Архив за

Имах шанс да си поиграя малко с iPad и, както правилно вече сте прочели, е прекрасно устройство.

Хора, които обичат да мразят iPhone и Apple, трудно ще го разберат първоначално. Не е баш компютър, не е голям iPod Touch, а е нещото, което ще трансформира ползването на интернет до едно по-приятно ежедневие.

За момента не ми трябва, но бих си купил един само, за да чета Reader през него или да си го залепя със скоч/велкро на пътечката във фитнеса и да гледам филми. (Това е пречупването на функциите му през моите нужди.)

Това е компютърът, за моментите, в които не искате да сте пред компютъра. Бих го нарекъл първият или последният компютър, който би ползвал даден човек. За всичко останало си има лаптопи.

В деня на славянското иху-аху и във времена когато смешно преведените думи събират ~90 коментара, не забравяйте, че Неолог – речникът за новите думи в българския език е там и си крета. Създаден през 2003 от моя милост и Серж, до момента е събрал над 3300 думи, които няма да видите в други речници.

В наши дни сайтчето ми става все по-симпатично, защото е правено за нормалните по онова време екрани с резолюция 800х600 точки, а ако продължи така ще стане съвместимо с повечето телефони :) Продължавам да търся финансиране, за да го развием.

А вие, като срещнете нови изрази, ги пращайте.

Ако желаете да подкрепите каузата финансово, използвайте Paypal бутона на първа страница. Парите ви ще отидат за домейна, който поради монополното положение на .bg все още струва 35 евро на година. Хостингът през февруари беше дарен от СПЕЙС.БГ, на които благодаря.



(cc) Ема Йорданова, която ни пише:

Пращам малко снимки. Преобладава храната в различните ѝ измерения. Розовото сирене в Пикадили е най-„прясно“ – снимала съм го преди около месец, но забелязвам, че го поддържат като продукт. Интерсно как на фона на био без съдържание на ГМО фибри без растителни мазнини се появява розово сирене. Холивудките са снимани в Пловдив.

Въздържам се тук да пиша за музика, защото този блог ми идва масов, а и по вкус и цвят приятели йок. От друга страна – notitle (since 2005) побира някои мои музикални впечатления, а отскоро почнах да списвам уж таен блог за музика, който обаче се разпърдя, след като едно системно съобщение на Google Analytics уведоми всичките ми колеги за съществуването му.

Така.

Следващият четвъртък петък и събота (27-29 май), списание едно (който един приятел нарича списанието на потенциалния емигрант; чийто екип пък се надявам да ми прости тази полу-шега, полу-комплимент) организира фестивал, който за пръв път кани адекватни към момента групи. Не такива, които са били известни преди 10 и повече години. Актуални, живи музиканти. И не само диджеи.

Ако трябва да ви препоръчвам набърже, задължително трябва да чуете:

  • Moritz von Oswald Trio, защото 2/3 от тях са издали 4 от 10-те албума във вечната ми класация за самотен остров, без майтап.
  • Kode9 – дъбстеп от класа. Дъбстепът е новият, по-добър дръм енд бейс; прави се в южен Лондон, едно магическо място.
  • Who Made Who са трима кльощави датчани, които вдигат повече врява от AC/DC. Снимах ги в Кьолн, където обърнаха една зала с китара, бас и синтезатор.
  • Padded Cell, защото танцовата музика може да звучи едновременно интелигентно и на провал. Издават за един от любимите ми лейбъли – DC Recordings.
  • Stefan Goldmann, защото е бългериън-борн, и има смелост да издава касетки или комплекти от пет 7″ плочи с шумова музика в ограничен бокс сет, фръц.
  • KiNK, защото е най-признатият българин в танцовата музика, според мен. Вижте само какъв подкаст.
  • The Bulgarian, защото е пътувал много и разбира от купонджийска музика.

Има 2 сцени – безплатна в борисовата градина и платена – на 7-ми километър – новото хале на Интер Експо Център. Билетите са 40 лева, което е справедливо за тридневен фестивал. Тъпото е, че прибирането от Интер Експо Центъра до центъра оскъпява преживяването с 10 лева, но залите в София са зле, знаете. Купих си билета за точно 40 лева от магазини „на тъмно“, след като величавите eventim искат 5,50 (!?) лева за доставка за 5 (!?) работни дни в рамките на София или 2 лева, за да си вземете билета от техния офис (!?), който е далеч. Кога ли тук ще има билети с баркод, които си отпечатваш сам?

Желая успех с организацията, продажбите и кефа.

И!

Без да съм mellow-центричен, трябва да отбележа, че като цяло нещо става със сцената в София.

Така:

Ако сцената продължи да се развива така, ще съм много доволен.

