Архив за

Списание Едно ме поканиха да участвам в летния им брой и направих разширено есе с проблемите на езика не толкова от езикова гледна точка, а от контекстуална.

Тезата ми е, че няма качествено съдържание на български; и я защитавам медиум по медиум, така да се каже.

П.с. Пишейки тази статия открих колко трудно се концентрирам да напиша нещо по-дълго от 2 абзаца.

Фактите:

  • Никой не снима колко много хора се бяха струпали целия ден пред паметника, за да го видят и да се снимат с героите. А наистина бяха много; не съм виждал толкова посетители на изложба в България, без да има намесен фолк;
  • Пейо беше пръв, а висококачествените български медии, за съжаление, бяха изпреварени с цял ден от долнопробните британски; (Аз лично разбрах от блога на Пейо за куриоза, но Daily Mail и снимките на Reuters ми показаха, че е сериозно.)
  • Едно семпло събитие засенчи целия Sofia Design Week (с гостите; и рекламната си кампания), без да има връзка с него;
  • Общината реагира правилно (що се отнася до паметници), но прибързано и без самоирония. Ако бях на Фъндъкова, бих направил компромис и бих оставил паметника боядисан докато боите се изтъркат от яздене на героите и инсталацията погрознее – 6 месеца;
  • Това, това и това са правилни позиции също така; това че нещо се прави, не значи, че е най-доброто;
  • За мен си открих, че всякакви анализи на случката, намеси на комунизъм, нацизъм и заяждания с общината ме отегчават.

Най-хубавото ще е, ако авторът си остане анонимен и ако бъдещите улични творци се мотивират от всичко това.

Малко след това, 2 промоутърки на Shark ме поканиха в клуб Old Fashion.

Единственият магазин на Ray-Ban в света с асма.

Happy барок.

Пармезанът измести маргарина като третата най-важна българска подправка след солта и пипера.

Архитектурните феномени на София тази година се разрастват с още един тип – гараж-клетка за съхранение на машини за сладолед (новите шкафове за печени пилета).

Обърнете внимание, че пристигна с предварително инсталирани графити – изкуство, което принципно не пътува много много. Кой ли варненски автор сега търси тага си?

Тъмна пшенична (weizen) бира е ръба на странните бири, до който можете да стигнете в България и тази не е никак лоша. Няма тежината на тъмните бири и си носи плодовия вкус на пшеничните. Единствен недостатък – изключително скъпа – 3,80 лева за бутилка в супермаркет Елемаг.

(Подозирам Елемаг в нечовешки надценки, така че предполагам че може да се намери другаде и по-евтино.)

Ще рече човек, че съм го ударил на твърди дискове напоследък, но този е специален.

Ако имате лаптоп, 90% от забавянията му се дължат на твърдия диск, защото технологията е от преди 40 години и е едно от най-бавните неща в един модерен компютър. От друга страна, новата технология – SSD – е толкова скъпа и с малък обем, че не си струва все още.

Momentus XT е най-доброто от 2 свята. Комбинира 500 гигабайта твърд диск, който се врътка на 7200 оборота и… 4 гигабайта SSD, на които пази (кешира) най-често ползваните системни файлове, които чете със скоростта на светлината или там някъде.

Слагате – както казва един приятел – завъртат се едни чекръци… и в момента компютъра ми е с около 30-40% по-бърз от преди.

Mac & PC съвместим. Горещо препоръчвам. 212 лева от Reset.

П.с. Ако сте на Mac OS, най-лесният начин да си подмените диска, без да усетите болка, е да си купите нов диск, USB портфейлче за него, да клонирате сегашния ви диск 1:1 със SuperDuper! върху онзи в USB калъфа, да ги размените (физически) и да сложите стария в портфейлчето за каквито решите нужди.