Архив за

Както знаете следя Facebook маркетинга отдавна и не спирам да се изненадвам на местните похвати.

Florimont Expo май е до околовръстното – една дрънчаща стъклена сграда, чиято цел не мога да схвана.

И нямам идея какъв е концепта на The Kiss party. Дори като гледам страницата.

Но интересното е, че локалните мега-партита някак правилно се маркетират с Facebook, защото а) вече е ясно, че всички са там. И б) дори да не вземеш телефона на него/нея същата вечер, можеш да го издириш от снимките в страницата.

Post-privacy? Stalking at its best?

Не ме разбирайте погрешно. Винаги ще съм фен на Asics Gel Kayano, които съм ви споменавал и преди. В последните 3 години, всяка година си купувам поредния модел Kayano и тичам с него ~2000 км докато станат на мекици. И не спирам да съм доволен.

Наскоро реших да разнообразя и си взех последния планинския топ-модел на Asics – Trabuco 12. И преди съм тичал с Trabuco, но версия 9, която по едно време незнайно защо ми отесня.

Trabuco 12 са супер. Както всяка обувка за планинско бягане и тази е с по-дебела подметка и една идея по-твърда. По-тежки са и петата е по-скована, но пазят много по-добре краката от стъпване накриво. Предната част е укрепена с повече гума, за да не си потрошите пръстите, ако ритнете камък или се спънете. Средната част на подметката не е кевлар и въглерод, както маратонките за шосе, но сякаш имате повече контрол. Освен това имат от онези тънките връзки, които не се развръзват когато не трябва и се развръзват когато трябва.

Струват ~230 лева в магазините на Asics в ЦУМ или на пресечката на Патриарха и Витошка. Понеже в България никой не си купува обувки за бягане, редовно имат 40% намаление и може да ги вземете за ~150, както и аз.

Ако не бягате, трябва да знаете, че при разходка в планината с маратонки за бягане ще направите много по-малко опасни стъпвания отколкото с туристическа обувка.

Aloha!

Днес адвокатът ми ме изненада с факта, че Апелативен съд София приема моето обжалване и е отхвърлил решението на Софийски градски съд за делото ми срещу 24 часа. Решението на АСС е финално, така че 24 часа няма какво повече да направят.

Съдът ми признава 200 лева нематериални щети и 100 материални, плюс разходите. В петък ще публикувам решението тук, а другата седмица с моя адвокат вземаме изпълнителния лист и се запътваме с кючеци към счетоводството на 168 часа ЕООД да вземем малко, но честно спечелени пари след 2½ години дела.

Обещаното и погребано „авторски права парти“ ще се състои, макар че няма да е пищно :)

***

Другата новина е, че пратките от ЕС до София вече ще се получават на домашния адрес, а тези извън ЕС ще се обслужват „експериментално“ на едно гише @ Веслец №84.

Браво на Дневник и Капитал, че подеха моята история и свършиха по-голямата част от работата!

Случка в офиса.

Откривам нещо и отивам да го споделя с колегите. Споделям, споделям и после решавам да туитна, защото все още ми се струва мега важно и искам света да разбере. Две минути по-късно една колега казва:

— Всеки път като разкажеш нещо и после туитнеш, се чувствам сякаш си ми загубил времето.

— Първия или втория път ти го е загубил? Попита друг колега, не без чувство за хумор.

Ето ви проблем, който срещам постоянно и който не съществуваше преди, да речем, 2 години. Повечето хора не са като вас, но съм сигурен, че вие сте регистрирани в поне 2 от следните: Twitter, Facebook, Google Reader, LinkedIn, YouTube, Last.fm, Flickr и т. н.

И така – човек има ограничен брой приятели, с които е свързан по всякаквите там социалки. Хората, с които сте свързани в повече от 1 мрежа, е вероятно да са ви по-близки. Въпреки това, точно близките ви е вероятно да споделят нещо по всичките свои канали и от това да пострада вашето време, защото информацията се повтаря.

