Архив за

Майтап няма.

Поздравявам ви сърдечно с прес съобщението на величавото изложение Lux Only, което идва със страшна сила следващата седмица и акцентът е Луксът по българските земи, ръиш’и:

Тази година най-бляскавото изложение в България Lux Only има нов, вълнуващ акцент. За да не изглежда неприлична демонстрация на разкош по време на световна икономическа криза, българската витрина на луксозната индустрия ще се обогати с културно-исторически фокус, повод за национална гордост за всички българи. Организаторите инициираха изваждането от хранилищата на Националния исторически музей на непоказвани досега бижута, накити, ювелирни изделия и предмети от бита от злато, организирани в изложбата «Луксът по българските земи».

«По българските земи се обработва злато от преди 4-5 хилядолетия, а това означава, че хората, живеещи по тези земи, са имали необходимост от лукс още в древността. Това дава право на България с гордост да се нарича родина на лукса». Това изказване на президента за Европа на Christie’s Great Estates Йоахим Ранг-Виден на конференцията LUX ONLY’08 вдъхнови организаторите да инвестират в селекция и представяне на най-впечатляващите творения от благородни метали, повод за национална гордост и самочувствие.

Докато чакаме с нетърпение да публикуват информация за благотворителните каузи, с един приятел дискутираме по Skype следните дилеми:

Съкровищата – културно наследство или bling-bling от античността?

И разбира се, към кой щанд да се втурнем първо – VERTU или POZNAI MENTETO?

***

Шегата настрана, откъде-накъде непоказвани съкровища от Националния (!) исторически музей ще имат премиера на изложение за яхти? Тези от музея са за убиване или поне за подвеждане под отговорност.

Следя брошурите за недвижими имоти, за да видя как се променят спрямо кризата. Ето класически пример за корекция или в случая достойно поевтиняване на лукса.

Прекарах две минути да се чудя каква ли е цената на стандарта и комфорта, докато схвана, че кавичките липсват. BLVD/Мадрид впрочем е добър евфемизъм за Подуяне.

Oпуквах новия брой на хартиения Wired по някакви гари и летища и се вдъхнових от отварящата статия, която подканва хората да си закрият блоговете, щото вече пазарът е наситен и обяснява как Twitter, Facebook и Flickr ги изместват. Не бих могъл да го кажа по-добре. Статията звучеше сякаш аз говоря, ама далеч по-умно.

Оставих си бележка да я линкна по-късно. На следващия ден я видях спомената в български блог, но сега не мога да открия кой. (Нека автора се обозначи, за да му дам кредит за наблюдателността.)

Блогването в наши дни е загубило интимността от началото си. Казвам го с пълното съзнание, че американците са поне 5 години напред в тази сфера (че да напишат тази статия). "Пазарът" на блогове тук не е наситен като американския, но вече дори в България има публикации, които те хвърлят в размисъл дали авторът е поел инициативата, или обекта на публикацията. И, както винаги, е пълно с хиляди блогове, които пишат какво е закусвал авторът или котката му. Което касае само тези, които познават, ама наистина познават автора и особеностите на котката му.

Светлината в тунела се нарича Facebook или каквото дойде след него. С Владо си говорихме онзи ден, че не толкова, че Facebook ще избие блоговете, а ще вземе да затвори личните неща в себе си. Като гледам статусите на хората във Facebook – повечето са микроблогинг на тема закуски, котки и офис живот. Галерии от партита. Това не е лошо. Напротив – това е добро, защото тези сигнали са важни само за приятелите на автора, а не за целия свят. Така шумът в интернет се ограничава.

Освен това, да публикуваш лични неща във Facebook е далеч по-безопасно отколкото в блог. Представете си, че кандидатствате за работа. HR хората ще са ви потърсили в Google много преди да се явите там и ще са видели всякакви лични снимки от вашия блог. Те няма да издадат кой-знае-какво, но със сигурност ще направят невярно впечатление на някакви непознати, от които (в случая) зависи вашата кариера.

Мисля си, че след време затворените общества ала приятелски кръгове във Facebook ще отсеят блоговете само до такива, които могат да подават сигнали на широка аудитория, информират за правилните решения (продукти) и повдигат, с извинение за клишето, обществен дебат.

Първи закон на Еленков за настройките:

Без значение колко време си прекарал да изучаваш настройките на дадено устройство, то винаги работи най-добре с оригиналните.

Следствие 1, открито 5 години след измислянето на закона:

Зрялостта на един човек зависи от това колко лесно той се съгласява със себе си, че оригиналните настройки работят по-добре от личните му модификации.

Следствие 2:

Времето на признанието на закона намалява обратнопропорционално на годините на даден индивид.

Забележка: Законът не важи при Linux компютри и системи с постоянно променящи се параметри, например фотография с DSLR апарат.

Рубриката Закон бе позамряла от година и да напомня – тя прави връзки между на пръв поглед несвързани неща.

