Архив за

Преамбюл

От 2006 ползвам Мак и избягвам споровете “за” и “против”, защото всеки е прав за себе си. Предимствата на OSX се разбират трудно от PC хората, защото са в унисона (превод за синергия?), който имат различните програми и устройства, правени с идея за обща платформа. Накратко – трябва да поработиш седмица-две, за да ти хареса. Повечето PC потребители се отказват още при вида на iTunes за Windows, защото факт, iTunes извън OSX среда е тъпа програма. А иначе е най-добрата.

Винаги съм твърдял, че като работя с Мак работя около 30% по-бързо, т.е. за едно и също време, сравнено с PC, мога да свърша около 30% повече работа.

Та!

От 2 седмици имам 13-инчов MacBook Air, модел mc966zh. „Идвам“ от 13-инчов алуминиев MacBook от 2008. Това ревю не засяга софтуера, но планирам да направя ревю на OSX Lion както направих за Tiger (за начинаещи) и Snow Leopard (за понапреднали).

Защо Air?

Ако човек прекарва 10-12 часа на ден с компютър, хубаво е да той да му допада.

Двоумях се между този и 15-инчов MacBook Pro, но си представих още 3-4 години с нещо тежко край мен и реших, че му е минало времето. 2011 година сме. С облака, който се задава зад ъгъла, компютърът все повече трябва да се приема като терминал, не като сървър.

Също така, аз съм от онзи тип хора, които ползва един компютър вкъщи и в офиса с всичките тъпотии, които произлизат от това. Понеже диска е сравнително малък (256 GB), стоварих си музиката на нещо, което наричам “облак в килера”, а именно – 1-терабайтов диск, вързан за рутера. Като съм си вкъщи, забавянето до тази част от дисковото ми пространство е нищожно. Като съм навън, личният ми облак е достъпен с код дори през телефона.

Скорост

Най-впечатляващото нещо, честно.

MacBook Air не само че е светкавично бърз, но е бърз по нов начин. Липсата на диск и каквато и да било вибрация или звук, ме кара да си мисля, че работя на таблет. Толкова е бърз, че се чувствам странно в моментите когато съм свикнал да чакам – зареждането на програми, разархивирането, или диалогови прозорци, които бъркат и вадят много файлове за преглед.

Като цяло стартирането на програми прилича на превключване към вече заредени програми с alt+tab.

OpenOffice се отваря за 2 секунди. За 2 секунди. OpenOffice. На предния ми компютър това отнемаше половин минута.

Още скорост на практика: от напълно загасено състояние, компютъра стартира за 12 секунди. 1,3 гигабайта FLAC lossless файлове (4 музикални албума) се прекодират до MPEG-4 lossless за 2 минути. 1.8 гигабайтов 2-минутен видео файл с резолюция 1080p се прекодира до 720p за 4 минути.

В 95% от времето компютътът е безобразно тих и студен.

Скоростта си я обяснявам донякъде с вградения SSD диск. Нямам идея как се справят другите SSD дискове, защото досега бях на хибриден, който вече ми се струва около 5 пъти по-бавен, а пък нормалния ми диск за лаптоп се сещам, че беше ~30% по-бавен от хибридния.

Размери

Лаптопът е малко по-дебел от таблет и то само от едната страна. Теглото от кило и нещо и “капковидната” форма ме кара да забравям, че нося компютър в чантата.

Екран

Екранът е 13.3 инча както на малките MacBook, но резолюцията е като на MacBook Pro – 1440×900 пиксела със приятния формат от отношение на страните 16:10. Въпреки гъстотата на пикселите, буквите не са малки. Само най-вехтите сайтове изглеждат ситни – dir.bg е чуден пример за дизайн от 90-те, който става да си пробвате зоркия поглед.

Супер ярък е. Apple са махнали стъклото, а с него и отблясъците, които носят MacBook/Pro. С успокоение открих, че няма да гледам отражението на мутрата си по цял ден когато е слънчево. Сега няма отблясъци и изгледа е като на матовите екрани.

Батерия

Не съм успял да я докарам до обещаните 7 часа, но с макс яркост и постоянно сърфиране, изкарвам 5. Най-странното е, че Apple са успели да свалят още размера на адаптера за ток. В момента е квадрат с дължината на цигарена кутия.

Недостатъци

За мак фен липси не срещам, а удоволствието от скоростната работа с компютъра е голямо. Тъпият момент е купуването на видео преходник за Thunderbolt порт, но не е болка за умиране.

