В миналия епизод на сериала бг политика, предложението на президента за пакет промени в изборния закон беше посрещнато с хладен полъх от парламента; собствената му група ГЕРБ, и закопано дори от Реформаторския блок. Вторите приличат на лява партия или политици-гимназисти, които се радват на властта като абитуриенти на лимузина, вместо да отстояват името си.

Имам чувство, че в този парламент коалициите се правят сутрин и се разтурят като мине гласуването. Модела на 6 (или колкото там са вътре) партии е удобен за това. Предполагам, че схемата за лобиране ако искаш да мине нещо е като такса „избор екип“. Сутрин звъниш на Бойко и той сформира мини коалиция, която да ти прокара идеята.

Превъртаме към днешна дата, където от цялото предложение на президента остана това, че тази есен на местните избори ще гласуваме и на референдум да има ли електронно гласуване. Дебатът се повдигна пак, но рядко е смислен. Не намирам 1 българска медия да е постарала да извади примери от Х държави може ли изобщо да стане, какъв е смисъла, струва ли си и най-важното – можем ли да направим нещо ново КАТО БЪЛГАРИ, ТЕХНОЛОГИЧНА НАЦИЯ, без да изглежда смешно.

Притесняват ме 2 неща:

• никой не дискутира анонимността на вота, която е заложена в конституцията. Ако гласуваш електронно, няма как да е анонимно. Какви стъпки са предприети да се промени конституцията, защото знаем колко лесно става това. // Представете си родопско село след 5 години, където шефчета наблюдатели ходят по къщите на хората на кафе и гледат/контролират вота.
• никой не мисли за бъдещето, където няма да има компютри. Как измисляш система, в която идентификацията да е на ниво човек. Сега всички си представят сертификати и браузъри (нещо от 90-те), а трябва да се мисли в смартфони.

Фактите са:

• в дългосрочен план няма как да минем без ел. гласуване
• никъде в света в момента не се гласува изцяло електронно, освен в Индия. Tам е по-скоро електрическо, където влизаш в будка, цъкаш копче, грейва лампа. Моя милост е писал в Капитал през 2004 (!) за ел. гласуване, като гледам сега статията си е актуална.
• всички сочат Естония, където средно 30% от хората гласуват електронно, но там има много критики за сигурността. Там вместо ЕГН държавата ти издава лична карта с двойка публичен/частен сертификати и всички имат такива карти, с които могат и да банкират. Тук подобна инфраструктура няма.
• Единствените данни, които хем правителството има за нас, хем ние си ги знаем, без да са пароли, са пръстовите отпечатъци, снети при поредната смяна на паспортите. Не знам в какво състояние са (най-вероятно JPG файлове потънали на сървър на МВР) и какво би отнело да се гласува със система aла Touch ID.

Фен съм на Протестна мрежа. Въпреки че не са партия, те вършат много по-смислена работа от партия в опозиция в парламента и дори недоразумения като Глас народен, които са най-добрия бг стартъп, щото не правят нищо и получават 400 000 лева/година от нашите пари, само защото са убедили > 1% „гневни“ балъци да гласуват за тях.

Та, Протестна мрежа с подели са инициатива за ел. гласуване (с прибързано кибер лого от 90-те, което включва „@“ и дръзки послания като #разбийсистемата), без да излагат за/против, просто така. То хубаво, ама ако бях на тяхно място, щях да свикам поне 1 публичен дебат по темата и да извадя добри практики, щото сега на никой не е ясно защо го правят, чак е съмнително.

Ако бях на правителството ще събера 10 от най-добрите експерти и ще ги командировам в Естония ама веднага, да заживеят там и да се учат. После правя консултационен борд, който да ги подкрепи локално като поканя всяка от по-големите IT фирми с офис в България (vmware, HP, Telerik, Microsoft, Interroute, etc, etc.) да участва в този борд с експертиза.

Белким стане нещо.

Update (2 септ 2015): Божо има интересен репортаж от кръгла маса за ел. гласуване преди 1 година.