Архив за


(cc) Алекс Петков, който ни пише:

Споделям нещо, което видях преди два дни купувайки си хляб от магазина. Текстът гласи: „В древността хората са преживявали войни, преселения и природни бедствия. Но не са наричали събитията „Криза“, а „Живот“. Човек прави каквото може, докато съдбата му се покаже.“

Този блог се базира на абсурди, и освен че не спират да ме изненадват, често се чудя как се пораждат. В случая предполагам продуцентите на този хляб са имали място на опаковката и са решили набърже да напишат нещо.

(cc) Николай Спасов, който уточнява:

Снимките са на трафопост в квартал Овча Купел 2, между блок 28 и 32. Фонът трябва да се тълкува като карта на България като черните точки са имена на столици – Плиска, Преслав, и т.н. Има го сигурно поне от година и половина и никой не се е сетил да го омаже или въобще да го премахне.

Зад това изкуство прозира проблем, както в посланието, така и в изразната среда.

(cc) Магдалина Генова, която допълва, че „сградата май е бившия басейн на Славия“.

Шано е най-показателната (бих опитал и „най-добрата?“) нова българска дума, излязла в последните 3 години.

Идеална за бранд на: колбас, (дигитална) агенция, заведение, тарифа на мобилен оператор, фолк дуо/трио/квартет, рапър, кисело мляко, хлебно изделие, ядки, още?

Картинката илюстрира добре какъв е проблемът на българското общество през последните 5 години. Боб чорба + Burberry.

A мястото е приятно, просто собственикът без знание за десена на британската марка, беше решил да го инкопорира в класическа крайпътна кръчма с троянска керамика. Всъщност стои абсурдно добре.

Улица Съборна, София. Снимката е направена на метър от бутика на Cartier.

Интересното е, че с позиционирането всичко е наред. Пазаруващите от Royal House нямат никакъв проблем и вероятно обядват в Тропс къща.

Късно се включвам, но не пропускайте да разгледате галерията в Дневник със снимки от последните 10 години, която е част от серия от текстове какво се случило преди 10 години.

Ако съм на образователния министър, ще отпечатам тази галерия като комикс-притурка към учебниците за, да речем, 7 клас. Не се сещам за по-приятен и бърз начин да се разкаже най-новата българска история.

Перфектната илюстрация на предобрянето с реклама в столицата. Плюс обичайните ми размисли, че Звездев (и бюджета на Lidl) е по-голям от всички ни тези дни. Бонус снимка от Велико Търново от Николай Боянов, който ни пише:

8-етажна сграда – може би най-голямата реклама на Lidl в България. Интересното на снимката е устата на Звездев.

Страхотен пост/интервю на Пейо за/с хората-ботове, които публикуват коментари по блогове.

Има ги и тук, чак са в контекст. За теб също се отнася, о неуморний потребителю хидроизолации Варна.

Отдавна съм отразил подобни изказвания в моята скромна политика по коментарите, но най-странното е, че напоследък забелязвам хора, които публикуват не-спам (но не и много смислени) коментари, които асоциират с фирмата, за която работят, без сферата им на дейност или тяхната експертиза да има отношение към съдържанието.

Ако трябва да цитирам Yoast от последния Wordcamp – коментарите в блоговете са за физически лица. Линквайте блоговете си. Не асоциирайте фирмата ви, освен ако не е спомената в публикацията или дейността и не е тясно свързана със съдържанието.