Архив за

Е един от най-важните албуми правени някога.

Но не това е най-важното.

Още един пример, в който живота имитира фантастиката – британски професор имплантира чип в ръката си, който се самообучава и му помага да прави по-добри протези. В Шефийлд пък развиват мозъкоробот, който следи онази част от мозъка, която решава какво човек да прави след малко. (Нали знаете, че сме сред малкото животински видове, които планират.)

Така учените се опитват да създадат машини, които чрез проба-грешка да имитират нещо като еволюция докато се отракат да вземат правилни решения. Нещо като прото-интелект.

Въпреки, че е научно доказано още преди 80 години, че машина не може да надхитри майстора си, винаги ми е интересно да следя как хората се опитват да създадат нещо по-умно от тях.

Тази сутрин бях приятно изненадан.

Добрата новина е, че в София стартира първият безплатен всекидневник – продукт, който от години е висшият пилотаж при издаването на вестници. Казва се 19 минути – менте на марката 20 minutes.

Раздава се от млади хора по някакви по-важни кръстовища, вероятно и в метрото.

Дизайнът му е далеч от модерен, а съдържанието – далеч от краткостта и непретенциозността на 20 minutes, The London Paper или Metro, които се издават в повечето европейски градове (без Германските). Всеки, който е вземал – знае.

Статии за приключенията на Азис, анти-натовския договор на Медведев и такава с име Студентски град е скритото съкровище на София. Май преминах на лошите новини. Издателите са тези, които правят и жълтото списание Слава.

Капитал има още по въпроса за безплатните вестници.

Какъвто градът – такива и будките му за продажба на билети на танцовата му седмица. Прилича на сергия за хай-тек, но китайски ядки. И не разбрах защо кафе машина.

Очаквах от създателите, които правят и Sofia Architecture Week нещо по-внимателно и по-малко смешно в хм, архитектурно отношение.

Добър анализ на NYTimes за винилената индустрия – как с пост-mp3 поколението се възражда идеята да се цени качеството на звука, а не количеството.

600 000 плочи са продадени през 2006, но 1,3 млн през 2007.

Анализът засяга големите лейбъли и е американо-центричен, но това са добри новини във време, когато сякаш всички имат еднаква всичката музика на света в джоба си.

О, не!

Още един браузър.

Google ще пускат open-source браузър с името Chrome, който има за цел да се справя по-бързо с JavaScript и уеб приложения. Логично е, ако искат да си наложат техните приложения като Docs.

Ще има и интерфейс ала Opera, при който лентата с адреса е над лентата с подпрозорците или т.нар. табове.

Най-интересното в цялото нещо е PR-а на историята. Обявили са продукта с комикс, разпратен до ключови уеб разработчици.

Ново (ден по-късно): Chrome е вече свободен за изтегляне. Засега само за Windows.

Ето в какво се превърнаха фотоапаратите…

Впечатляващи, макар и леко пипнати клипове с видео (!!) опцията на новия Nikon D90 DSLR.

Нека който си е купил D300 (или старите апарати без видео опция) да почне да съжалява… сега!

Шегувам се, разбира се.

Жалко, че като извадите DSLR апарат пред хората и те се разбягват панически и прочие.

За това не се шегувам.

***

В същото време, вижте сравнителни клипчета с новия Kodak Zi6 vs. Flip Ultra, с който заснех моето филмче от Кьолн и в последствие разбрах от хората от фестивала, че са го излъчили по някакъв нощен блок по ARD, ойе!

Планирам да си взема Zi6 (при цена от 160$ си струва) и снимките за eenk.com да вадя като изрязвам кадри от камерата, която снима 60 в секунда и има резолюция, сочена за HD.

Матю Хохи въздиша по времената, когато всички в блогосферите са се познавали и коментарите са били конструктивен диалог с автора, а не услуга, предлагаща контент. Аналогия: представете си колко са близки хората в малък град и как се отчуждават с нарастването му.

People will post about their idle curiosities on their personal blog (”Why does x happen when I do y?“) and instead of seeing friendly answers I would expect many years ago, I’ll often see someone early on read into the question and assume all sorts of accusations (”well, maybe it’s because you are a, b, and c, and everyone knows it!“) and watch most followup comments start from there and go into darker directions.

I’m starting to think there’s this “new generation” that has grown up online only knowing blogs as having snarky comment areas and never realizing it used to be a personal, intimate space where you’d never say anything in a comment that you wouldn’t say to a friend’s face.

Плашещо е някой да израстне с идеята, че в коментарите има вечно глупости, но усещам някакви сходства с eenk.com. Добре е да си припомним Греъм и троловете.