Архив за

Дами и господа, 

2 неща,

Eenk.com тихичко навърши 4 години.

Благодарение на вас, отношенията текст/снимки, регулярност/свежест и качество/интерактивност вървят само нагоре. Благодаря!

***

И напук на финансовата криза и невъзможността да се види кое как е; от май месец авторът авангардно крои годишната си отпуска за… ноември. (И е щастлив, че работи за компания, която позволява такива своенравия.)

Така че, ако опцията за мобилно блогване не ме засърби, та да издам моите далечни координати, ще се видим пак след 3 седмици.

А вие се дръжте изискано, хранете се балансирано и творете всеки ден!

Ваш,
E.

Пламен Мавродиев известен и като HIVE изпрати чудна селекция от снимки от различни места на света. И текстчетата са негови. Enjoy!

***

Входът на стадиона Викинг Ставангер (Норвегия), където разбираме какви предмети и идеи са забранени за внасяне. По време на мача хората набиваха пуканки и пиеха кола и имах чувството че съм в киносалон.

Автобус-тоалетна позициониран пред Ермитажа в Санкт Петербург, Русия.

Пътен знак B2 забранено е влизането на сперматозоиди и в двете посоки; Амстердам, Холандия.

Магазин за артикули и други боклуци в Копенхаген, Дания. Непрозрачна торба с неизвестно съдържание за 49,50 датски крони (13 лева). Беше ми много любопитно с какви ли неща е натъпкана, но така и не се посмях да си купя една. Добър начин да разкараш залежала стока.

Трондхайм. Най-големият норвежки мобилен оператор провеждаше интересна рекламна кампания навръх откриването на учебната година. Имаше доста студенти на по няколко бири и се получи интересна игра на джаги на живо малко по късно.

Една от пътните артерии малко преди центъра на Берлин. На немски може би да няма смисъл, но на английски няма две мнения накъде се запътваш ако хванеш пътя.

Москва. Надписът е ОК на руски, на мен ми се стори смешно че пожелават весела нова година на добре известния ни модел кола.

Берген, Норвегия, реклама на магазин за играчки. На мен както и на повечето ми приятели тази снимка винаги е навява мисли за мустакат педофил, който приканва малки дечица да си поиграят с него.

Арт изпълнението е на входа на МДААР, София. Няма нужда от червен килим, ако това представя непредставителността на институцията.

Sept-Iles, Квебек, Канада. Отдалеч ми се стори, че е местно менте на KFC, но се оказа че не е. Просто франкофоните в тази област си пазят езика със зъби и нокти и превеждат (префасонират) дори и глобални марки.

Магазин в центъра на Севиля, лято; 39 градуса на сянка. В разпродажбата бяха намерили място зимни ръкавици. След като през зимата средната температура е 15 градуса, интересно дали срещу 4 евро някой ще се обърка да си ги купи.

Festival Internacional de Benicàssim близо до Валенсия. Освен няколкото сцени имаше и една малка с DJ. На входа налагаш слушалките, имаш 2 канала с музика за избор и си танцуваш каквото ти харесва. Беше интересно когато хората около тебе са на другия канал и танцуват с темпо различно от твоето. Купонът беше неповторим!

Отново в Sept Iles, Квебек, Канада. Двойно информативна реклама на известните хамбургери, които избягвам.

Силна, здрава, мощна подкрепа за Обама във всяко едно отношение; Вашингтон, САЩ.

Табела на входа на бар в Краков, Полша. Явно е, че испанците са изкопирали традиционните полски tapas.

Обама тайно е инвестирал част от даренията за кандидат президентската си кампания и си е направил банка. Само малко не му е стигнало въображението относно името на банката. Вашингтон, САЩ.

Норвежците обичат да се хвалят с уникални неща. Ето единственият асансьор за колела в света в Трондхайм, Норвегия. Баирът за който е предназначен трудно може да се качи с колело. Не видях никой да го ползва, повечето хора си бутаха колелата нагоре. За Берген пък твърдят, че имат единствената работилница в света за поправка на чадъри… И двете засега не мога да ги оборя.

Ещорил, Португалия. С подобна реклама можеш да разчиташ предимно на любопитни, безпретенциозни и посетители с добро чувство на хумор. Заведението наистина беше пълно! Рекламата сякаш съм я виждал и на други места, но може да е просто дежа ву.

(cc) HIVE

В страна, където ~60% от хората пушат, реклама на Victory не е много необходима.