Гледали ли сте повторение на новините по телевизията? Много е гадно.

Уеб версията на това е нещо такова: приятел качва снимка във Flickr. Акаунта му си има RSS, който следите и той се появява в Google Reader-а ви; Flickr пък му ъпдейтва блога със същата снимка, а вие сте абонирани за блога през RSS, блогът му ъпдейтва Twitter акаунта, който пък му се препраща до Facebook-а, а може би и LinkedIn. За вас този приятел е ценен и е произвел нещо хубаво, но трябва да го видите около 5 пъти.

Още по-голям проблем е ретуитването и споделянето на едно и също от други хора, защото ако следите 2 източника и единия повтори другия, вече няма отърване.

Изходът, донякъде, е:

  • Да се разведете с вашия човек в някоя мрежа като запазите друга, но тук има риск той/тя да ви се разсърди;
  • Да скриете човека в някой от каналите, но тук има риск да изпуснете нещо важно, ако то биде споделено само в тази мрежа;
  • Да се отпишете от асинхронните социални дейности (например RSS). Така няма да ви се разсърдят, но остава рискът от пропуски;
  • Да скриете дадено приложение, а не човек (например Last.fm) във Facebook, но така цензурирате други хора, които ползват приложението. Работи само с хороскопите и тестовете;
  • Да си траете, но така ще четете едно и също 5 пъти.

В последните месеци се опитвам да балансирам, избирайки между горните 5 опции, но без особен успех. Няма как да се приоритизират мрежите, нито пък хората, защото са различни.

Решението трябва да е в тези, които произвеждат, а не тези, които консумират. Затова всеки, хм, творец, според мен трябва да следва следните напътствия:

  • Никаква автоматизция
    Всяко публикуване трябва да изисква човешка намеса, за да добавите стойност спрямо средата. Добър пример – споделянето в Reader има ръчен момент, защото вие избирате какво да споделите и това не е автоматично. Износът на Reader в блог е приемлив, защото все още обидно малко хора ползват Reader и там процесът да почнеш да следиш някого е тегав и неясен.
  • Профилиране
    Всяка социална мрежа има контекст, с който трябва да се съобразява. Личните работи – във Facebook, линковете и шегите – в Twitter, снимките – във Flickr. Смесването (и съответно повторението) трябва да става внимателно и само когато имате да кажете нещо важно на всички.
  • Интегриране на „бавна“ към „бърза“ среда
    ОК е да си интегрирате блога си в Тwitter, защото правите по 1-2 и то по-смислени публикации на седмица, но не е ОК да интегрирате Twitter в блога, защото публикувате по 20 туита на ден, и са извадени извън контекст.
  • Интегриране на по-малко към по-популярни мрежи
    Например Last.fm във Facebook. Не плащам за Last.fm, защото всеки стрийм звучи зле и ползвам моя профил само за статистика. Но съм ОК Last.fm да изпраща парчетата, на които съм щракнал многозначителното love сред приятелите ми, защото така те получават каймака на това, което харесвам, което са 3-4 парчета на седмица.
Защо социален спам?

Трафикът (посещенията) в един уеб сайт се дели на 3: директни попадения (хора, набрали адреса и влезли), попадения от търсачки и препратки от други сайтове. Ако не броим работата ви, вашето време, прекарано онлайн също е:

  1. ~⅓ сред любимите ви сайтове и медиите, които посещавате всеки ден като им набирате адреса. (Google Reader го броя тук);
  2. ~⅓ за нещата, които сте открили чрез търсене/Google;
  3. ~⅓ за нещата препоръчани от приятели в социалните мрежи.

Във всяка ⅓ има спам:

  1. В медиите (Reader) спамът се нарича реклама.
  2. В търсенето спамът са резултатите, напомпани от SEO експертите.
  3. Социалният спам се прави от хора и е най-труден за избягване, защото са ви близки и им имате доверие.

