В период, в който блогърите са все по-летаргични, туитърите – иронични, а медиите не инвестират в истински истории, рядко се попада на хубав текст. Затова отделете време да прочетете този пътепис на едно момиче за изкачване на един от най-трудните седемхилядници – Хан Тенгри (легендата твърди че от там идва бог Тангра и съответно най-великата нация на света – Българите):

Три след полунощ. Навън се чу тракане на инвентар, ципът се отвори и в палатката надникна човек с празен поглед. След него още един. Живи са!
Влязоха вътре. Не можеха да говорят. Посочих на единия примуса, за да ми го подаде, а той ми зяпна пръста. Бяха облечени много добре- приличаха на космонавти. А когато се свестиха започнаха да се държат като марсианци.
Трепереха неконтролируемо, така че им дадохме чувалите си. Бяха се обезводнили, изпиха невероятни количества чай. Хвалеха се, че са се качили на върха и недоумяваха, защо не им се възхищаваме. Повтаряха го постоянно, докато Евгений не се сети да им каже „Браво“.

Да качиш Хан Тенгри с 3000 лева бюджет и да разказваш толкова спокойно, дори с хумор, за срещи със смърта, не е просто усилие, това си е героизъм.

Ако бях на отнесения ни президент бих накичил точно такива хора с ордени, защото нацията се променя към добро благодарение на хората, на които се възхищава днес.

Браво на Кристина. Респект.