От Apple дистрибуторите в България ви препоръчвам Creative Center и магазина им в книжарницата в подлеза на СУ, защото бяха най-адекватни* при покупката и изпращането на фактура и тези формалности. И ми подариха най-доброто калъфче за този компютър.

Накратко – митът, че Air не може да ви е единствения компютър, не е верен.

П.с. Много приятели постоянно ме питат какво ХХХ да си купя, затова направих страница Списъкът на Еленко, където препоръчвам джаджи, които ползвам, съм ползвал и смятам, че дават страхотна стойност за вашите пари. Ще я осъвременявам колкото се може по-често.

___

* Няма да пропусна да нахраня Plesio, които заедно с много български търговци предпочитат изобилието пред истината и прилагат византийския трик да НЕ връзват своя онлайн магазин със складовата си база. Сайта твърди, че има всичко на света, но като се регистрирате и стигнете до финала на покупката и сте въвели всички данни за фактура на света, излиза един ЕЙ такъв червен надпис, който ви кара да звъннете на някакъв телефон, за да проверите дали това, което сте на 1 клик да си купите, реално го има. Е, нямаше го и ми изгубиха 40 минути.

Утре излиза последният брой на вестник Дневник (на хартия) и според мен това е хубав, и ключов момент.

Въпреки че отдавна спрях да виждам хора, които четат хартиения Дневник (и само в офиса сме били абонати), това ще остане като най-качествения всекидневник, правен в България, който „роди“ най-качествения новинарски сайт – dnevnik.bg.

Купете си го утре или го откраднете от офиса, след време ще има колекционерска стойност. В краен случай изтеглете на PDF.

Сега нещата са ме отвяли другаде, но съм горд, че бях част от екипа, който управляваше онлайн присъствието на медиата, а преди това дори бях колумнист за година (2005). Написах някаква смешна статия, която май държи рекорд за най-четен и коментиран материал с близо 150 000 посещения. Още не мога да повярвам.

Прочетете хубавото и позитивно обръщение на главния редактор по случай последния хартиен брой.

Дневник беше супер полезен за България. Поклон на екипа. И да видим Капитал daily* – вестникът, който ще се получи след сливането на Дневник и Пари.

_____
* И аз не харсвам името. Както казва Фредрик Джеймсън, в пост-модернизма имената не трябва да описват, а да посочват.

Не че City Center Sofia е адекватно място за луксозен магазин, но поне е ясно, че хората са там. Статусът на Витошка в момента е „опит за главна улица в малък град“.

А иначе лукса луксът се е групирал и гледа уплашено на ул. Съборна.

Помните ли когато бизнесът с продажба и разкодиране на телефони процъвтяваше процъфтяваше точно в такива магазинчета.

П.с. От днес започвам секция „доброто старо време“, в която ще показвам умиращи бизнеси, услуги и концепции.

Сигурен съм, че всички сте я виждали, но палатката-павилион на БТС в подлеза на СУ е едно от нещата, които ме карат да се срамувам, че съм българин. Толкова е абсурдна, че е по-лесно да се обясни на чужденците, че е арт инсталация. Поне да пуснат някой да живее там.

Напомня ми на положението в повечето регионални български музеи.

Бутилката е запотена и снимката е по здрач, но нека това не ви заблуждава. Това е филтрирана пшенична бира, т.е. прозрачна е колкото всяка друга, но е правена от пшеница, не от ечемик.

Има сладък карамелен вкус, без натрапчивият нефилтриран вкус на пшеничните бири. Накратко – много добра. 3,60 лв. от Елемаг.

Архтектурно включване: Sofarma Sopharma Business Towers, заснети от КАТ София.

Колкото и за бизнес да се самопровъзгласяват, кулите използват стария български маркетингов трик с билборд с мобилен, сякаш продават парцел край морето на руснаци. От друга страна – билбордът гледа към КАТ София, където си има постоянен поток от чакащи.

Сградите са построени в толкова странна конфигурация (разположение + височина), че изглеждат различни, въпреки че са еднакви. А различността тук не е плюс и пак си допринася за хаоса в София. И изненадата е, че са 3, въпреки че медийното им присъствие навсякъде ги показва като 2. Не знам защо ги наричат небостъргачи, след като в София има жилищни блокове бая по-високи от тях.

И въпреки позитивните заглавия във вестниците на собственика, май скоро няма да имаме знакова сграда в София.

Надявам се като ги осветят да изглеждат по-добре.