(cc) Албена Тодорова
След рингтоните за увеличаване на бюста, следващата мода, логично, е на анти-геопатогенните матарци.
(cc) Албена Тодорова
След рингтоните за увеличаване на бюста, следващата мода, логично, е на анти-геопатогенните матарци.
Системно съобщение.
Eenk.com доскоро имаше мистериозен проблем – всички публикации, че и коментари, се отпечатваха 15 минути в бъдещето. Причината беше, че моя сайт черпи системното време от хоста си – cult.bg, чийто часовник не беше сверен.
Проблемът в cult.bg е оправен, сега RSS емисията работи по-добре и се нядявам да няма обърквания в Блогосферата на Дневник, където понякога се случваше да получа 15 минути незаслужена слава.
След филма Helvetica (който съм споменавал и преди, и е страхотен), режисьораът Гари Хъстуит прави филм за индустриалния дизайн с (тъпото) име Objectified.
В него ще има пространствено интервю с Дитер Рамс (страхотна снимка, атмосфера), който за мен е най-добрия индустиален дизайнер живял някога. Толкова добър, че в момента Джонатан Айви от Apple смирено го копира.
Правилата за дизайна, които Рамс поставя през 60-те, важат и до днес. Почвам (пак) да събирам пари за най-красивите и функционални мебели на света, дело на Рамс.
Добрите стари катинарчета във фитнеса са заменени с електронни брави с четирицифрен код. Цифрите са разположени ей така:
1 2
3 4
5 6
7 8
9 0
Tрудно ми беше да си въведа и запомня кода с тази клавиатура, защото обикновено съм свикнал с разположение като на телефон или елка.
Тъкмо се зарадвах, че запомних комбинацията, но след тренировката открих, че не помня кое беше шкафчето. Всички са с двуцифрени номера. Започнах да въвеждам кода на няколко съседни шкафчета, докато най-после едното щракна и се отвори.
Пароли и за шкафчета. Модерни времена.
Във време, когато Караджич чака в белградски затвор Хага, NYTimes публикува интересна статия за отмъщението:
– В бедни и етнически разделени страни, желанието за отмъщение е близо 10 пъти по-високо, отколкото в богатите държави.
– Жените са по-отмъстителни от мъжете.
– Жертвите на даден вид престъпление са по-склонни да искат високо отмъщение за същото.
LinkedIn:
Hi Elenko,
Congratulations! Your group, Social Networks Don’t Work, has been created on LinkedIn. As the official group manager, you can manage your group from the “My Groups” page or by going directly here.
You may need to sign out completely and then sign in again in order to see that your group has been approved and to access all of the links.
For more information about managing your group, please visit the FAQ section.
If you have additional questions, you may contact us at groups@linkedin.com.
Sincerely,
http://www.linkedin.com/
Йе, радвам се, че LinkedIn разбраха иронията. Влизайте:
A group for people, who doubt that social networks add value to business, hiring and life. Maybe if those people join a group, it will work.
Увеличих размера на шрифта на eenk.com с 1 пункт, а разстоянието между редовете с 20%. Заглавията – с 2 пункта.
В лабораторни, идеални условия текстаът на публикациите трябва да е Helvetica, 14 пункта. На коментарите – 13 пункта с увеличено междуредие.
Сайтът изглежда по-пенсионерски, но сякаш се чете по-добре.
Ново (2 дни по-късно): Върнах линковете отново да не са подчертани, увеличих заглавието с още 2 пункта и вкарах още място между него и датата. Обмислям дали да не разширя колоната с текста.
Ново (3 дни по-късно): Следвайки препоръката от kolevski в коментарите, разширих текстовото поле с 25 пиксела. Така сякаш е по-съразмерен.
С това реших версията да е направо 5.2.
Гъвкаво, почасово, амбиция, автономност, интернет мениджмънт.
Има ли Стийв отново рак или не е отвратителен въпрос сам по себе си, но още по-неприятно е как медиите, дори качествените, се сцепват да спекулират какво точно се случва с него в името на акционерите. Дори в Slashdot има дискусия.
Представяте ли си какво е да сте на мястото на човек, чийто личен (здравен) живот е дискутиран от всички медии, и цялата блогосфера.
Когато Дейвид Уайнбергер напише или препоръча книга, обикновено си струва. Последната книга, която прочетох – A Crowd of One: The Future of Individual Identity, беше препоръчана в неговия блог и много ми хареса, чак ми промени схващането за човешката идентичност в наши дни.
Сега показва сборник с есета The Hyperlinked Society: Questioning Connections in the Digital Age, който е свободно достъпен като електронен текст или срещу $25 в Amazon. Книгата изследва психологията зад слагането на хипервръзки и как линковете организират онлайн поведението на хората. Звучи просто, но е интересно.
Двоумя се. Май ще почна по единия начин, пък ако ми хареса, ще си я купя.
***
Сега остава да довърша и The First Word: The Search for the Origins of Language – книга за прото-езика, която ми дреме до леглото, за да ме подсеща, че трябва да чета.
(cc) Владимир Бояджиев
Което ми напомня, че трябва да преговоря Crash, но май не съм в настроение да повторя книгата.
Ако някой ми даде задача да опиша България (и София) circa 2008 с една снимка, то тя ще е тази.
Спортно-увеселителен моден (!) фолк, но и пиано бар, който е израснал в сграда на банка, която дава кредити (всичко е на кредит), пред него е служебен абонамент, по тротоара има избуяла растителност, а на самия бар се рекламират спа курорти и голф игрища.
Толкова ми харесва това място на ул. Калоян, че за разлика от друг път, не мога да се примиря с качеството на снимките, които обикновено правя.
Ако някой от вас, читатели, минава от там и има читав апарат, нека снима локацията и ми прати снимката.
Благодаря!
Обърнете внимание на фара.
_____
БИД е секцията, която изследва какво е останало или се случва с българския индустриален дизайн.
Aко не знаех къде се намирам или съм на мястото на десетките чужденци, които се стоварват на централната автогара в София, щях да помисля, че екранът отпред е моредна арт инсталация с анимация.
Но не е.
Ако беше нарочно, нямаше да е толкова красиво.