Архив за

Притеснението между Josh Wink, Sven Vath и Милко Калайджиев си е арт проект само по себе си, но искам да кажа, че плаката на БСП за събора в Бузлуджа има доста добра… плакатност.

За контраст – плакатите на ГЕРБ съдържат предимно Бойко Борисов.

Дами и господа, искам да ви поздравя с новия ми любим блог – White Whine, новият Stuff white people like. Оплаквания от неща, които иначе не би трябвало да се оплаквате.

Това, което правят приятелите ни във Facebook по цял ден вече си има име.

Ако имах малко време, бих направил и българска версия, ще е забавно.

В следващите няколко дни планирам да преместя eenk.com на нов хост. Хост е сървъра, където се помещават текста, картинките и софтуера на даден сайт. Очаквайте сътресения.

Безкрайни благодарности на екипа на Cult.bg за безвъзмездното хостване на eenk.com до момента; и за поддръжката. Без тях нямаше изобщо да почна през далечната 2003-та, честно ви казвам. Тогава хостовете бяха като dial-up акаунтите едно време – правят се от и за приятели (или се крадат), щото иначе скъпо.

Направих проучване на основните (разбирайте евтините) хостинг услуги в България и финансово най-добрата оферта е на Host.bg, но най-много препоръки от приятели получиха SuperHosting.bg. Отивам там, щото имам един акаунт, който мога да разширя до „про“ хостинг. Трябва да похваля и Space.bg (техните флекси-хостинги също бяха препоръчани), които хостват безвъзмездно neolog.bg, а поддръжката им се оказа супер отзивчива по един друг проект, който съм захванал на тяхна територия.

***

Извън този ред на мисли, откривам нов вид спам от някакви пишман SEO маниаци, които пишат иначе стандартно безсмислени коментари (нищо крайно или против правилата), но се кръщават като „ноктопластика“, „игри за iPhone“ или „Хидроизолации Варна“. Нищо против ноктопластиката или Варна, но да пишеш глупости, само за да си налинкнеш сайта и да блесне в Google под определена ключова дума, не е идеята на една дискусия. В бъдеще подобни коментари ще маркирам като спам.

2 търсения в Google по-късно откривам, че радиестезията е нещо отвъд доброто и злото и на крачка от фън шуя, но!

Това е един от най-хубавите плакати, които съм виждал от години. Накара ме да се върна в първи клас, сякаш трябва да науча нещо много важно от тази илюстрация.

Шегата настрана, днес си помислих, че плакатите в София почват вярно да отразявят от какво се интересуват хората в града.

Милко Калайджиев с феатура спиращия дъха клуб Night Flight и анонс на мач по телевизията, без значение, че мачът ще се играе в същия град. Мета, а?

А това че Левски и ЦСКА са представени като огън и лед със съответните епични 3D талисмани ми е познато и наивно, но само трикорни могат да кажат адекватно доколко смешно е това, защото аз от футбол не отбирам.

Докато кренвиршките могат да минат пред чужденци спокойно за бългериън въъшън ъв хот-дог, ето интересен феномен – използване на марка, за да се обозначи качеството на крайния продукт и да се обоснове разлика в цената. В ляво са кренвиршките „Сачи“ – 70 стотинки, в дясно – Кренвиршките „Тандем“ – 1.30 лв. Сусамът, предполагам, е още един мотив да се оправдае сравнително високата цена.

Съмнявам се производителите на кренвиршки да имат споразумение с крайния потребител да не ползва продукта или марката в други продукти, но е интересно събитие, което се е случвало и преди с далеч по хай-тек услуги, които безспорно преуспяха.

Последните два уикенда се занимавам с едно HD филмче, заснето с Kodak Zi8, която си купих преди няколко месеца. Ако до седмица-две смартфоните не са убили съвсем джобните камери ще ѝ напиша ревю, но първо искам да споделя челен опит за добри резултати с видео.

Проблемът при кодирането на видео е, че се учи на принципа проба-грешка, а всяка проба при един HD филм отнема 1 час и резултатът винаги е един парещ лаптоп. Но ето няколко съвета.

Снимане:

  • Ако тепърва мислите да си купувате камера, внимателно вижте каква компресия ползва при заснемане. H264 е супер. Всичко останало е риск. Вижте в ревютата на камерата как се класира микрофона и има ли вход за външен. Една от разликите на видеокамерите е, че се стараят да имат по-добър микрофон за снимане на шумни места без пръцкане.
  • Снимайте в 720p, засега. Това е резолюция 720 линии ширина и 1280 точки дължина. Заема по-малко място, по-лесно се обработва и де/кодира. 24% от читателите на Eenk.com ползват такава резолюция на екраните си, което е и най-големият дял. Това е резолюцията на по-малките (13″) лаптопи, които пък я пускат на цял екран, без да се пресмята. Филми с по-висока резолюция искат повече ресурси и реално разликата не може да се усети, ако са качени в YouTube.
  • Проверете настройките на камерата дали предлагат опция за заснемане PAL (европейския стандарт) или NTSC (американския). Минете на PAL. Вижте видео софтуера, който ползвате за монтаж дали предлага избор от тези 2 формата и там пак изберете PAL.