Докато чакам процента да намалее по най-естествения начин (като се качат цените), а акцизите отидат за нещо добро, ето интересна галерия с реклами от Станфорд, която показва триковете на тютюневата индустрия за да хване хората да пушат. Рекламите имат и хубави текстови обяснения.

Освен псевдо-научните факти изнесени вътре, интересни са рекламите със спортисти и тези с космонавти. Друго интересно е, че т.нар. нано-филтри са съществували като подход още през 50-те.

Докато Перник се готви за премиерата на Golf 6, край Берлин се разработват бензинови двигатели, които ще изкарат 100 км с 2,5 литра гориво, които се очаква да заработят към 2012.

Новото при HCCI (homogeneous-charge compression-ignition) e по-високото налягане при впръскването на бензина (също както при дизелите), по-високата концентрация на въздух в сместа, а оттам и следствията – по-ниската температура на горене, по-високо КПД и по-ниски вредни емисии.

Страхотна статия в Economist, която обяснява случката, а и разликите между бензинови и дизелови двигатели, ако (както на мен) не са ви съвсем ясни.

Не спирам да се учудвам как американците (и напредналите демокрации) имат перфектна отчетност какво се случва с парите на кандидатите.

Ето на, Пейлин си ъпгрейдва целия гардероб за $150 000 (+ галерия), което няма проблем, стига хората да им изнася сумата. Важното е, че е прозрачно – избирателите знаят в кой магазин колко пари са похарчени.

Което е по-интересно, кандидатите ползват тези дрехи само за обществения имидж, а не в личното си време.

Тук Станишев се появява често с риза за 700 лева и новобогаташко скъп часовник, но никой не го повдига на въпрос.

Докато Economist пламенно защитава капитализма като идея, ето интересен пре-прочит на Капиталът на Маркс (книгата в момента е супер търсена) от няколко професора и какво е успял да предрече и какво не:

For 30 years we’ve been told that the market always knows best and that the Government is at best a necessary evil. In this crisis we see that the market can result in huge distortions with calamitious results; and that only the Government is big enough and legitimate enough – as the representative of all the people – to intervene and sort the mess out. It marks the end of the neo-liberal era and the return of social democracy.

Карл познава ~3 от 10.

***

Интересен разказ какво е да си бизнес репортер в Япония, където да се интересуваш от пари е непочтено.

***

Фото блог от Twin Peaks, преди и сега.

***

Интересно интервю с човекa, който преследва Oсама вече 8 години:

You can buy a thousand more Predator drones and put them over there and clog the airspace […] we’re going to make them fly higher and have more powerful cameras and all that stuff, but I think that because [al-Qaeda leaders] live in mud huts and they’re barely washing and bathing themselves … that we somehow treat them as if they are inferior human beings. […] It’s hard for a Western mind to realize that bin Laden is perfectly comfortable with a couple of meals a day of flat bread and some rice, […] It’s hard to imagine anybody, any leader in the West, to have the ability to do that…

***

Слуховете не влияят зле само на ПИБ. Ето как калпав вестник за малко да обърне полската икономика.

***

И във време когато Starbucks отварят в София, ето сравнение, че колкото повече кафета от веригата има в дадена държава, толкова по-малко стабилна е тяx.

Страхотно, и добре написано есе на Андрю Съливан (редактор на The Atlantic от ранна детска възраст) относно това какво кара хората да блогват:

Anyone who has blogged his thoughts for an extended time will recognize this world. We bloggers have scant opportunity to collect our thoughts, to wait until events have settled and a clear pattern emerges. We blog now–as news reaches us, as facts emerge. This is partly true for all journalism, which is, as its etymology suggests, daily writing, always subject to subsequent revision. And a good columnist will adjust position and judgment and even political loyalty over time, depending on events. But a blog is not so much daily writing as hourly writing. And with that level of timeliness, the provisionality of every word is even more pressing–and the risk of error or the thrill of prescience that much greater.

10x, Илин!

Не съм си мислил, че някога ще вържа тези две неща, но…

Ето – едно грешно движение при избора на фирма за камини и ще се озовете на една стена с Иван Костов и Ахмед Доган.

Защото Камини Център не се притесняват да разкриват клиентите си с титаничен списък, част от величавото изложение Стройко!

Ето на. Докато се чудя дали има еквивалент на Flip при фотоапаратите, Leica спират да правят такива с лента. Жалко. Кой ще ми подари една M8?

Но не това е най-важното; поздрав с тази прекрасна галерия с животни от Boston Globe. Чак ме хвана срам, че вкъщи си отглеждам само паяци.