Добри колеги ми изпратиха следното прес съобщение днес:

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

ОТДЕЛ “ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА”

Щастлива поличба за Миро в Норвегия

Под щастлив знак премина първата репетиция на Миро в норвежката столица Осло. Точно в13.13 ч. Миро са качи на сцената на Евровизия за първи път. Това е пореден знак, числото 13 носи късмет на Миро. Фатално за някой, за други не, Миро вярва, че това е отлично начало на представянето му.

Горещата новина от столицата на Норвегия е разрешението от централата на Евровизия Миро да изпълни първият куплет от “Ангел си ти” на български, вторият на английски и финалът пак на български. Драгомир Драганов предава от столицата Осло – „ Това е своеобразен прецедент. Радваме се, настроението на Миро и целия ни екип е великолепно, посрещането топло и сърдечно, нека всички изпратим позитивната си енергия към Осло и вярваме в победата на Миро и България.”

За репетицията сцената беше аранжирана с внушителни сребристи воали, танцьорите бяха в бяло, носеха ангелски криле и танцуваха грациозно зад Миро на задимената сцена. Улегналото темпо премина в по-бърз диско вариант и енергични танцови движения, акробатични номера и воали, които се оттегляха, за да разкрият бели, премигващи светлини на фона, които преминаваха в оранжеви по време на припева. Това създаваше илюзията за две сцени в едно изпълнение.

Към края на изпълнението темпото се забави и отслабна, а ангелите и димът се появиха отново, завършвайки представянето.

По време на представянето Миро изненада всички, като изпълни песента на български и на английски, като предварителните очаквания бяха, че той ще пее „Ангел си ти” само на български.

„Според мен ние всички сме ангели.” сподели Миро.

По време на пресконференцията Миро благодари на всички за подкрепата и разказа колко е бил щастлив и изненадан, когато e бил избран да представи България.

По-късно Миро представи Гордън Дейвис, който е написал английския текст на „Ангел си ти”. Изпълнителят добави колко топло и гостоприемно е бил посрещнат в Осло и че там „бирата е невероятно студена”. Холандски репортер пожела да види голямата татуировка с числото 13 на врата му.

Вълнуващо, нали?

Няма как да не успеем. Какво като в Bwin.com коефициентът за печалба на Миро е 151:1 и сме предпоследни.


Шоколадов бар и Винен лист са двете ми най-любими буквални чуждици, променящи смисъла на словосъчетанието, което се опитват да преведат.

Кои са вашите? Кое за вас прави смисъл и дава кеф?

Ако се абстрахираме от всичко останало, фолк плакатите са достигнали дизайн минимализъм – име, дата, телефон за резервации и име на клуба, най-често с лого. Снимката е фон.

Нищо двусмислено, нищо излишно. Също както самата музика.

Изглед към Мордор от север.

Понякога се чудя само металургията ли е спряла София да се развива на север и колко по-хубаво е на южните склонове на Балкана. И какво ли щеше да е, ако Световрачане, Подгумер, Негован, Локорско, Кремиковци и Кътина са това, което са сега Владая, Княжево, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Бистрица и Железница.

(cc) Георги Рашев, някъде над Троян

Шегата настрана, ако видеонаблюдението започне да се извършва онлайн, възникват много въпроси – кой има достъп до него, къде се съхраняват материалите и колко се пазят.

Симеон Дянков, цитиран от Дарик:

„Аз имам колело, донесъл съм си го от Вашингтон, така че съвсем скоро може да ме видите по бул. „България“ с колело – надолу е лесно. Аз и преди това съм си го мислил, но ако се наложат съкращения, защо да не се движа с колело“.

Така Симеон Дянков отговори на въпрос, свързан с издадената от премиера Бойко Борисов заповед за забрана използването на лични шофьори и коли от министрите.

И аз нямам идея защо човек пренася едно колело от Вашингтон до София, след като и тук се продават някакви. Но от друга страна е хубаво, че придвижването с колело вече минава за добра PR каскада.

От трета страна – залагам си моето колело; не, залагам си и двете колела, че (ако предположим, че живее в Бояна) Симеон Дянков никога, ама никога не се е спускал по бул. България с колело сутрин, още по-малко да се качвал обратно вечер. Като човек който кара, трябва да кажа, че това е едно от най-опасните трасета за колело в София. А ако привечер изминеш Центъра-Бояна, на ресторант Чипишев Чепишев вече кашляш олово.

От четвърта страна, не мога да повярвам, че министър на икономиката прави толкова клети сметки. Времето прекарано като работещ министър ще е много по-голям приход за държавата, отколкото времето, в което го чакаме да се прави на Ланс Армстронг сутрин 40 минути, за да слезе до центъра*, и вечер 80 минути да се качи обратно до Бояна. Това време, господин Дянков, като данъкоплатец, предпочитам да го изразходвате като работите на лаптопа, седнал на задната седалка на вашето BMW 750i.

За какви икономии говорите?

___

* В тези 40 минути не включвам задължителния душ в министерството и преобличането. Щото да не мислите, че човек не се поти като кара колело?