Според мен тепърва ще предприемаме тежка борба с 3 за нашето ценно време.

Какви са вашите решения на този хм, проблем?

Как съм пропуснал досега  edikoisi.usesthis.com?

Инициативата по-известна като The Setup и представлява десетки кратки интервюта с едни от най-интересните хора от интернета (по света). Питат ги какъв софтуер и хардуер използват.

Изложихме се и пред чужденците.

Дами и господа, ако и вие в този момент смятате, че живота няма смисъл, предлагам ви да се развеселите като прочетете бест-селъра Евала бе, митница на македонски с далеч по-екзистенциалното заглавие Кафка на царините.

През това време вашият calm, collected, добре познат, internationally-acclaimed автор ще се любува на проекто-тениските от theplamen, ще потрива ръце и чака да види какво ще се случи с митниците, които обещаха обслужване на 1 гише както и развитието на неговата люта жалба в Комисията за защита на личните данни.

Хаjлаjти:

„Оди на шалтер 17 и побарај сертификат ЕОРИ. Потоа можеш да се вратиш, да пополниш декларација“.

„Што е сертификат ЕОРИ?“, сакав да знам.

„Само оди таму, ќе ти објаснат на шалтерот“.

***

Ме фати нервоза. Дојде време кога требаше да објаснам дека ги знам моите права според актот за заштита на податоци. Но, по неколку минути замајувачка дискусија, сфатив дека доколку сакам да заминам со моите маици, немам друга опција освен да дозволам државата да ги крши сопствените закони.

***

Службеничката извади чуден апарат што го поврза со УСБ-порт на нејзината ултрамодерна машина: тогаш сфатив дека тоа беше читач на флопи-диск. Бев вчудовиден – тоа беше како да приклучила количка на вселенски брод.

Благодарности на Комитата, който ме насочи към този брилянт на македонската преса.

(Ново 14:45, 23 януари): Няколко дни по-късно, благодарение на Атанас Чобанов, разбрах че материалът е преведен и на френски, а благодарение на Владимир Стернголд, че го има и на холандски.

Мислех просто да туитна, но това си е важно.

Знаете ли че… ако си купите билет от сайта на Bulgaria Air, той е с около 50 лева по-евтин сравнен с билета, закупен от бюро на компанията.

Никой в бюрото за самолетни билети до театър Иван Вазов не успя да ми обясни защо.

Заглавието е SEO трик, простете. Всъщност искам да кажа, че Air.bg са тъпа компания, щом има различна ценова политика, която не е прозрачна.

Това е полу-легална снимка от BILLA под СУ Климент Охридски. Полу, защото е забранено да се снима вътре, но аз снимах отвън.

Растителна Гауда поражда смях на пръв поглед, но от друга страна точно така трябва да изглежда регулацията. Да прави менте-продуктите да не приличат на това, което претендират, че са.

Или както каза един приятел – това е маргарина на кашкавала.

Едно от онези изненадващо хубави и не-безумно-скъпи български вина. Леко и плодово. „Следя го“ отдавна, а реколта 2008 е супер. Кабернето от този клас носи името Twins; също е супер и на същата цена. 9.99 лева в Пикадили.

(Като се замисля може да съм уцелил някаква промоция, защото преди време това вино се продаваше за ~15 лева.)


Многоуважаема BILLA,

Гигантските ви електрически въртящи се найлонови торбички стоят ОК на края на града, където хората се ориентират карайки, но не мислите ли, че е прекалено да брандирате софийския университет със същите глупости, след като имате само мъничко магазинче в подлеза? Нямате ли архитекти/маркетолози, които да знаят какво значи дискретност?

П.с. Не мислите ли, че е тъпо да повтаряте надписите наоколо, ама с вашите цветове?

П.п.с. Не мислите ли, че походката на човека,-който-влиза-в-BILLA-брандирания-подлез изглежда нетрезва?