Смешно описание от първо лице на преживяванията на Дилън Джоунс (автор на книга за етикет и редактор на GQ) по време на представянето на книгата му в София:

And while it might now have casinos and nightclubs and regional outposts of Vitra, Vertu and B+B Italia, it still looks like Birmingham, only less, and more corrupt.

[…]

If society has changed at all in the last few decades, it’s in the way in which style has replaced class as a signifier of success, while the new pagan gods are more likely to be a fancy car or a designer raincoat rather than a private banking account or a golf club membership. And you don’t have to wear a belt made from bailer twine to tell everyone you’re from the wrong side of the fence; all you need do is wear square-toed shoes, fake diamanté cufflinks, a fat footballer’s tie or a four-button suit. And luckily for me, not all Bulgarians know this.

Шегата за Бирмингам важи само за хора, които са стъпвали в този град. Иначе целия текст прозира едно недоумение как може ние българите да се радваме толкова на някакви съвсем обикновени хора от острова.

Ноу шит.

Интересна статия + видео интервюта с тези герои. Пен е по-добрият Боно:

Chávez is tireless. He addresses every new group for hours on end under a blistering sun. At most he’ll sleep four hours at night, spending the first hour of his morning reading news of the world. And once he’s on his feet, he’s unstoppable despite heat, humidity and the two layers of revolutionary red shirts he wears.

Верен на пътеводния му принцип в живота — след дъжд – качулка — Еленко си купи фотоапарат на последния ден.

Църква на Парк авеню рекламира новите си литургии, базирни на кризата.

Мостът Бруклин, място за джогинг.

Бруклин.

Мрак се спуска над Уол стрийт.

Почти всички финансови сгради имат фитнес клуб на първия етаж.

Пожарникарският пост до Ground Zero. На стената има огромен надпис strength through sacrifice. Американците тачат много пожарникарите си, защото те са и гражданска защита, и линейка.

Разчистването изглежда приключило.

Проходът над дупката ще се прави от Сантиаго Калатрава. Но засега изглежда така.

Снимка от Таймс скуеър, с която тествам как фотоапарата реагира на цветове.

NYC MTA. И чао!

Рядко Дейвид Поуг се изказва толкова крайно зле за нов продукт; в случая BlackBerry Storm, който са решили да няма клавиатура, за да влезе в iPhone модата:

Isn’t the thumb keyboard the defining feature of a BlackBerry? A BlackBerry without a keyboard is like an iPod without a scroll wheel.

[…]

In short, trying to navigate this thing isn’t just an exercise in frustration – it’s a marathon of frustration. I haven’t found a soul who tried this machine who wasn’t appalled, baffled or both.

And that’s before they discovered that the Storm doesn’t have Wi-Fi.

 Явно има проблем.

Част от Малибу и Санта Барбара (LA), където се случиха пожарите буквално на 100 метра от магистралата, по която моя милост мина. Местните реагираха по начина по който спират водата на софиянци: с неизненадано разочарование.

Walt Disney Music Hall на Франк Гери.

Паркинг. През нощта Downtown LA (там е снимана последната сцена на Fight Club) е напълно пуст. За 3 часа разходка се появиха 3 души – 1 бездомник, 1 чистач и 1 дядо кореец, който правеше джогинг.

Светещите прозорци са офиси, които в момента се чистят от мексиканци.

Фоайето на сградата на KPMG, където е снимана онази сцена от Матрицата.

Всеки ден в LA 1.5 милиона коли влизат и излизат от центъра на път за работа. Градският транспорт на практика не съществува.

В зависимост от трафика, достигането до 1 място може да отнеме от 15 минути до 3 часа.

Мол на улицата.

Местна забележителност – първия денонощен магазин в града, който не е затварял от (доколкото си спомням) 50 години.

Бевърли хилс.

Паркингът струва справедливо $1 за час.

Родео драйв, където можете да видите звезди, които си купуват Prada, ако ви вълнува подобна тръпка.

Както в други велики градове, метрото в LA има само 1 линия, която почти не се използва. За разлика от София обаче, причините за неслучването му са в богатите хора, които не искат до техните квартали (край океана) да идва метро, защото ще почнат бедни хора да идват там, да носят дискомфорт и цената на имотите им да падне. Линията на метрото в LA води от Холивуд до центъра. Oбщностите в двете крайни дестинации нямат никакъв интерес една от друга, че да пътуват. Снимката е направена в петък в 19 часа.

Това, което не виждате на тази снимка е надписът Hollywood, който беше изгаснал. За сметка на това беше обграден от светещи кръстове на местните фанатици, които рекламираха религията си за сметка на добре познатия надпис.

Virgin е най-добрата компания, с която съм летял. Цени – като другите; екранът пред теб е мини компютър, има чат в рамките на полета, можете да играете Doom с долния джойстик. Както всеки вътрешен за САЩ полет, храната се купува.

* * *

За финал, гледки от Биг Сур, място което ви заклевам да обходите, ако някога имате път на западния бряг. Тръгвате на север от LA или на юг от Сан Франциско по Interstate 1 и то е неизбежно.