Износ (export):

  • Codec (кодек): изберете H264, това е най-добрият метод за компресиране на видео, известен на човечеството.
  • Кадри в секунда: не пипайте. Ако има опция „current“, стойте с нея. Ако промените кадрите в секунда, софтуерът преизчислява всеки кадър в новата рамка, което прави изходния клип насечен на моменти. Моята камера може да снима в 60 к/сек, което прави картината мазна като във видео игра, но досега не съм открил онлайн уеб услуга, която да пуска видео с такава мазнина.
  • Звук: AAC, 128 килобита, 44100 килохерца. Ако звукът от камерата е моно (малко камери имат стерео микрофони, а съраунда е тегава екзотика), изберете моно, за да спестите място.
  • Резолюция: уеб видеата вървят най-добре на 720p. Отнемат по-малко време да се кодират (40 минути работа за 10 минути видео при бърз компютър), и могат да се пуснат от всеки компютър, произведен след, да речем, 2006. Не си играйте да увеличавате резолюцията на видеа, чиито оригинали са по-малки. Ако пуснете на Vimeo видео от 1080p, онлайн софтуера ще го смачка до 720p.
  • Качество: перфектното качество за 720p видео е 10000 килобита (kbit) в секунда. По този начин обаче, 10-минутно филмче може да отиде до гигабайт в размер. До момента не съм открил разлика в методите на кодиране single-pass и multi-pass, освен във времето на кодиране. Опитах пак и определено multi-pass. Времето за кодиране се умножи по 4.
  • Размер на файла: ако трябва да се вместите в някакви квоти за обем на файла (например Vimeo предлага 500 мегабайта на седмица), направете го 4500 килобита/сек, frame reordering: yes, ключов кадър на всеки 30. 10 минутен клип с тази опция има прилично качество и е с големина около 450 мегабайта.

Какъв е вашият опит с HD видео, камери и компресия? Препоръчайте.

Ето какво ми разведри сутринта, след като целия целият квартал светеше.

Рекламата е феноменална по 3 вектора:

  • Представлява офлайн спам на онлайн продукт/услуга.
  • Използва дизайна на обяви, който позволява да си скъсаш телефона на предлагащия услгата. В случая – на уеб адреса, за по-късна референция.
  • Самото съдържание. Използва страховете на хората, за да се рекламира, а не някаква си измислена марка.

Момичетата не подозират този факт, но момчетата (у нас) имат проблем с козметиката.

Мъжете не говорят помежду си за козметика (никога, никога), а продавачките в магазините, дори да са обучени добре (което е рядкост) се държат с нас като с бивши гаджета: с пренебрежение, отегчение и сякаш знаят всичките ни тайни, но пък без да вникват в нуждите ни. Списанията в България са прекалено PR-дривън, че да публикуват честни съвети и тестове; дори мъжките списания, които на всичкото отгоре се правят на прекалено мъжки, че да обръщат внимание на мъжка козметика. Козметичните редактори, доколкото съществуват, са жени.

Стига се дотам, че човек няма кой да попита за дезодорант; честно.

И обърнете внимание на думата дезодорант – самата лексика предполага продукт, който премахва миризмата (и не мирише). Уви в България се набляга на миризмата да убие миризмата и става чудно. А ако искаш дезодорант трябва да си търсиш „дезодорант против изпотяване, който не мирише“, което е като да търсиш НДК-то на културата или да пращаш SMS съобщения.

Както и да е.

Откакто Roc спряха стика на серията си Keops (мразя продукти с топче [roll-on], а спрейовете трябва да се забранят, ама наистина), а Kiehl’s така и никой не внесе, се впуснах в серия тестове за заместител.

Най-доброто до момента грее по-горе – дезодорант Vichy. Не мирише, не съдържа алкохол или алуминиев прах. Не оставя следи. Струва 14 лева от повечето магазини.

И не на последно място – не се рекламира като продукт със 72 часова защита. Наскоро гледах подобна реклама по телевизията и се почесвах. Защото наистина – как маркетираш продукт със 72-часова защита? Целиш хора, които не се къпят? Не се прибират?

Мѐтро-шегите настрана (прекалено е лесно), какъв е вашият опит с малкото множество където „козметика“ и „мъже“ се пресичат?

Не подценявайте никога българскя low-cost креатив. Пред очите ви е рекламен стикер с размер А2 върху стъклената витрина на денонощен магазин в центъра. След като е неудобно да държиш толкова кутии и да ги залепяш една по една, рекламата имитира реалния живот като създава псевдо-витрина, която да рекламира продуктите, сякаш са на витрината.

Пещерска, Merilyn, King, какъв е отговорът ви?