Архив за


(cc) Красимир Грозев, който ни пише:

Тази машина съм я засичал няколко пъти в Лозенец в последните месеци, но едва миналия петък успях да я снимам.

Поредното добро есе на Пол Греъм относно нещата, които ни разсейват.

За много неща е прав. Например, че можеш да спреш телевизора, за да не те разсейва, но не можеш да спреш интернета. Все едно да спреш да ядеш, за да не пълнееш.

Но иначе неговият подход е краен – ползва интернет на работния си компютър само за да качва и сваля файлове, а пощата и браузъра му са на компютър в друга стая. Така открива че прекарва в интернет час на ден и това му стига.

Скоро не съм намесвал толкова теми на едно.

В петък презентацията и последвалата дискусия се получиха добре.

Благодаря на Симион и организаторите за шанса, на дискутиращите за участието и на всички останали за присъствието.

Свободата настрана, темите някак естествено клоняха към темата на деня – ПИБ и доколко блоговете влияят на, хм, реалността.

Изводът от случката с ПИБ е, че всяка институция трябва да се замисли да инвестира в хора, които да се грижат за онлайн имиджа ѝ. Корпоративни блогъри с елементи на PR, които да следят къде какво се пише и да тушират, ако това са глупости.

Ето например колко добре реагират хората, когато самата Мая Георгиева коментира в блог, засегнал темата.

PR агенциите пък трябва да се светнат да предлагат подобна услуга (Online Presence, PR), щото злокобна публикация в 24 часа или Труд очевидно вече не е най-кризисното нещо, което може да се случи на една фирма. Още повече публична.


Новият Firefox не спира да ме радва. Вчера излезе Firefox 3 Release Candidate 1 или версията, която е на крачка от официалната. Скоростта на зареждане и показване на страници е невероятна, но това го знаете.

Най-полезното нещо, което открих е, че когато въвеждам адрес, мога да си праскам и на кирилица, защото подсказката отдолу търси не само в уеб адреса, но и в неговото заглавие.

Гениално решение – вече не е нужно да помните уеб адреси, а просто имената на страниците.

А имена се помнят далеч по-лесно.

Ако пишете, в дългосрочен план ще става все по-важно как сте кръстили дадена статия, за да я запомнят хората и да се връщат към нея по-лесно.

(cc) Велислава Попова

Винаги сте си били главата какво е лукс? Уикипедия не дава отговори?

Diamonds & pearls?

Яхти? Частни джетове?

Не.

Ето, горе пише.

Щом е така, спукана им е работата на списания като Premium Lifestyle или Ego.


Да влиза уелнеса, че не се трае. Спа е толкова 2006-та…

След приложението на Стандарт – Sport & Spa, органът на българската голф асоциация – Golf & Spa и моето любимо списание Spa и баня, тръпна за първото уелнес издание!

Или рекриейшън журнал, кой знае.

Някой да се осмели да звънне за уелнес доход?

Опа,

Удоволствие е да ви представя нов проект, в който съм намесен от няколко месеца.

SoSofia.com

Гид за София от първо лице, ама на английски. Starring сестра ми Рада като основен редактор; и моя милост, когато мога.

Започнахме го, защото не успяхме да се примирим, че информацията за София на английски е много оскъдна и абсолютно справочна. Няма субективни оценки, нито актуални места. Ако си чужденец – спукана ти е работата.

От няколко месеца сме на уикипедийния стадий, в който просто попълваме забележителностите и смислените ресторанти/барове/клубове в София. Скоро ще се обърнем към новите места и актуалности – какво предстои всяка седмица, особено уикендите, партита и т.н.

Проектът е комерсиален, доколкото присъствието на Google Ads може да се нарче търговска цел. SoSofia.com е и експериментален, защото искам да разбера доколко медиа с качествено съдържание за България, ама на английски, може да печели.

Посещавайте го когато ви скимне, или се абонирайте през RSS да следите кое как е.

Най-важното, препоръчайте го на приятели-чужденци. Обещавам това да е мястото, където можете да намерите най-важното за един човек днес – не наведена лайфстайл журналистика, а субективна вътрешна оценка и реални снимки, било то и от телефон.

Ако сложите линк към SoSofia.com от вашия сайт, ще съм вечно признателен.

Cheers!


Дами и господа,

Поздравявам ви с куфарчето на картинката.

Няма да повярвате какво притежавам.

Поне колегите ми не повярваха. Помислиха, че шегата ми не се е получила.

Аз съм участник в бонусната програма на Bulgaria Air!

– Какво печеля?, попитах аз в бюрото.

Ще видите…, отговори момичето.

– Усмивка от стюардеса? Снимка с екипажа? Пошегувах се аз.

Тя не отговори. Но аз се зачетох в брошурата. Печеля:

– пътуване в по-висока класа на обслужване

– специална норма за безплатен превоз на багаж

– достъп до салоните за бизнес класа на летищата

– гарантирано място за всеки полет

– безплатен билет.

При какви условия се печели безплатен билет – така и не разбрах, защото не можах да се регистрирам в сайта. Но и другите бонуси са интересни: пътува се в класа. Достъп до салони. Гарантирани места…

JOIN NOW!

Безплатно е.

***

П.с. Извън този ред на мисли, вчера също така връщах билет на Bulgaria Air. От една страна е похвално, че е една от малкото компании, на които можете да върнете билет (с малка глоба) дори ден преди излитането. От друга, връщането на билет, закупен с кредитна карта на Bulgaria Air е сюжет за модерна късометражна драма.