и телефона ми звъни, обади се диспечерската от такси компанията да ме пита къде съм. Отговорих и, че вече пътувам с пристигналото такси, тя отговаря, че не е възможно и да кажа кой номер е таксито – не беше същото. Заплашиха ме, че такива некоректни клиенти влизат в черните им списъци и да не се чудя, ако друг път ми откажат. Еми… съвпадък, но шофьора така и не се обади да каже своята версия.
Возил съм се при възрастен човек любител на гатанките – малко тъпо ти става, като те „затапят“ :)
Една сутрин в 4:30 идва такси да ме закара за летището… Шофьорът ме пита кога ми е самолетът – казвам му в 6 и 20… и той : „разбирам те приятелю – искаш час по-скоро да се махнеш оттука“
Здравейте на всички пишещи тук.
Съгласен съм с доста неща от написаното тук, но…
явно не сте попадали на качествени таксиметрови шофьори. Или умишлено не искате да пишете и за такива хора. От всичко написано до тук, оставам с убеждението, че този блог е само за оплюване, но не и за похвала на групата от таксиметрови шофьори, които НАИСТИНА, правят деня ви по- приятен и лек. За да не бъда голословен, просто си поръчайте едно наистина уникално такси от ОК „СУПЕРТРАНС“ и сами ще се уверите, че съществува и друг начин на обслужване. Ето ви и телефона на шофьора му – 0887 49 49 49. Повозете се при него и после си напишете коментарите тук. Уверявам ви, че ще си промените мнението в положителна насока. Много лесно ще откриете разликата между това такси и всички останали.
Единственият му минус е, че работи само през деня.
Колко ще ти струва таксито в София (+ търсене на адрес)
Днес на пешеходна пътека на Драган Цанков спрях, за да мине пешеходец. Таксито зад мен, представител на фирмата „ОК Супертранс“, навлезе в насрещното и ме изпревари на пешеходната пътека. По стечение на обстоятелствата не прегази пешеходеца, но не всички пешеходци са така съобразителни и пъргави.
Опитах да запомня номера, но не ми се получи.
Моята най-невероятна история с таксиметров шофьор: хващам такси от ъгъла на „Шипка“ и „Евлоги Георгиев“, където живях година на квартира, и казвам посока: „Хепи“ срещу Шератон. Шофьорът слушаше някаква оперна ария. :D Попита ме дали знам за коя опера става дума. Казах му. Когато трябваше да сляза, той извади диска от плейъра, постави го в кутийката, и ми каза: „Подарявам ти го, защото си първият човек, който позна.“ :D :D :D
Беше отдавна. Закъснявах прилично за една среща. Викам такси – идва за 2 минути. Качва ме и потегляме… Нещеш ли – някой помаха и шофьорът тръгна да спира. Поглежда ме в огледалото и ми казва:
– Дай да видим за къде е тази жена, че ако е на път да я качим!
– Ама как?… Аз бързам – закъснявам за важна среща! Нека продължим!
– Ама аз няма да се бавя – само да я питам за къде е..
– Е, как? Аз нали съм ангажирал таксито?
Вече беше до тротоара и се обясняваха със жената. Тя за къде била, той за къде бил, кога щял да мине наобратно да я вземе и т.н. Разбраха се след като ме остави километър по-надолу да се върне, за да я вземе в нейната посока. :)
Имам и още 2 подобни, но тогава за никъде не бързах. :)
Имам още куп истории. По едно време ползвах таксита непрекъснато и попадах в какви ли не странни ситуации. Всеки „бакшиш“ с номера си. :)
Разбира се – има и готини шофьори, които се грижат нещата да са наред. За съжаление, те са по-скоро изключението, което потвърждава правилото. :)
Колеги, да бяхте писали, че не трябва да се наема такси от райони гара-автогара, аерогара. Ако знаех нямаше да изгърмя толкова, но и аз си имам вина.
Пристигам на автогарата, а дестинацията ми е Софийски районен съд – на ул.Драган Цанков, 6. Питам няколко софианци какъв транспор да взема, но вдигат рамене (после се оказа, че го знаели като „римската стена“ ама аз откъде да знам). Наемам такси в района и момчето любезно обяснява, че са по-скъпичка компания от другите, карали на 3 лв и нещо. Правя бърза сметка на километри и времето с което разполагам и тръгваме. Да, ама сметката се оказа без кръчмар. Същия ден софия я разкопават шахматно, та да обикалящ повече. На ул. „Козлодуй“ 500 – 700 м. до сфетофара ги взимахме около 20-25 минути, после обиколихме още една затворена улица. Накрая сметката: около 30 лв за път и 59 лв престой, ОБЩО: 89 лв. Момчето любезно пое на своя сметка 9 лв. защото пропусна една пресечка и обиколи едно кварталче. Даде ми касов бон, извини се че компанията била такава и ми пожела успех . Впоследствие споделих с познат таксиметражия, който поясни, че няколко компании имали договори с гара, автогари и аерогара – това са скъпите компании. Те не пускали шофьори от евтините компании там. Мой приятел твърди, че от гарата навлиза 500-700 м в града и тогава търси такси. Ценен съвет. Научил го когато от гарата до аерогарата таксиджията от съответната „компания“ му казал че ще струва 40 евро, та с все багаж се тътрил към центъра, защото диспечерката на друга фирма му казала, че те не могат да влизат в района на гарата. Така ли не знам, но познавам още трима ужилени жестоко. Иначе всичко било законно – за в България де – и тарифите им също законно одобрени.
