Архив за

След моята пата-кюта през януари продължавам да получавам писма от хора, които ме питат как се освобождават пратки от митницата.

Днес от блога за икономика разбирам, че нищо не се е подобрило.

Същите глупости, но на друго място – летището. С ремонта на бул. Брюксел, ходенето до митницата на летището изисква особено позитивна нагласа – ако ще пътуваш или посрещаш близки.

Това е една от причините да не си купувам новия страхотен 200-левов Kindle.

Дянков, супер си.

Винаги е хубаво човек да обича нещо.

И да има хоби.

И както казва един мъдър приятел – най-важното нещо за едно хоби е да ти струва супер много пари (време). Иначе човек почва да прави глупости.

Ще участвам в WordCamp България – форум посветен на WordPress, една от най-популярните блог платформи.

Програмата е интересна, лекторите са обаятелни, билетът струва разумните 25 лева, а събитието е удобно сложено в събота, 2 октомври.

Предвид колко широко се ползва WordPress не само като блог платформа, а като бързооборотна среда за сковаване на малки, но читави презентационно-корпоративно-събитийни сайтове, няма да е лошо да дойдете.

Аз ще говоря на тема, която грубо дефинирах като какво означава да имаш блог днес, сравнявайки с далеч по-бързооборотните и забавни среди като Twitter и апостолът на суетата – Facebook.

Изпитвам носталгия към DOS интерфейсите. Имитация на прозорци със сенки; бъг буквата ъ да е вертикална черта и т.н.

Всеки път когато видя компютър да ползва такъв, си мисля как ли се поддържа и колко гениален е бил дизайнерът на този софтуер, за да обслужва дадена нужда и до днес. Не че нуждите на баровете (в случая) са се променили в последните 200 години, но все пак.

OMV ползват такъв на плоски екрани; стои като арт инсталация; всеки път.



(cc) Мила Мутафчиева, която уточнява:

Пращам ти няколко снимки от посещение в Забърдо. При вида на надписа в планината и табелата за къща ‘Българския Холивуд’ първото нещо, за което се сетих, беше твоя блог. Жестоко селце – имаше училище ‘Бачо Киро’, дядо на име Роберто Гуйгов и изкарана от прозорците на къща съраунд система, която озвучаваше с народна музика цялата местност.

Ето един смешен пример, който ми напомня една моя теория, че външната реклама трябва да се регулира строго също както авиокомпаниите и мобилните оператори. Иначе може да причинява щети на населението.

Пазарът на кисело мляко е непостоянен откъм качество, но към момента това е моят фаворит. Tarator-friendly, евтино и в разфасовка от 500 грама. Дизайнът на опаковката винаги ме е умилявал, особено с това латинско „k“.

Поради непреходното ѝ значение, бих искал да ви насоча към тази обява в Jobs.bg. Поради преходната натура на онлайн обявите обаче, съм я запазил като снимка.

С това можем спокойно да обявим романтичният период на блогването в България за приключен :)

(10х, Milla!)