Допълвам: компанията е „СК-ОК-АВТОТРАНС“ ЕООД
(0,60лв начална такса)+ (3,90 лв/км. Х 7,969 км = 29,40 лв) + (1,80 лв/мин престой Х 33,23 мин = 59,80 лв) = Обща сума: 89,80 лв.
Аз мразя пушенето, също в таксита. Не разбирам, защо почти всички българи пушат тълкова много. Така че не съм съгласен с тази статия напълно.
От всичко написано като коментар дотук си правя само един извод – поне 80% от коментарите са на доста глупави и ограничени хора, които абсолютно не мислят реално… Има хора и хора – от вас зависи за какво ще си говорите с шофйора, как ще кара, откъде ще мине и т.н. че има и дебили , има но защо ли на определени хора им се падат все такива? Може би защото господ е събирач? Само се чудя ако на вас ви тежи лизинг (да кажем 1000лв. на месец), прехрана и подръжка на колата и някой „готин“ клиент на сметка 1:35 ви даде „щедър бакшиш от 1:5лв. , дали ще ви е до „клиента има право“? Пак казвам – има хора и хора или както е казал великия Алеко – „разни хора, разни идеали“.
И да допълня – в Лисабон разстояние равно на „овча купел“ – „лозенец“ излиза около 65 евро при 6-7 лева тукашни пари. Сигурно разбирате защо в БГ колите са опел и хюндай а не мерцедес?
Хей, от доста години карам такси в Чикаго. Не искам да се заяждам с написаното тук, но всичко е доста наивно и сметнато надребно, ако трябва да го погледнем през погледа на един обикновен човек тук(Чикаго). Има едно нещо, което е същото и това е факта, че да се кара такси кадето и да е по света не е лесна работа и изисква доста търпение и здрави нерви. Наздраве!
Аз имам една чужда история:) Сестрата на приятел спира такси, при което шофьорът пита „Ти имаш ли книжка?“ Момичето отговаря положително и ѝ се задава следния въпрос „А искаш ли да покараш малко, щото не съм спал от 2 дена…“ Не мисля, че е особено смешна историята, де, но все пак е бисер, дори бургаски:)
Здравей Еленко.
харесва ми твоя блог и също така отношението ти към София. Постовете ти за такситата и за градския транспорт ми допаднаха и ако позволиш, бих искал да ги публикувам в нашия блог.
Разгледах блога ти доста щателно но не намерих другите обещавани статии за Какво да правим през уикенда, Как да развеждаме чужденци в София и тн. Можеби не си намерил време да ги напишеш?
Ако си съгласен да сложа твойте текстове на нашия блог, ще ми ги пратиш ли по е-mail?
Благодаря и пожелавам успех в начинанията ти.
В.
веднъж таксиметровият шофьор, при които се возех, имаше на таблото торбичка с плуващи в нея златни рибки :Д
Таксита, ползвах всеки ден, на отиване и на връщане от работа. Разстоянието беше 3km, факт, изпитвах затруднения да ги склоня за такова кратко разстояние!
Интересен момент беше една сутрин, когато наистина закъснявах за работа и вместо да си хвана такси от „стоянката“ на Sofia Mall, реших да се пробвам от Пиротска. Първата грешка. Учудващо, имаше едно единствено спряло такси, викам си – „няма такъв късмет!“. Качих се. Втора грешка. Бакшиша, беше черен, със синкави татуси по ръцете, които бегло се виждаха под гъстите косми. Апарат имаше, подкрепен от бяла кърпа за да не падне и не беше включен. След като му казах адреса и той не повдигна на въпрос кратката дестинация се усъмних, но пък нямах време да сменям таксито, както споменах закъснявах за работа. Реших на края да коментираме цената, ‘щото нямах избор, да слезна. Трета грешка. Разговора тръгна гладко и тук е момента да спомена, че обичам да си измислям истории и да лъжа бакшишите. Забавно е, факт. След като му разказах за трудния ми живот като пиколо в Гранд Хотел София, почнахме да коментираме „общи познати“ от персонала. Много тънко и умело подхвана темата за чужденците и проституките. Казах му, че колега принципно се занимава с тези далавери, за да отклоня темата, но пък той се оказа доста настоятелен. Даде ми визитка за елитни евро проситутки. : ) Цветна, със секси облечени момичета. Телефона беше задраскан с черен химикал и друг беше написан от горе. Разкри ми цялата „далавера“ – как, с кой, по какъв начин и колко мога да си прибирам в джобчето. Подробен до последния детайл. Наистина видя потенциален посредник в мен, трогна ме много, а аз така небрежно го излъгах. На финалната права уточнихме цената на чист пазарлък от 10 лева едва го смъкнах на 5. Като аз през цялото време си държах на моето – „давам ти 3 лева и слизам!“ : )
Интересното е, че само в София такситата са такива. В останалите части на БГ където съм се возил са далеч по-нормални хора и преживяването не е такъв кошмар. В София се возя на такси само в най най краен случай. Живея в центъра и излизам да пия само в центъра , така не ми се налага да се качвам на такси повече от 2-3 пъти в годината.
Иначе статията е наистина забавна!